Бунтовното село Кирилово

Наситена е историята на село Кирилово, Старозагорско, със събития, но ще се спра на тези от март 1942 г.

Навалял е дълбок сняг, студено, но в тъмна доба селото е блокирано с три кордона войска, полиция и жандармерия. Не може птица да прехвръкне, до всяка порта стои часови, а пред къщата на Йовчо Димов - десетки. Полицията има сведения, че партизаните са в село Кирилово. Към 4 ч. сутринта Йовчо става да огледа обстановката и полицаи се нахвърлят върху него, слагат му белезници, качват го на мотор с кош и го откарват в Стара Загора. Съпругата му Иванка чака, чака и като вижда двора пълен с полиция, отваря долапа и казва на партизаните, че къщата е блокирана.

* * *

Кои са в скривалището?

Динко Стоянов, на 19 г., секретар на РК на РМС; Стоян Вълев, на 25 г., член на РК на БРП/к/, два пъти осъждан за революционна дейност и прекарал пет години в затвора; Нако Колев /Шоколада/, на 20 г., любимец на старозагорските младежи, секретар на РМС в Стара Загора, избягал от казармата в град Велико Търново. При опит да бъде арестуван, взема пушката и по бельо тича до гарата, влиза при машиниста на товарен влак и го моли да му помогне да стигне до Стара Загора. На гара Християново влакът намалява ход и той скача. Отправя се към неговия приятел Тончо Митев в с. Кирилово. Изкъпват го, обличат го с дрехите на Игнат Султанов и вечерта Тончо го води при партизаните в землянката в "Баладжалъка", където са Стоян и Динко още от 1 август 1941 г.

Георги Гърбачев, железарски работник, донася паролата от Стара Загора за Септемврийското въстание 1923 г., избягал в Турция и оттам - за СССР, участник в Испанската гражданска война. Воювал под стените на Мадрид, престоял в лагерите на Франция и отново в СССР. Завършва партийна школа и школа за подривна дейност. Пристига с втората група подводничари през септември при устието на река Камчия. При завързалата се престрелка Гърбачев, Иван Щерев от Ямбол, Ванюша - руския радист, Аврам Стоянов и още трима успяват да се спасят и тръгват по билото на Стара планина. Всеки е имал задача да оглави партизанското движение в родния си край. 

Стигат до Сливенския балкан. Всички били идеалисти и храбри бойци, вярвали в другарите си и по ботевски очаквали, че ще бъдат подкрепени от партийните членове. Действителността се оказала по-жестока. Всички загинали, включително и Ванюша. Гърбачев и Иван Щерев останали сами, далеч от родния край. Били въоръжени с автомат и две паласки патрони, няколко бомби, валута и радиостанция. Закопали радиостанцията и тръгнали към Стара Загора. В края на септември Гърбачев почукал на вратата на родния си дом.

- Георги, ела, чедо, завинаги ли се връщаш? - попитал дядо Руси, баща му.

- Завинаги, тате!

Преспиват на тавана, при пълна конспирация се вижда с братята си и главно с вуйчо си Йовчо, който знае, че в плевнята има скривалище от 1913 година, където са отсядали нелегални от четата на Петко Манолов и Коста Пънев. Гърбачев прави план да изкопае ново скривалище, защото идва зима и партизаните трябва да има къде да преспиват. Йовчо приема да изкопае скривалище под къщата, която се състои от две стаи. В едната живее семейството с две деца, а в другата ще се настанят нелегалните - вечер да спят в стаята, а денем да бъдат в скривалището. Под предлог, че Киро - брат на Йовчо и негов съсед, копае изба, започват вечер да копаят скривалището и да изнасят пръстта в градината на Киро.

Зимата започнала рано, още на 5 октомври паднал дълбок сняг. Стигало се до землянката само на коне, но те оставяли следи и Гърбачев настоявал по-скоро да се направи скривалището. Направили два изхода - единият през долапа, а другият замаскирали под навеса, където били кокошките.

Към средата на октомври Георги, Стоян, Динко и Иван били вече у Йовчо. Стойо Неделчев (Чочоолу), Велко и Карата били спуснати с парашути и действали в Калояновския район. Започнали срещи със стари другари, снабдили се с радиоапарат, пишели позиви, раздавали листовки. Младежите по време на сватби събирали продукти и пари.

Връзка със София и Цвятко Радойнов бил студентът Иван Койчев. Той сменял валутата и доставял пистолети.

На 3 март Иван Щерев е изведен от Кирилово от Донка Йовчева и Йовчо Гърбачев и качен на влак с необходимите документи.

Дойка Русенова съобщава, че на 11 март в района на Ново село до Старозагорските минерални бани ще чакат самолет да спусне оръжие. Групата се оживила и направили план на 9 март да тръгнат до мястото за оръжие.

Когато се разсъмнало, полицаите влезли в къщата и започнало претърсване. Преобърнали всичко, отворили долапа, където на дъното имало разсипан бял боб за маскировка, а отгоре по рафтовете - дрехи и одеяла. Нищо не намерили. Към 10 часа пристига още войска, хвърлят бомби върху къщата. Иванка и двете й деца - Донка и Иванка, били изведени преди това на улицата. Партизаните стояли в скривалището и се надявали всичко да се размине. След час започнала нова атака. Гърбачев разпоредил - той първи ще излезе, ще стреля с автомата, след него Стоян и Дойка, а под навеса ще излязат Динко и Нако. И всички ще тичат в различни посоки, за да се спасят, а вечерта на чешмата при "Койджак" ще се срещнат.

Гърбачев излиза в цял ръст, стреля и стражарите се разбягват, убива двама и ранява няколко. Стоян успял да излезе от двора и в суматохата влязъл в съседния, но когато прескочил дувара, паднал и счупил дясната си ръка. Изстрелял своите пет патрона и побягнал. Спуснали се и го хванали, сложили му белезници и го отвели в общината.

Динко повалил няколко полицая и, след като му свършили патроните, започнал да се бие с полицаите. Бил прострелян в главата и гърдите.

Георги паднал с думите: "Пак ние ще победим".

Дойка бягала, но тъй като е жена, никой не стрелял по нея. Влязла в двора на Гърбачеви, при родителите му в стаята, казала "Сбогом" на дядо Руси и баба Тонка. Дядо Руси взел пистолета с един куршум:

- Дойке, чедо, недей, може да останеш жива и да разкажеш за нашите деца!

Влизат като хуни полицаи, водени от Пейо Касабов. Той завива плитките на Дойка около ръката си и я води при Георги.

- Ето го вашия главатар. Всички ще ви изтребим!

Тя премисля всичко и не може да повярва, че може да има предателство. Всичко е нелепа случайност. По-надолу по улицата лежи Динко, целият в кръв, в общината вижда Стоян и с очи се разбират нищо да не признават. Качват ги на каруца, връзват ръцете и краката им, охранявани от шест полицаи ги откарват в Стара Загора.

Шоколада е имал голям шанс, защото Георги и Динко поемат удара. Той стига до последната къща. Вижда гората, но там има войска.

- Другари войници, аз съм войник като вас, боря се за един нов живот, Червената армия ще победи! 

Войниците стрелят във въздуха, но капитан Шарапчиев сритва тези до картечницата и стреля, докато го убие.

Гордото село Кирилово какво преживя този ден! Не е имало фашизъм ли?

* * *

Само този 7 март 1942 г. е достатъчен, за да се разбере, че за шепа смели момци са вдигнати дивизии от Стара Загора, Чирпан и Хасково.

Властта забранява на близките да приберат труповете на децата си, да ги изкъпят и погребат. Два дни и две нощи кучетата разкъсват труповете, майките плачат, но не им позволяват да се доближат до децата им.

На третия ден са погребани Динко и Георги от близките и ремсистите, а Шоколада, понеже не е от селото, кметът не разрешава да бъде погребан в гробището. Тогава дядо Иван Карабабанов, без да пита, изкопава гроб извън гробищата, измива Нако, намира дрехи и обувки от съседите, сам го погребва и слага кръст без име.

Започват очни ставки, бой, електрически стол. Дойка, Стоян, Йовчо, Йовчо Гърбачев, Киро Димов и Тончо Митев са пребити, но издържаха. Никого не предадоха! Устояха на издевателствата и бяха морални победители!

През ноември 1942 г. обесиха Йовчо и Стоян, а малко по-рано, на 10 юни, умъртвиха в Старозагорския затвор Тончо Митев, техния верен ятак.

Иван Койчев и Дойка Русенова - осъдени на доживотен затвор, излязоха на 8 септември 1944 г., носени на ръце от старозагорци.

Народният съд осъжда справедливо убийците на кириловските партизани - тези, които получиха по 50 хиляди лева за главите им.

Каква ирония на съдбата - сега имената на убийците стоят изписани на паметника край НДК в София като жертви на комунизма. А президентът Румен Радев отиде да им се поклони.