Боец - и в политиката, и в науката

Димитър КОЛЧЕВ

...Младежът Тодор Къдрев избягал от казармата, като взел и карабината със себе си. И се присъединил към Еленския отряд на Горнооряховската партизанска бригада...
"От постоянните преходи - разказваше ми Тодор - все бях недоспал. Спях ходом. Прекрача с единия крак, стъпя и заспивам за секунди, а като вдигна крак да прекрача - събуждам се... При един такъв преход се претъркулих от високия бряг, та в реката..."
Подир Девети септември Тодор Къдрев, едва успял да се види с родителите и близките си, заминал за фронта като пехотинец в Първа българска армия. И така до Будапеща. От студуванията като партизанин и на фронта заболял от болестта на Бехтерев, но след упорита гимнастика и лечение с билки успял да пребори заболяването.
Записал се да учи агробиология. Завършил с отличен успех специалността година по-рано от състудентите си. На тях им направила впечатление изключителната скромност на техния колега. Хранел се в трапезарията и неведнъж отстъпвал своята порция на по-гладните. С готовност помагал на колегите преди изпитите или по време на лабораторните упражнения. Обичал да общува с тях, съветвал ги.
Способността на Тодор да вниква в хората била вродена от детските му години. Тогава помагал на родителите си във всичко. През пролетта на 1955 г. Тодор Къдрев сключва брак с пазарджиклийката Надежда Христова. От брака се раждат две деца - Георги и Мария. Надежда е завършила Историческия факултет и имала възможност да направи солидна кариера, но се отказала от нея заради съпруга си.
Семейството наема квартира в кв. "Бузема" в София. В съседна до жилището им къща се намира лабораторията, в която Тодор Къдрев работи върху растенията с радиоактивни изотопи. И така две години. Ангажирани в работа и изследвания, двамата преживяват тежка загуба - от левкемия умира синът им. Надежда и Тодор напускат "Бузема". Къдрев заминава на специализация в СССР. Надежда и Мария търпеливо го чакат. Годината минава, а Тодор се завръща, зарадван от успешния си престой в Съветския съюз.
Станал известен сред научните кръгове, Къдрев скоро получава покана за работа в Канада. Взема и Надежда. След две години в странство се връщат в България. Къдрев е назначен за директор на Института по физиологична екология на селскостопанските растения. В България се ражда вторият им син Тодор.
От 1960-а до смъртта си Тодор Къдрев става професор, член-кореспондент на БАН. Получава многобройни покани за лекции в Брюксел, Амстердам, Берлин. Името му влиза в енциклопедия "Хуско". Става пословичен с честолюбието си. В института работила специализантка, доцент. Искала шефът й да я направи професор. Той обаче отказал, защото забелязал, че в предоставения от нея труд кандидат-професорката била плагиатствала...
След 14-15 часа работа на ден проф. Къдрев често се разхождал със съпругата си. Веднъж, вървейки по улицата, Надежда дочула подмятания по негов адрес, че балтонът му е старичък. На другия ден му купила чисто нов. Проф. д-р Тодор Къдрев го носил до смъртта си, настъпила в резултат на масиран инфаркт на 7 ноември 1998 г. Погребаха проф. Къдрев в гробищния парк на "Бакърена фабрика". Тези, които го познаваха, го запомниха като отдаден на работата си, боец, скромен и истински Човек...