Като дойде Петровден

Този хубав летен християнски празник в чест на Светите апостоли Петър и Павел се празнува на 29 юни, Петровден, и на 30 юни (неканоночно) -свети Павел (Павльовден).
Съгласно традициите на Българската православна църква тези празници се предшестват от Петрови заговезни, започващи с първата неделя след Петдесетница и продължават две седмици.
Петър произхожда от рибарско семейство, родом от гр. Витсаида, край Генисаретското езеро. Петър става един от първите ученици на Иисус Христос и е един от неговите най предани последователи. Toй постоянно следва своя учител и става негов любимец. Преди залавянето на Спасителя, Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял. След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух апостол Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция.
Павел e роден в Тарс, Киликия, Мала Азия. Първоначално изповядва юдейската религия. Той бил фарисей и в духа на юдеизма участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не от кръга на Христовите ученици. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. Той видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефест, Атина, Македония, Коринт, Испания и е наречен "апостол на езичниците".
Апостол Петър отива в Рим да проповядва Христовото учение. През 67 г. е разпънат на кръст в Рим от император Нерон. Същият ден заедно с Петър е осъден и неговият сподвижник апостол Павел.

В преданията и песните

на българския християнски народ апостолите Петър и Павел се показват като братя близнаци. Понякога се представят и със сестра. В Троянския и Тетевенския край това е Св. Елена, в Софийско и Годечко - "Сърдита Мария" или "Огнена Мария". Според народното поверие Петър е по-малкият и по-добър брат. Той разрешава на селяните да работят на полето, тъй като с честването на неговия празник в зависимост от климатичните условия обикновено започва жетвата. Другият, по-възрастният брат Павел, за разлика от Петър, е винаги сърдит. Павел не разрешава да се работи но време на неговия празник. Според поверието, ако някой работи на този празник, св. Павел пуска огън и жупел от небето, прави пожари, със светкавици и гръмотевици запалва снопите на полето. Поради тези причини според българите "Павльовден е много тежък празник". Съгласно поверието на този ден стопаните не палят огън, за да не ги сполетят пожари, не се мият и не се къпят, за да не се разболеят от треска и огненица.
Според народната традиция, в чест на светеца, на Петровден се принася жертвено животно. Коли се най-младото, "петровското" пиле, с което се извършва отгояване от двуседмичния пост. Сутринта на Петровден жените носят в черквата колак и ябълки петровки, свещенникът опява и освещава питите и плодовете, след което се раздават за здраве.
Според поверието майките, които имат починали деца, не бива да ядат ябълки до Петровден. В деня на празника те раздават осветените ябълки на близки и съседи с вярата, че на "оня свят" децата им ще има какво да ядат. Раздаването на ябълки в памет на починалите деца е в пряка връзка с християнската народна представа за райската градина. Според поверието, в средата на тази градина расте голямо златно ябълково дърво, което хвърля светлина и сянка навсякъде. Вярва се, че под райското дърво във вид на мушиции и пчели кръжат душите на починалите деца. Когато майките на тези деца раздадат ябълки на земята, Св. Петър им позволява да късат от плодовете на райското дърво. Вярва се, че господар на райската градина е св. Петър. Според народните представи Св. Петър е благ старец, с бели вежди и коси. Той държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя - не е. Св. Петър е главен съдия на човешките грехове и само той е в състояние да определи, дали душата ще продължи отвъдното си битие в рая или в ада. Според легендата, св. Апостол Петър не пуснал дори родната си майка в райската градина, тъй като тя била лоша и алчна жена. Според митологияята св. Петър е показан като райски ключар. Така той е представен и в народните песни, които претворяват християнския мит за подялба на света между светците.

Седнал Господ да почине,
да почине и света да дели.
Дял се падна на Светаго Петра,
падна му се райските ключове,
да стои на райските порти,
да отключва и пак да заключва.

На празника се приготвя т.н. "бял мъж" от бяло прясно сирене, което се пържи в тиган заедно с брашно. Празникът Петровден е свързани с някои обреди, отнасящи се до младите булки. На този ден при тържествена обстановка се извършва събличане на връхните дрехи на невестите. Съгласно традициите в Тракия пък, на този ден селяните са длъжни да жънат нивите на своите кумове.
Съгласно християнския календар празнуват носещите имена Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.