Объркан свят в навечерието на хаос

Според в. "Гардиън" духът на 30-те години от 20 век се носи по света и объркването е толкова явно, че слуховете за разпад на установения политически ред се превръщат в тревожна действителност. Президентът Тръмп спечели президентските избори с мотото "Да направим Америка отново велика" и "да пресушим блатото", а на международната сцена се разгоря спор за ролята на САЩ в геополитиката. Светът беше свикнал Вашингтон да е начело на световните дела, но днес САЩ се изтеглят от международните споразумения, под въпрос са ангажиментите им към съюзници, призовани да си поемат разноските към съвместните организации, започнаха де факто протекционистка политика или "търговски войни" с всички големи играчи на икономическото поле, а напоследък се заговори и за отказ от договореностите им за контрол върху ракeтите със среден и малък обсег на действие. И когато се казва, че 

"има вулгаризация на международните отношения 

което може да доведе до загуба на влияние", това не е нищо друго освен опасения, че съществуващото статукво минава в минало време, а объркването в посоките може да доведе до хаос, преди да се установи нов ред. Президентът Тръмп бе още по-конкретен в речта си на Общото събрание на ООН, когато каза, че "Америка се управлява от американци и отхвърляме теорията на глобализма. Придържаме се към доктрината на патриотизма". Един вид ще участваме в международни организации, ако имаме полза от тях и ще подкрепяме лидери, които споделят нашите ценности. Нещо като "Америка над всичко".

Ангела Меркел, която 18 години стоя начело на Християндемократичния съюз (ХДС), няма да се кандидатира през декември отново за лидер на партията, но се надява да завърши последния си, четвърти мандат като канцлер. Резултатите от изборите в Бавария и Хесен са красноречиви. Има сериозно отдръпване на избирателите от ХДС, а коалиционният й партньор в лицето на ГСДП е в ситуация на партия от втората лига. В Германия заваляха въпроси като "ще се раздроби ли политическото пространство", "какви нетрадиционни коалиции ще се правят", "ще расте ли общественото напрежение" и дори 

"ще се отдръпне ли Германия от европейската политика" 

Френският президент Еманюел Макрон иска да играе основна роля на терена Европа и да издърпа ниския си вътрешен рейтинг чрез влияние в Брюксел и като геополитически играч. Но заваляха анализи, които го определиха като "разделяща фигура в Европа", "предизвикващ сблъсъци с лидери като Орбан или Салвини", "пречи му арогантният език и чувството за превъзходство". Той, разбира се, не пропусна да отдаде дължимото на Меркел, защото тя не само го заслужава, но и си е спечелила славата на устойчив, спокоен, обединяващ лидер, който умее да се справя с опоненти и дори да противоречи по свой си начин на Вашингтон, ако се налага. Но по ирония на съдбата ще си остане в съзнанието на европейците с онова "Елате, ще се справим". Брюксел явно не се справя, а процесите сякаш се движат без контрол и при наличие на политическа фрагментация по целия спектър от европейски политики. 

Предполага се открито, че "лицето на Европа ще се промени" и като причина се посочват успехите на т.нар. националистически партии в Източна Европа, главно Вишеградци, в Холандия, Белгия, Швеция, Австрия, Италия и т.н. Наричат ги популисти, а те твърдят, че са патриоти и отстояват твърдо националните си интереси, което всъщност е връщане към Европа на нациите. Салвини заявява, че "няма да промени и запетайка" от онзи свой италиански бюджет за следващата година, който Брюксел отхвърли. Орбан пък така се е окупирал в Унгария с политиките си в полза на унгарците, че всякакви закани да го "накажат" или "изключат от ЕНП" звучат нелепо.  

Отвъд Атлантика има умове, които са убедени, че "САЩ са във вътрешен разкол, в американското общество има конфликт на културата" и дори "изборите пред 2020 г. биха могли да доведат САЩ до ръба на гражданска война". Каквото вече е факт в интернет пространството. Езикът на омразата и фалшивите новини не само заливат медийното пространство в САЩ, те извеждат хора по улиците и носят забравени практики на противопоставяне с насилствени действия. Случаят в Питсбърг с антисемитските лозунги и масово убийство на евреи е само брънка от поредица негативни настроения. Информации, че в САЩ вече се задават въпроси като "има ли демокрация у нас" е знак, че промените са в неочаквана посока и на този етап само объркват. Дебатът за закони, които правят гласуването по-трудно, особено за граждани, които не са бели, въвеждането на тежки санкции за хора, които протестират, и обявяване на медии за "врагове на народа", са в основата на анализи, които казват, че 

"има дефицит на демокрация в американските политически структури" 

Примерите с пощенските пратки с бомби в тях, настроенията сред афроамериканците срещу президента Тръмп, митингите на десни организации в защита на паметника на ген. Робърт Едуард Лий, който е символ за превъзходство на бялата раса, са само малка част от примерите за поляризацията в американското общество и конфликтите, които няма как да не се отразяват на водената политика във вътрешен, но и във външен план. 

Какво да си мисли и прави Европа? Смяташе се, че тя е свързана с пъпна връв с  Вашингтон, но процесите са нови, различни и липсата на подготовка е видна. Да се казва, че ще се получи вакуум на международното поле и Китай ще го заеме е внушение, което устройва определени сили. В Китай мъдрите глави не са се свършили и не е случайно, че точно там е измислено онова с "китайската капка". В Пекин не бързат, не заемат пространства първи и сами. По-логично е да се предположи, че светът ще се върне към геополитическите битки и надпревара между големите, което си е нов ред и многополюсност отвсякъде. Но не липсват и мнения, че провежданата "доктрина на оттеглянето на САЩ" може да се развие до отказ от НАТО или дори ООН, което говори, че кризата в системата преминава в безпорядък. Пътят до ескалацията след това не е дълъг, но все пак едва ли някой от големите се нуждае от преки конфликти и военни действия между тях самите. По-вероятно е, че ще се поддържат локални и регионални конфликти, където ще се изпробват сили и възможности. И ще се налага влияние поради "стратегически интереси". В такава ситуация не остава друго, освен светът да се уповава  на доказаната през годините теза, че притежаваното ядрено оръжие е спирачка за нова Голяма война. Което не пречи да се измислят нови оръжия с ядрен потенциал, но за локално приложение и това също може да бъде повод за притеснения.

Остава въпросът какво ще прави ЕС и дали новите политически течения, независимо дали са консерватори, популисти, националисти, патриоти и т.н., ще намерят отговора, от който се нуждаят европейците. Разумно да се чуят слова на стария социалист Мосовиси, който казва, че 

"не всички убедени европейци имат едни и същи идеи" 

Идеите на Вишеградската четворка, афиширани най-вече от Орбан и Качински в Полша, на Салвини от Италия и дори на Льо Пен във Франция се нуждаят от разбиране и дебати, а не отхвърляне априори. Времето на силовите политики е минало, както и на лидери, които арогантно се смятат за "последна и единствена инстанция". Последните избори в Германия го доказаха, а преди това и в Италия, Австрия, Швеция и т.н. Да, становището за мигрантската криза на Орбан и предложенията му как да се реши въпросът, как да се съхрани християнският дух на континента не бе прието, но отхвърлящите го губят избори или намаляват подкрепата на собствените си гласоподаватели. Ако Салвини и Льо Пен гледат на предстоящите европейски избори през май 2019 г. като на "решителен момент за друга посока на Европа" или за  Европа на нациите, какво има от другата страна? Президентът Макрон има своите призиви за единство и укрепване, за бъдеща интеграция на еврозоната, но и за Европа като център и периферия. Салвини има изказвания, че "Германия упражнява финансов тормоз, както беше с Гърция" и това печели гласове. На този фон и отношението на президента Тръмп към Брюксел е вече различно. Предпочитат се разговори на двустранна основа и с подчертаване на американските интереси. Путин е по-пестелив към Брюксел и води двустранни разговори без отричане ролята на Съюза. Но при всички случаи ЕС е в менгемето на тези две геополитически сили с техните интереси. Именно това налага, включително и у нас, избистряне на позиции към играчи като САЩ, Русия, Китай и то с вяра в европейския проект. Светът е друг, регионалните съюзи са факт, както и тактическите съюзи по определени проблеми. Ако се е получил хаос и объркване, ако лостовете за контрол са изпуснати или вече е невъзможно да се прилагат, ако европейските лидери нямат идеи или са проводници на неевропейски интереси, тогава за какво единство и съпричастност може да се говори? Може би е време да си спомним онзи призив за "презареждане", но с нова и различна енергия, както и с нови само европейски идеи. При положение, че има желание да бъдем заедно и да отстояваме общи, но и национални интереси. Защото поотделно едва ли ще оцелеем в този размирен и непредсказуем свят. А за нас е видно, че политики на "снишаване" или "послушание" вече няма да ни вършат работа. Топим се и без хаос. Въпреки членството в ЕС и НАТО.