Жаждата за победа

Всички избори по традиция се определят като уникални. Този път обаче в САЩ това наистина е така. Тазгодишните президентски избори в Съединените щати са уникални с това, че по-голяма част от избирателите не доверяват на нито един от двамата кандидати на големите партии. Засега обаче нито републиканският кандидат Доналд Тръмп, нито опонентът му от демократите Хилъри Клинтън могат да се похвалят със симпатии от страна на хората. А изборите приближават неуморно - до 8 ноември остават броени месеци.
Тази седмица конференцията на Демократическата партия официално ще издигне кандидатурата на Клинтън за президентския пост. След като големият й съперник Бърни Сандърс отпадна от битката, тя няма други опоненти в партията. Нещо повече - за разлика от съперника си републиканец Доналд Тръмп - кандидатурата на Хилъри не предизвиква разделение в партията: всички демократи застават плътно зад нея. Не случайно и сегашният американски президент Барак Обама обяви, че е "готов да предаде щафетата". Той определи Клинтън като изключително компетентна кандидатура за Белия дом.

Средната класа пак е на преден план

Очаквано Хилъри Клинтън се фокусира в предизборната си програма върху икономическата сигурност за средната класа и повече възможности за работещите семейства. Тя обяви, че подкрепя увеличаването на минималната заплата и обеща да стимулира икономическия ръст в страната.
Реформата във финансовия сектор на САЩ също е заложена в плана. Смята да създаде допълнителни регулации, така че да се намали рискът от повторна финансова криза, подобна на тази от 2008 г. и да въведе наказателна отговорност за банките и техните служители при нарушение на закона. Нейният план включва предложението банките с активи над 50 млрд. долара да плащат всяка година "данък риск".
В данъчната политика Клинтън предлага покачване на различните видове данъчни тегоби. Увеличение на имотния данък, данъка върху капиталови печалби, данък общ доход за лица с доход от 5 милиона долара на година (от 39% на 43%), и премахване на възможностите за избягване на данъци чрез хедж фондове.
Програмата на Клинтън не е подминала и младежите. Основната й цел е да намали лихвите по студентските кредити. Планът й предвижда държавна субсидия от 17,5 млрд. щатски долара във висшето образование, които, от една страна, да намалят таксите за образование, а от друга, да предизвикат отпускането на студентски кредит с по-ниска лихва.
Хилъри Клинтън още като първа дама на САЩ е застъпник на държавното здравеопазване. Днес тя иска да разшири обхвата на предприетата вече реформа от Обама, като включи и допълнително занижаване на цените на лекарствата.
След последните стрелби в Съединените щати проблемът с огнестрелно оръжие отново е на преден план. По отношение на вечния спор в американската политика за правото на носене на оръжия, Хилъри Клинтън предлага неговото драстично ограничаване. Тя е привърженик на идеята производителите на оръжия да обезщетяват близките на загиналите от огнестрелно оръжие. Също така подкрепя налагането на забрана за закупуване на полуавтоматични оръжия и ограничаването на кръга от лица, които могат да си закупуват оръжие, до тези, на които не им е забранено да летят със самолет.
Проблемите с миграцията, разбираемо, също не могат да бъдат подминати. Хилъри Клинтън не е съгласна с предлаганите от опонента й Тръмп стени по границите. Вместо това бившият държавен секретар планира създаването на министерство по дела на мигранти. Новият орган, според нея, трябва да координира дейността на федералните ведомства и местните органи на властта по въпросите на миграцията.

Визията й за света

Колкото до външната политика, там в програмата на бившата първа дама няма нищо изненадващо. Бившият държавен секретар на САЩ винаги е била застъпник на по-голяма намеса на Съединените щати по света от настоящия президент Барак Обама. Тя е за по-агресивна политика по отношение на "Ислямска държава" и се хвали с по-здрави връзки с Израел, особено с премиера Бенямин Нетаняху, отколкото е имал Обама. Постът държавен секретар й даде възможност да изгради множество връзки по света за изглаждане на икономическите и дипломатическите напрежения.
По отношение на Русия, Клинтън е убедена, че руският президент трябва да бъде държан в изолация, да бъдат осъждани нарушенията на човешки права в страната и да продължават съвместните санкции на ЕС и САЩ към Кремъл.
Тя подкрепя и по-категорична интервенция от страна на НАТО в Сирия, създаването на забранени за полети зони и продължаване на присъствието на САЩ в Афганистан.
Властите в Украйна пък със сигурност палят свещи за победата на Хилъри Клинтън през ноември. Ако тя стане президент, Киев ще може да разчита на по-голяма подкрепа, докато републиканецът Тръмп вече обяви, че няма да даде летални оръжия на украинския режим.

 Добре позната, силно обичана, страстно мразена

Предлаганата от Клинтън платформа изглежда по-приемлива за европейците. Не случайно външният министър на Германия Щайнмайер открито изрази надежда именно тя да спечели изборите през ноември. Самите американци обаче не са особено очаровани. И не защото не харесват предложенията й, а защото не им вярват. Много избиратели я смятат за прекалено близка с Уолстрийт и прекалено агресивна във външната политика. И най-важното - те не вярват, че тя наистина ще се бори за интересите на средния американец.
Хората знаят всичко за Хилъри. Доходите й от 1977 г. до 2012 г. са обществено достояние. Неверността на съпруга й беше анализирана подробно в медиите. Скандалът с използването на личните й мейли за служебни цели също не допринесе за имиджа й. Според допитване на Си Ен Ен само избирателите, родени след 1980 г., я намират за честна и достойна за доверие. Републиканците пък продължават да твърдят, че Хилъри живее сякаш изолирана от света.
Това обаче изобщо не помогна на републиканския кандидат Тръмп да спечели гласоподавателите. Осемдесет и един процента от американците казват, че се страхуват от един от двамата кандидати за президент - Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. От тези 81% от анкетираните три четвърти казват, че ще гласуват за някой от двамата претенденти, не защото го подкрепят, а защото искат другият да не дойде на власт.

Хилъри Даян Родам е родена на 26 октомври 1947 година. Израснала е в предградието на Чикаго Парк Ридж в семейство от средната класа.
Хилъри признава, че обожава майка си Дороти, но баща й Хю Родам, от уелски произход, е твърда глава. Той обаче предава на дъщеря си желанието за работа и страха, че може да се издъни в нещо. От баща си Хилъри наследява, но за кратко, републикански убеждения, както и гръмогласния си смях. Семейството на Хилъри е методистко, самата тя остава много привързана към църквата  си.
Още на 13 години бившата първа дама започва да работи, за да  финансира учението си. Умна и интелигентна, тя е приета през 1965 г. в колежа Уесли недалеч от Харвард. През 1969 г. постъпва в юридическия факултет на Йейл и там се среща с Бил Клинтън.
След престой във Вашингтон през 1974 г., където Хилъри Клинтън работи в комисията, разследваща скандала Уотъргейт, тя отива при Бил в щата Арканзас, където той скоро е избран за  губернатор. Там Хилъри става част от голяма адвокатска кантора. През 1992 г., след като е била първа дама на Арканзас, Хилъри стана първа дама на САЩ, когато Бил е избран за президент.
Стилът й се различава от този на нейните предшественички. Тя играе политическа роля и има кабинет в западното крило на Белия дом. Връзките й с депутати и с пресата са образно казано ужасни и републиканците я наричат радикална феминистка.
Хилъри се сблъсква с унижението по времето на  аферата със стажантката Моника Люински през 1998 г. Но тогава рейтингът й скача до невиждани висини - 67 процента.
Подтиквана от приятелите си, първата дама се впуска в политиката и през ноември 2000 г. е избрана за сенатор от щата Ню Йорк. През 2008 г. се изправя срещу Барак Обама в битката за  президентската номинация на демократите и я губи. Тогава Обама непрестанно я упреква за гласуването й в подкрепа на войната в Ирак.
За изненада на всички Хилъри Клинтън стана държавен секретар на Обама през първия му президентски мандат. Нейните критици твърдят, че като такава тя не е постигнала действителни  успехи. Но четирите й години на този пост затвърждават имиджа й на жена-държавник.