Вампирите на финансовото казино

Вече петнадесет години в света се води организирана битка за облагане на финансовите сделки с т.нар. "данък Тобин". Днес той е по-популярен с името "Такса върху финансовите транзакции" (ТФТ). След избухването на световната финансова криза темата стана болезнено актуална.
 

  *   *   *

Дневният обем на валутния пазар на световно ниво е 4000 милиарда долара, по изчисления на АТТАС. Само в малка и бедна България той е 2 млрд евро.
В световен мащаб най-голям дял в оборота на финансовите пазари - 55,9%, има пазарът на валути, т.нар. форекс, докато търговията с акции заема само 3,5%.
Това невъобразимо премятане на пари носи невъобразими печалби, често спекулативни. Идеята транзакциите да бъдат обложени с макар и минимален данък цели да се сложи спирачка пред лавинообразно нарастващата мощ на финансовия капитал за сметка на производствения, така както и за да се акумулират средства за борба със социалните и екологични язви.
През февруари 2013 г. Европейската комисия изчисли, че ако сделките с акции и облигации се обложат с 0,1%, а сделките с деривати - с 0,01%, ще се акумулират 36 млрд. евро годишно. Тези пари могат да бъдат насочени към публичните услуги, за борба с безработицата, бедността и климатичните промени. Това освен всичко друго би обезкуражило финансовите транзакции, които не допринасят за ефикасността на финансовите пазари и на реалната икономика.
Дори при 0,01% такса европейските експерти прогнозират приход от 24 млрд. евро и свиване на този тип транзакции със 75%! Ако таксата за деривати се вдигне на 0,05% (а това е предложение на ПЕС, с което Европейският парламент е съгласен), транзакциите ще се редуцират на 90% и въпреки това приходите ще бъдат от порядъка на 200 млрд. евро.
Според изследване от 2012 г. 88% от французите, 82% от германците и 76% от англичаните приемат подобна мярка.
ТФТ се подкрепя категорично от Партията на европейските социалисти. През 2012 г. хиляда депутати от партии членки на ПЕС подписаха петиция в полза на таксата.
Днес единадесет страни от еврозоната, които представляват две трети от икономиката на континента, настояват ТФТ да се въведе с европейска  директива. Това са Франция, Германия, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Португалия, Австрия, Словакия, Словения и Естония. И макар че от обхвата на регулацията се изключва тъкмо пазарът на валути, една решителна стъпка вече е направена.
След като Англия категорично отхвърли въвеждането на ТФТ, естествено погледите бяха съсредоточени върху Франция и Германия. Парадоксалното тук е, че "левият" Франсоа Оланд иска сравнително скромно облагане на финансовите сделки, докато "дясната" Ангела Меркел е далеч по-радикална с настояването си форексът също да бъде включен в регулацията.
Преди няколко дни, в сряда, на френско-немския съвет на министрите, провел се в Елисейския дворец, Ангела Меркел и Франсоа Оланд потвърдиха готовността си да подкрепят ТФТ на европейско ниво. Въпреки че сериозните различия за обхвата на мярката остават.
С отворено писмо в навечерието на срещата 305 неправителствени организации и синдикати призоваха Оланд да не се огъва пред финансовото лоби. Само във Франция за три дни писмото събра 12 000 подписа. Французите в хор припомнят на своя президент програмната му реч в Бурже на 22 януари 2012 г., три месеца преди края на предизборната кампания, когато той заяви:

"Моят истински противник са финансите".

Разбира се, противниците на таксата не спят. Голдман Сакс, "октоподът на финансите", проплака през март 2013  г. за "огромните загуби на банките".  Жан-Ив Оше, генерален директор на "Креди агрикол", изчисли, че само неговата банка ще загуби 17 млрд. евро. Лоран Миньон, генерален директор на Natixis, пък заговори за 7 млрд. евро загуба за тази банка.
Интересно как "Креди агрикол" ще загуби 17 млрд., когато ЕК сметна всички приходи от тази такса за Франция на 10,8 млрд. евро. Явно от известно време математиката не е съвсем точна наука. Всъщност изчисленията може и да са верни. Само че една от основните задачи на таксата е именно силно редуциране на спекулативните операции.
MEDEF, организацията на френските работодатели и Френската банкова федерация пък нарекоха таксата "разрушител на богатството", което "ще отслаби конкурентността на предприятията". Твърде плитко, защото предприятията едва ли се занимават с финансови спекулации.
От банкерските сметки, разбира се,  няма да научим колко са печалбите, които нямат никакво отношение нито към дейността на предприятията, нито към потребностите на обикновения кредитополучател. Печалбите от натискане на копчетата на компютъра. Нито ще разберем

кой губи, когато те печелят

в това финансово казино.
И тук няма как да не се сетим за одисеята с гръцките дългови книжа. За своето "спасение" гърците търчаха през две седмици да взимат нови заеми, за да покриват лихвите по стари. А тези лихви бяха тридесет пъти по-високи например от лихвата, на която Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) продаваше облигации. ТФТ иска да обложи и тази вампирска помощ.
Естествено, банкерите плашат с делокализация. Френските финансови институции щели да се преместят в Ситито, защото Англия е твърдо против ТФТ. А това, видите ли, щяло да доведе до загуба на хиляди работни места... 
В действителност таксата върху финансовите транзакции трудно може да стимулира делокализациите. Защото сделките ще се облагат, независимо къде се извършват. Ако толкова иска да избяга от налога, една френска банка трябва първо да се пререгистрира в Англия, тоест да стане английска банка. После трябва да забрави за всякакви сделки с финансови продукти с клиенти от Франция, Германия и другите европейски страни, които въвеждат таксата. Много интересно как една финансова институция ще бойкотира търговията с тези единадесет държави.
Другият основен мит е, че "това облагане ще удари преди всичко реалната икономика". Истината е, че то удря само спекулативния капитал и по никакъв начин не създава неблагоприятни условия за икономиката, която произвежда, която създава.
Всъщност всяка битка срещу спекулативния капитал е битка срещу т.нар. "казино капитализъм". Битка за възстановяване на тежестта на реалната икономика, за принципа, че срещу богатството трябва да стоят реално произведени стоки и услуги. И ТФТ е първа крачка в тази посока.
Битката обаче ще бъде жестока. Въпреки словесните закани на редица европейски лидери за ограничаване на рисковите операции.
  
Какъв е резултатът до момента?

Европа не успя да раздели търговското от инвестиционното банкиране, т.е. да отдели рисковите операции от класическата банкова дейност. А такова отделяне ще направи вложенията на хората и фирмите по-надеждни.
Тя не успява да направи и по-логични отношенията между Европейската централна банка и държавите от Съюза. Няма истински смислен отговор на въпроса защо ЕЦБ не може да изкупува директно държавни дългове на ниските си лихви, а предоставя тези лихви на посредници които съдират кожите на длъжника.
Банковият сектор ожесточено се бие срещу ТФТ не просто защото ще загуби едни пари. Действието на тази такса ще срути митовете, които финансовият сектор размахва, бранейки единствено спекулативните си печалби.
Не е случайно, че флагманът на борбата срещу ТФТ са френските банки. Те са най-големите в Европа. Техните активи надвишават четири пъти БВП на Франция. (За сравнение - активите на немските банки надвишават БВП на Германия три пъти.) Ще победи ли банковото лоби във Франция? Твърде е вероятно, ако не срещне много енергичен отпор от гражданското общество. Шанс за последното са предстоящите европейски избори.


ТФТ, ИЛИ ДАНЪКЪТ "ТОБИН"

Малко история
През 1972 г. Нобеловият лауреат за икономика Джеймс Тобин предлага международните финансови транзакции да се облагат с данък. Има предвид главно валутния пазар.
През юни 1998 г. в Париж е създадена Асоциация за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите (AТТАС - от френското Association pour une Taxation des Transactions financiers pour l' Aide aux Citoyens).
През декември 1998 г. се учредява и международно движение AТТАС.
Парламентите на няколко държави приемат по принцип необходимостта от такава глобална регулация. Канада - през 1999 г., Франция и Белгия - през 2004 г.
През март 2010 г. Европейският парламент със своя резолюция настоява Еврокомисията да разработи план за въвеждане на данък върху финансовите транзакции.
През август 2011 г. тогавашният френски президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел заедно настояват всички страни членки на ЕС да наложат от септември данък върху финансовите транзакции.
През септември 2011 г. Европейската комисия приема проектодиректива за въвеждане на такса върху финансовите транзакции (ТФТ).
През август 2012 г. Франция въвежда данък в размер на 0,2% върху част от търговията с акции.
През декември 2012 г. Европейският парламент подкрепя проекта.
През януари 2013 г. в полза на проекта се произнася и Съветът на Европа.
През февруари 2013 г. ЕК публикува свои конкретизирани предложения за ТФТ.