Съдбата на Европа се решава сега

Върху снагата на Стария континент се отвориха две "кървящи рани" - Гърция и Украйна. Гръцката криза има потенциала да обхване и други европейски страни и да изостри социално-икономическите и политическите различия. Втората е с геополитически характер. Разклатени са основните опори на ЕС, а имигрантските вълни поставят на сериозно изпитание неговата идентичност и бъдещо развитие.
Средствата за информация се задъхват от съобщения и коментари за неудържимото нашествие на имигранти от Близкия изток и Африка. Европа е безсилна и объркана пред нахлуващия поток. Да не говорим за нашата страна. Дълбоко съчувстваме и сме готови да окажем помощ на страдащите бежанци. Но това не е достатъчно. Нужни са отговорност и действия. А и армия нямаме, която да ни защити при евентуална опасност.
Призивът за солидарност, състрадание, съчувствие, хуманност към бежанците е нужен, за което апелира и папата. Но той не може да спре зверствата на "Ислямска държава" (ИД), които тласкат все повече хора да оставят домовете си и да търсят спасение на Стария континент. Необходими са реални военни действия. Вече близо година САЩ бомбардират джихадистите, а тяхната територия се разширява и уплашените човешки маси продължават да прииждат към "обетованата земя". Въздушните удари се оказаха безполезни. Трябват хора за сухопътни военни действия. Такива САЩ и техните евросателити използваха за разпадането на арабски страни, а за отпор на терористите ги няма. Защо имаше финансови средства за наемници в Украйна срещу Русия, а срещу джихадистите липсват?
Най-голямото след Втората световна война преселение на бежанци в Европа я заварва в незавидно положение. Тя още не се е съвзела от икономическата криза. Краткосрочното оживление е толкова анемично, че не може да спре надигащото се социално напрежение в редица страни.
Имигрантската вълна от югоизток и юг ще изостри социално-икономическата ситуация. Още не е затихнала вътрешната миграция. Вече два милиона украинци заминаха на Запад. Натам се отправят и хиляди от новите членки на ЕС. Но те са хора с близка култура, с известна квалификация, с близък манталитет, традиции. Имигрантите от юг са с различна битова култура, обичаи, религиозни разбирания, възпитание. Етнорелигиозните различия с европейците ще са най-острият проблем със сериозни последици. Сред пристигащите голяма част са без документи за самоличност, страна, професия. Здравословното им състояние е проблематично. Не липсват и членове на терористични организации. Демографското бъдеще на Европа е неизвестно.
Прави впечатление, че желанието на голям брой мигранти е да отидат в Германия. Защо? Известни са социално-икономическите постижения на тази страна. Тя се наложи и като политически лидер в ЕС. Бившият германски външен министър Йошка Фишер обвини сегашната канцлерка Ангела Меркел, че се опитва да превърне "европейска Германия" в "германска Европа".
Възражда се старото съперничество между големите европейски държави. Заплахата на британския премиер Дейвид Камерън с референдум за излизане от ЕС някои анализатори тълкуват като сигнал, че Лондон иска да играе водеща роля в съюза. А знаем по-специалните отношения на Великобритания и САЩ - винаги ръка за ръка. Тук е и развръзката за насочване на имигрантския поток към ръководната сила на съюза - Германия.
Известен е цветущият израз на американската дипломатка Виктория Нюланд за Европа в началото на украинската криза. Той е показателен за сегашното състояние на отношенията между ЕС и САЩ. Към това се прибавят и разкритията на Сноудън за подслушването на европейски ръководители от Агенцията за национална сигурност на САЩ. Въпреки извиненията от страна на американския президент съмненията остават.
Интерес представляват отношенията между САЩ и Германия. Засега Берлин провежда политика в синхрон с Вашингтон. Макар и с неохота, той прие наложените от САЩ санкции срещу Русия. Вашингтон обаче не забравя, че в украинската криза германците за първи път след Втората световна война поеха ролята на геополитически ръководител на Европа с известен флирт с Москва. Меркел е имала най-голям брой телефонни разговори с Путин. Ето защо САЩ не изключват възможността Германия да се превърне в противник на антируската политика. В страната се засилват позициите на противниците на Меркел заради политиката й на конфронтация с Русия, причиняваща чувствителни загуби на страната. Сп. "Форин Афеърс" смята, че германското "Вестбиндунг (западно обвързване) "сега е избор, а не необходимост". Всичко това някои коментатори обясняват като знак за насочване на имигрантското нахлуване към Берлин с помощта на ИД. Ще може ли той да го понесе?
От геополитическа гледна точка Вашингтон се стреми да коригира глобалната архитектура на баланса, осъзнавайки своя западащ потенциал. При перспективата на растящо влияние на Китай, САЩ се заеха да вкарат Русия във въоръжен конфликт в Украйна, да подчинят Евросъюза и да държат разделени Русия и ЕС. Те не се отказват и от доминация в Близкия изток. С това смятат да получат стратегическо превъзходство в започналата конфронтация с Китай. Правят всичко, за да държат в зависимост Брюксел - военно с НАТО и икономически с готвения договор за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции.
Новите реалности в света принудиха Вашингтон да коригира стратегическия си външнополитически курс. Възобновени бяха дипломатическите отношения с Куба, след като се разбра, че блокадата не постига своята цел, а обратно - Латинска Америка олевява. Така САЩ ще могат да насочат усилията си към Европа и Азия. Бяха ограничени ангажиментите в Близкия изток. "След десетилетието, през което водихме две войни, които ни излязоха скъпо, доведоха до много човешки и материални жертви, заяви президентът Барак Обама, САЩ прехвърлят вниманието си към обширния потенциал на Азиатско-Тихоокеанския регион."
Френският дипломат и бивш посланик в редица арабски държави Мишел Рембо в сп. "Геополитика" бистри политиката на САЩ и Запада спрямо терористичните движения. "Всички те, пише той, се направляват от американците, опитващи се да реализират на практика т.нар. стратегия на управляемия хаос." След като създадоха "Ал Кайда" срещу Русия, те след това се отказаха от нея. Международните терористични организации според него са наследници на нея и САЩ не виждат причини да не ги използват. "Те са в състояние да се приспособят към всичко", твърди Рембо. За "Ислямска държава" казва: Появата й е резултат от американското нахлуване в Ирак. Американците разрушиха всички иракски институции (армията, полицията, правителството, партията БААС и т.н.). Хаосът е цел на американските неоконсерватори.
Авторът изразява своите виждания и за събитията в Украйна. Украинската криза според него има връзка с "Арабската пролет" и събитията в Сирия. Оказва се, че Украйна и Сирия са брънки от една и съща геополитическа верига. Обявената помощ на Русия за Сирия принуди американския държавен секретар Джон Кери да звъни неколкократно на руския външен министър Сергей Лавров, за да уточнят някои "взаимозависимости между двете страни", включително за Сирия.
Свидетели сме на печалните резултати в Близкия изток и Северна Африка на американската "стратегия на управляемия хаос". Дойде ред на приложението й в Европа.
Дали има изход? Сигурно ще се намери. Има обаче и мъдрост, която гласи: "Докато мъдрите се намъдруват, лудите ще се налудуват." Брюксел се оказа неподготвен за настъпилото бежанско бедствие. Това се вижда от мудността и объркването при вземане на решения. Всяко забавяне е пагубно, струва жертви.
Джихадизмът не е европейско творение, макар да имат вина и някои европейски държави, съучастнички на САЩ. Но Европа понася последствията от неговите действия. Решението трябва да се търси в страните, откъдето идват имигрантите. Нужни са решителни съвместни военни действия за унищожаване на огнището. Само така ще се прекрати имигрантският поток, бежанците ще се върнат в родината си и ще се успокои населението в размирните региони. Европа е поставена пред дилемата - да се прости с "атлантическата солидарност", да поеме своя самостоятелен път и равноправно сътрудничество с всички страни, включително САЩ. Или да остане унизена и безпомощна. А виновниците за този хаос би трябвало си носят последствията на своя гръб.