Разединение

    Гледам тържеството за 130-годишнината от Съединението и ми става тъжно за отечеството. Защото толкова лета след великия акт в родната ни България поданиците й са както никога разделени. Всеки дърпа към себе си и влачи жалкия си живот в един невъобразим държавен хаос. Като че ли създаден и възпроизвеждан умишлено, за да могат обитаващите на целокупната ни територия да бъдат манипулирани и управлявани с... илюзии. И на всичкото отгоре на нашенеца методично и упорито му се внушава, че избраният път е единствено правилен, че го управляват единствените и неповторими правилни хора, че всичко друго е вредно и едва ли не ерес за държавността. Пък и ако потърпите още малко, току-виж сме ги стигнали, знае се кои. ТЕ, всъщност, във всичко са прави и недостижими, но поне тези от стария континент могат да се поразместят малко, за да приемат в своя богат клуб и една одрипавяла балканска република, която, представете си какъв ужас, само преди около четвърт век била социалистическа. Затова вредните токсични остатъци от нея трябвало да бъдат изчистени и запокитени на бунището на историята. Какво от туй, че именно този "отпадък" е в основата на безмерното забогатяване на мнозина хитреци от времето на безвремието, наричано лицемерно преход. Да, точно този четвърт век, който раздели България и българите с толкова пропасти, че дори мисленото прелитане над тях изисква не малко усилия на волята и невероятно търпение.
    Първата виртуална линия на разделението е непосредствен резултат от разграбването на държавата и изсмукването на нейния ресурс. Резултатът е известен - създаване на общество на бедни и богати. На кохорта от задоволени във всяко отношение хора и на истински мизерстваща маса според вече налагащите се европейски критерии за стандарт. Третата група, тази на "средняците", вегетира с подаяние от първата, бива хранена с илюзии за преминаване в по-горно ниво, но все нещо не й достига да го направи. Там по правило са високообразованите,  интелектуалците и творците в целия спектър, чиято повишена емоционалност се експлоатира нагло от паралиите и партии-сурогати, за да си осигурят последните богато и дълго съществуване под дебелата сянка на благоденствието.
    Втората пропаст е само наглед дълбока и непреодолима. Естествено, че става въпрос за разделението по политически признак. И именно тук се появява спекулата с предъвкването и направо преживянето на демокрацията. Маса народ се подведе по деформирания по нашенски псевдообраз на тази иначе добра система. И по обявилите се за нейни основни носители и защитници родни партии - бързорасляци. Напълно закономерно след поредния грабеж и политическа арогантност настъпи разочарованието. Но отново с мазохистична радост много хора се впуснаха стремглаво (правят го и сега?!) към нова авантюра. И естествено поеха по пътя на поредно разочарование. Тази невероятна повратливост на българина да каца от цвят на цвят, бил той син или жълт, издава неистово желание да се откъсне от посредствеността. Дали политическата миграция е пътят към това е друг въпрос. Пропастта си е налице и единението, от което истински се нуждаем, като че ли все-повече се отдалечава.
    Третата и за съжаление не последна пропаст бе прокарана умишлено в деликатната територия на културата и образованието. Там пораженията са катастрофални и ако сега напипваме плодовете им, в недалечна перспектива разултатът може да стане ужасяващ. Имам усещането, че възприехме с пословична рефлексност най-пошлата вносна стока за манипулиране на духа, най-примитивните форми за разголване на човешката природа. На малкия екран нахлуха "формати", които неусетно се превърнаха в огледало за опростачване на нацията. И тъжното е, че потъналият в безмерна скука народ край все по-празните хладилници се вцепенява от интерес пред пошлостта. Може би, защото мнозина виждат своя огледален образ в телевизора. Стават в бедните си мечти известни, разпознаваеми, но си остават непоправимо..., да не казвам от приличие какво.
     И ако "непоправимите" са достигнали предела и надскочили с илюзии своето ниво, то посегателството към нашето утре е престъпление. Децата и учениците поне трябва да бъдат опазени от умишлено натрапваната ни неграмотност. Защото, ако търсим измъкване от пропастта на посредствеността и зависимостта, единственият път е чрез създаване и възпитаване на знаещо и можещо поколение, на просветени патриоти. Които да защитават и родното в многообразната европейска култура, дух и знание.
    Всички си знаем, че в живота ни има още много пропасти и цепнатини, които ни разделят толкова години след Съединението. И ако искаме да прокараме мостове между тях и да се обединим срещу разрухата и... изчезването, първо трябва да потърсим пътя към съгласието. С разум, обективност и реализъм. За да имаме изобщо бъдеще в един бъдещ по-добър свят.