Тъжни мисли за 2024-а

Александър Константинов

През 2023 год. окончателно се разшири пропаста между народа и политиците. Тази пропаст съществува отдавна, но през миналата година тя стана огромна. Фактът, че на изборите гласуват само 25% от гражданите, показва, че народът не иска да участва в една игра с белязани карти. Партиите се затварят все повече в своите партийни структури и се отдалечават от обикновенните хора. Затова Парламентът има под 10% одобрение, а той е арената на партийните борби.
Другата пропаст, която става все по-голяма е между малка част сравнително богати и огромното море от бедни и нещастни хора. Два милиона пенсионери, от които 1 млн. вегетират с по малко от 1 000 месечно, 600 000 работещи на минимална работна заплата, 300 000 безработни, които трудно се реализират на трудовия пазар. Разликите между София и провинцията се правръщат в пропасти във всички социални сфери - образование, здравеопазване, култура.
Третата пропаст е изкопана в образователната система. В елитните училища на големите градове се изграждат умни и образовани деца, но те са малка част от морето, които завършват образованието си функционално неграмотни. Резултатите от матурите и другите международни тестове, всяка година са по-лоши от предишните, което показва, че нещо в нашата образователна система е тотално сбъркано. По данни на НСИ над 500 000 младежи нито учат, нито работят, а това е катастрофа за държава с население под 6 млн. души.
Всяка година един град с размерите на Асеновград изчезва. Децата, които се раждат са по малко от 60 000, а тези които ни напускат са над 110 000 души годишно. Цели области се обезлюдават невъзвратимо. Скоро 80% от българите ще живеят в 5-6 града, а останалата територия ще се превърне в природни резервати. България е на първо място по смъртност в ЕС и вече години не напуска това "Почетно" място. Здравната ни система е концентрирана в няколко големи града, а това допълнително изкопава пропасти между отделните региони.
Ето такива тъжни мисли са ме налазили в началото на Новата 2024 година. Все пак ние винаги казваме "Надеждата умира последна", дано в България да не остане само Надеждата.

Фейсбук