Президентът като велосипедист

Верен на принципа си да е добре с всички, без левицата!, президентът Плевнелиев казал, като рекъл: "Няма да скрия, че имам своя велосипед, че го ползвам често, че си мечтая за деня, в който и българският президент ще ходи на работа с велосипед." И се огледал за ръкопляскащи. Такива имало достатъчно, защото хората се били събрали не да слушат за мечтите на президента, а за откриването на 63-тата Международна колоездачна обиколка на България.
Хубаво е когато президентът е откровен. Първо разбираме, че и той имал своя велосипед (абе!, да не е моят велосипед, дето го откраднаха от мазето през миналото лято?), което много радва населението. Второ, стана ясно, че нашият президент, като целия български народ, също има мечти. Е, малко така... да ги наречем много лични, но подчертани дебело с държавнически молив. Забележете! Президентът Росен Плевнелиев мечтае за деня, когато българският президент ще ходи на работа с велосипед. Но не вижда себе си в тази роля! Вижда някакъв президент?! Кого ли вижда всичковиждащият Росенчо, не става ясно. Това означава само едно! На Росен Плевнелиев вече му е безпределно ясно, че той няма да бъде следващия президент, и за да отмъсти на наместника си (човешко е, не го съдете!), му вменява да ходи на работа с велосипед. Само дето не обяснява на какъв велосипед го вижда в пророческите си сънища, но е твърде вероятно да го прави, за да спази търговската тайна. Все пак сегашният президент е бил търговец и ги усеща той тези работи.
Разбирам го президента, но тук възникват няколко въпроса, и колкото по-скоро дадем отговор, толкова по-добре. Ако президентът тръгне на работа с колело, то с какво ще се придвижват до работните си места министър-председателят, министрите, депутатите, главният прокурор и така нататък... по номеклатурния списък на Република България. Има такъв - потърсете го и ще видите къде трябва да седнете, ако по някаква погрешка попаднете на държавно мероприятие.
Най-вероятно по задник на тротоара! Но да не се отдалечаваме от темата...
Стана навик на нашия президент, седне-стане, да ги приказва като в бръснарница. То не че не сме бръснарница, където всеки ни бръсне както му падне и приказва каквото му дойде на акъла, ей тъй, само да минава времето, ама на един президент не му прилича. Вибрациите на човешката му мисъл говорят не за второ ниво (каквото се очаква да имат народните водачи!), а за ниво далеч под първото.
Господин президент, оставете си велосипедчето в избата или на терасата, че моя го откраднаха точно от избата, и дайте да видим какво ще правим. С много неща! Че вижте какво става по света. Едни тракат със зъби срещу Сирия, други си натискат парцалите, Царят пък призовава в негов стил да се съобразяваме хем с ООН, хем със съюзниците, което навежда на мисълта, че ООН и съюзниците ни са различна работа. Аз пък мислех... А, то беше за НАТО! Парламентът пък се ослушва. Почват работа на 4 септември, ама кога ще гледат белята в Сирия, не става ясно. Само дето Кристалина Георгиева се сети, че може да ползваме международни парици заради емигрантите от Сирия. Ербап жена, само дано ни хванат вяра, че напоследък като отворим дума за пари, от европейското обществено нещо не обръщат внимание и все ни напомнят колко сме ги завлекли.
Дааа, трудно се работи с хората... Ей го на - Бойко Борисов еднолично е решил депутатите от ГЕРБ да не стават заместник-председатели на комисии в парламента, а Цецка Цачева, вместо заместник-председател на НС, да си остане редови член. И амен-амен да се скарат с Цветан Цветанов. Не са хубави тези работи. Те там се върнаха в парламента, таман се наточиха да вземат заплати, а някои и по-добри пари заради комисиите, и Бойко веднага контра. Нещо не се разбират напоследък Цецо и Бойко и стане ли някоя беля между тях, да знаеш, господин Росене, и твоята е загоряла. В смисъл манджата, да не си помислиш нещо друго! А загоряла манджа кой ще ти яде. Той народът гладен-гладен, ама и от него не се знае какво да чакаш.
Така че опичайте си вибрациите! На първо ли, на второ ли ниво, опичайте ги тия пусти вибрации, ако трябва, идете при врачка, щото не ми изглеждате редовен. Какви дертове има държавата, вие за личния велосипед споделяте. Ще речете: ама то такова беше състезанието! Ми да! Такова беше. Дано някога имате късмет да попаднете и на държавни дела, та да поговорите пред микрофона и хората за тях. Щото както сте я подкарали, да не ви докарат пред президентството онова велосипедче и да ви засилят по нанадолнището. За народа - загуба велика, както е казал Иванчо Йотата от оная книга, дето на Бойко не е останало време да прочете от разправии с онзи там Цветанов. "Под игото" е книгата, от Иван Вазов, министър на просвещението по едно време. И дето хората му ставали на крака като на президент!!!
Такива работи...