18 Ноември 2024понеделник11:17 ч.

Репортаж

До всяко рамо да застане рамо...

Комсомолът излезе от нас, само ние от него - не можем, признаха стотиците "някогашни млади" миналата седмица в столичната зала "България"

/ брой: 278

автор:Лилия Томова

visibility 4326

Тази песен на Емил Димитров - за нашата страна, за нашата България, се роди на третия етаж на кино "Дружба". Това припомни от сцената на зала "България" Вели Чаушев пред участниците във "Втората извънредна конференция" на софийския Комсомол. Песента нелепо беше обявена за химн на невъзвращенците и беше отстоявана само от нас, тогавашните млади и вечно несъгласни, каза още той.
И залата си припомни - тогава мислехме само на глас... След което стана на крака и запя.
Депутати, политици, хора от някогашните служби, бизнесмени, артисти, певци и още много обикновени и почтени хора събра миналата сряда някогашният софийски Комсомол на своята втора среща. На чаша и кана вино. И - с много обич.

Вели Чаушев - във вихъра на спомена за младостта

Отново сме заедно. Доста хора се питат - какво може да ни събере днес, обърна се към залата Лидия Александрова от Инициативния комитет. Отговорът е прост - събира ни нашата младост, съзнателният ни някогашен избор да работим за децата и младежите на България, каза тя. Затова не сме съгласни дейността ни да е умножена по нула, отсече г-жа Александрова.

Те градиха "Кремиковци". На първия ред - колежката ни от ДУМА Пепа Сомлева с другарите от едно време...

За събралите се някогашни луди-млади пяха Райко Кирилов, Йорданка Варджийска, Весела Минчева. А Никола Анастасов беше "персонално поздравен" с любимата си "Вардар - Струма", с "двете реки, които от кръвта ни извират и се вливат в Бялото море..."
Цветелина пък донякъде излекува старите рани със своята "Всяка болка билка си има, първа обич не се забравя....", а Гуна Иванова припомни: "Трябва да сме умни, да сме умни - умно да живеем и да спорим, умно да мълчим и да се борим. Умно с умни хора да дружим!"
Помним се един друг, приятели, беше посланието на срещата. С обещанието - много скоро да са отново заедно. Както преди...

Никола АНАСТАСОВ:
Не съм участник и изпълнител. На тази среща съм "аплодисментаджия". При Комсомола ме води споменът от абитуриентските балове, участвах в тях, после им бях и режисьор. Младостта ми е минала в тази зала и в зала "Универсиада". И като чух, че се събираме, дойдох и заради всички, и заради любимата си "Вардар-Струма".

Драгомира ВЪЛКОВА:
От младежкото обединение - София съм, тук сме с другарите ми, за да видим как се веселят след толкова години някогашните млади, да чуем позицията им за сегашното управление.

ЦВЕТОМИР, също от Младежкото обединение:

Тук сме, за да обменим опит с някогашния Комсомол, да обменим идеи и да им кажем, че няма да ги изхвърлим на боклука.

Асен КОЛЧАГОВ:
Комсомолът е хубавото нещо в живота ми. Днес ми липсва - младите хора като че ли нямат инструмент за натиск срещу властта, какъвто имахме някога, макар и в други условия. Работехме добре и решавахме голяма част от проблемите на младежта. Природата не търпи вакуум - рано или късно младите хора ще се организират, ще намерят своя път. 

Лозан ТАКЕВ:

ДКМС притеснителна абревиатура ли е?

Явно човек си остава такъв, какъвто е бил и през миналия век, но в последните двайсет години като че ли по-трудно се укриват неискреността, некоректността, неуважението, лицемерието.
Пред вас е експресно издание на "Софийски бюлетин" - "Приятели за цял живот" с текстове около първата среща, наречена "Извънредна конференция" на софийския Комсомол, в която взеха участие над 600 младежки дейци. Албумчето е пълно със снимки от едно приятелство и с песента за приятелството. На корицата му е поставена значката, събрала неостаряващите момичета и момчета от миналия век.
През април т.г. в очите им искряха радостни сълзи и добри спомени. Имаше какво да си припомнят. Има какво да не забравят.
В дневния им ред бяха мечтите и решиха отново да се съберат. Защото те работиха, когато имаше младежки съюз, имаше техническо и научно творчество сред младежта, имаше световни младежки фестивали, бригадирско движение, имаше учение и труд, жизнерадост и дръзновение. И те минаха под своето светло младежко знаме, под знака на ДКМС.
Мислех, че няма кой да се притеснява от абревиатурата ДКМС. Оказа се, че не съм бил прав. Сред хората в Инициативния комитет имало и такива, които се обиждат, като им припомниш, че са били в Комсомола...
А защо бяха дошли - нямам отговор. Те дори "се хвърлиха" да организират втората среща, която стана доста скоро - на 24 ноември с.г.
След като месец обсъждахме как да изглежда изданието, след като някои дори го нарекоха паметта на нашето приятелство, след като се появиха стотици екземпляри, предвидени за "второто заседание" в зала "България, двама-трима членове на инициативния комитет направо "рипнаха" с думите: "Такъв албум не е нужен!"
Но "ненужният" беше вече отпечатан... А  един направо в очите ми каза: "Ние това не го искаме! Това си е твой избор. И си сложил значката на ДКМС на него!" Изданието не влизаше в цената на поканата-куверт и трябваше да се предложи на щанд с други издания... Такъв щанд не бе осигурен и дори бях помолен да не предлагам  изданието, защото... "Ние това не го искаме там!"
Кои "ние"? И защо - "Не го искаме!" - не разбрах. Само значката на ДКМС ли ги притесни? Някои припомниха, че точно този човек прави своя шоубизнес именно за сметка на старите си другари и сантиментите, а аз "прекалено съм се предоверил" на приятелството си с него...
Може и така да е! Ахмак лозе пази, но ахмак Лозан няма как да се опази, бих казал днес...
А симпатичното на пръв поглед, а и след като се разлистят 160-те страници на "Приятели за цял живот", предназначено за втората среща, не можа да стигне до хората.
И сега, в стила на "автолозанката", съм го нарекъл "Албумче за цял живот". Онези, които не се притесняват от абревиатурата ДКМС, могат да си го закупят в книжарницата на "Позитано" 20, в редакцията на "Софийски бюлетин" (на "Леге" 10) или чрез районните съвети на БСП в София.
Явно сме живели сред приятели (и неприятели) за цял живот.
Простете за сантимента и откровението. Те трудно се вписват в днешните ни проблеми и чувства...

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 2130

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 2175

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 2149

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 2254

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 2137

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2310

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 2009

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2292

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 2298

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 2204

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 2065

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ