Отчитат най-лошата реколта на слънчоглед и царевица от 10 години
/ брой: 169
За последните 10 години зърнопроизводителите отчитат най-лошата реколта на царевица и слънчоглед. Причина са сухото и изключително горещо лято и най-вече липсата на напояване. При нормален сезон добивите на царевица са около 700 кг от декар, но в Русенско, където са най-големите масиви, стопаните прибират 450-500 кг от декар. По-силно са засегнати към Силистра, там добивите се движат масово между 200 и 300 килограма от декар, каза пред БНТ земеделецът Станимир Станчев. Той оценява загубите средно на 30%, което се изчислява на стотици хиляди левове, след изплащането на рентите.
Двойно по-ниски са и добивите на слънчоглед. Заради горещините жътвата на слънчогледа започна още в началото на август - месец по-рано. В най-добрия случай стопаните ожънаха около 150 кг от декар - наполовина от нормалните 280-300 кг.
Някои земеделци поединично решават проблема с липсата на напояване, като копаят кладенци. "Това обаче е огромна инвестиция, тъй като се копае на дълбочина до 150 метра и не може да бъде кардинално решение. Спешно трябва да се изгради нова инфраструктура за напояване, Дунав е само на няколко километра от нивите в Добруджа, но за това трябва и стабилна държавна политика", казва Станчев.
Около 20% от оризищата в страната са останали през този сезон без доставка на вода от "Напоителни системи", тъй като площите им били трудни за напояване и по предварителна оценка водата няма да стигне до тях. За останалите площи подаваното количество вода е наполовина от заявеното. Това обяви пред agri.bg Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация.
При някои стопани се очакват добиви от 800 кг на декар, докато при други резултатите ще са далеч по-скромни - около 400 кг. Тази година площите, върху които е бил заложен ориз, са били 85 хил. декара.
Управлението на водите трябва да се обедини под една шапка. Това мнение се споделя от повечето земеделци, които се сблъскват с проблема с напояването. Те смятат, че основна причина за продължаващата с години неефективност при управлението на водите е, че е разделено между няколко министерства, всяко от които дърпа чергата към себе си и обвинява другия при възникване на проблеми.
Министерството на околната среда и водите например управлява големите язовири и провежда разрешителния режим за водовземане от тях, от реките и другите водоизточници, и реално точно то има ръководна и координираща функция спрямо останалите.
Министерството на земеделието и храните чрез своето дружество „Напоителни системи“ има основната отговорност за организацията и провеждането на напоителния процес и реално е с най-голяма важност за земеделците.
Министерството на енергетиката чрез търговското дружество НЕК управлява изградената хидроенергетика като инфраструктура – големите каскади и ВЕЦ, от които зависи действителното изпускане на води от предоставените им за стопанисваните язовири, по разписан и утвърден график от МОСВ. Има още оператори на водни маси, които също допълват общата сложна картина с управлението на водите.