АФИС: ГЕРБ губят доверие, БСП стабилна

През последните месеци подкрепата за ГЕРБ е паднала с около 4 на сто, докато при левицата доверието е стабилно, дори се наблюдава лек скок в нагласите. Това сочат резултатите от последното проучване на агенция АФИС, обявени днес.
Към момента ГЕРБ събират подкрепата на 26% от запитаните, а БСП - на 22,4 на сто. За сравнение преди около 9 месеца, в началото на новия кабинет, управляващите са разчитали на близо 30 процента доверие.
Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива. На това обстоятелство се дължи скъсената дистанция между двете водещи политически формации, коментират социолозите.
Като цяло пез последните месеци се забелязва демобилизация на всички електорални групи и увеличаване на дела негласуващи и аполитични българи. Наблюдаваме общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател, сочи анализ на нагласите.
Покрай актуалните събития и поредица от скандали няма как да не обърнем повече внимание на случващото се с "Обединените патриоти". При тях спадът е видим и отчетлив. Към момента едва 3,8% от българите декларират подкрепа за националистите. Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, забелязва се ерозия по отношение на водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на миналата година, то към настоящия момент говорим за малко под 30 на сто. Сходна е ситуацията при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16 процента. И в двата случая наблюдаваме идентичен процес – затваряне и капсулиране на гласуващите традиционно за националистическите формации и загуба на периферен вот. Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от ситуации и остри реакции през последните седмици.
ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа, като към момента тя е в порядъка на малко над 7%.
Единственият отчетлив и видим резултат е увеличаване дела на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което отново ги превръща в най-голямата „политическа сила“. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на сто.
Как това се отнася към доверието във властта и можем ли да очакваме изненадващи събития в близко бъдеще. Краткият отговор е "да, има друг път", и то буквално.
От една страна, едва ли ще бъдем свидетели на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското председателство на ЕС, т.е. до средата на годината.
Действията на коалиционния партньор през последните седмици (Истанбулска конвенция, казусът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два ефекта: Мобилизиране на подкрепа сред евро-скептиците и позацапване на имиджа ни пред европейските партньори. Единственият въпрос е докъде можем да стигнем в тази посока и как това влияе върху подкрепата за властта. Да не забравяме и факта, че нервите на Борисов не са железни, и той вече го е показвал няколко пъти, се казва в анализа на АФИС.
Ако тенденцията на спад в подкрепата към правителството се запаси, след лятото тя ще стигне нивата от преди и около президентските избори от 2016 г. Тогава искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет. Не без значение е също така фактът, че в момента всеки трети българин предпочита смяна на някои министри в рамките на кабинета, а други 23 на сто са за ново правителство в рамките на сегашния парламент.
Доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.
В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не трябва да пропускаме следното. Към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в полза на държавния глава, който е един от най-рейтинговите политици през последните години, добавят анализаторите.
От АФИС прогнозират, че следващите седмици и месеци ще продължават да бъдат напрегнати и наситени с динамика.
Анализът е въз основа на национално представително проучване на Агенция АФИС, проведено между 8 и 12 февруари. Интервюирани са пряко "лице в лице" 1010 пълнолетни български граждани.