На фокус
Предконгресна лакърдия в кварталната кръчма
/ брой: 169
Този път решихме разговорът да бъде посветен на теснопартийни въпроси. Марков пое организацията. На маса при Камен седнахме аз, Марков, бай Дочо, Слави и Лъчо, който идваше рядко. Не бяхме поканили Ганчо, вече човек на АБВ.
Направих увод по темата. А темата беше кой ще е новият председател на партията. Казах по няколко думи за платформите на две от кандидатките и за още три интервюта. Изброих имената на 18-те номинирани. Дадох им думата.
-А бе, що за навалица? - пръв започна бай Дочо. - Всичките ли си мислят, че могат да станат председатели?
- Глупости! - включи се Марков. - Някои искат да им се въртят имената. Така човек става известен. Има и по-сериозни аргументи. Ако си кандидат, няма как да ти откажат изказване. Така получаваш възможност да кажеш на конгреса това, което искаш.
- Че какво им пречи да се изкажат и без да са кандидати?
- Бай Дочо, ти от Марс ли падаш? Кой ще се изкаже, предварително се знае. При конгресите на БСП има ред. Това да не ти е ловно-рибарско дружество!
- Айде, почна се! - вмъкнах се и аз. - По-толерантно, ако обичате. Поставям едно условие за обсъждането, иначе разваляме белота. Само позитивни приказки. Никакви негативни оценки. Всеки казва какво е добро. Лошото да се подразбира.
- Това с позитивното, добре - пак взе думата Марков. - Обаче аз сериозно предлагам ти да не участваш. Ти си член на НС на БСП и в случая трябва да си слуга на партийния народ. Ти ще водиш протокола. Корнелия Нинова каза, че ще слязат от мерцедесите и ще дойдат в кръчмите, за да ни чуят. В нашата я дойде, я - не. По-добре е нашата кръчма да отиде при нея. Затова ще записваш основните тези. И ще докладваш на върховете. Слави, започвай ти!
- Вижте, другари! Важно е да се разбие статуквото. Трябва промяна. Подчертавам, промяна, а не подмяна, както каза по телевизията Румен Овчаров.
- Че какво му е на статуквото? - попита бай Дочо. - И изобщо, някой може ли да ми дефинира какво е "статукво"? "Статукво" според мен е това, което съществува. Защо непременно това, което съществува, да е лошо? Поне го знаем какво е! Някой може ли да ми гарантира, че промяната ще е нещо по-добро от статуквото?
- Ей! - прекъсна го Слави. Мислех те за еколог, а ти се оказа философ. "Статуквото" е, че на избори постоянно ни бият. "Промяна" означава да започнем ние да бием.
- И ако бием какво? Да не би да става по-добре? Не виждаш ли, че е едно и също? Каквото ни кажат от Брюксел и от Вашингтон, това ще става. Ама прав си... По-добре е да бием. Все си е друго ние да управляваме. За мен обаче е по-важно този, който води четата, да ми защитава ценностите. Да се чувствам у дома си. При моето семейство. Ако ръководството се държи така, че да ми харесва, и в опозиция не ми е зле. То, пенсията, все същата...
- Бай Дочо, взимам ти думата! - започна Марков. - Сега, аз да кажа. Няма смисъл от партия, която не се стреми да печели избори. Бай Дочо, ако му е все едно, да си хваща някое НПО. Трябва да изберем човек, който се харесва. Татяна Дончева навремето казваше, че "Политиката е преди всичко харесване!" И аз съм съгласен. И много умен да е, и много партиен да е, ако не хваща око, ако не буди симпатии, ако не излъчва енергия, нищо няма да стане. Ключът към победите е в харесването. Вижте, Бойко Борисов все глупости говори, ама човекът така ги казва, така гледа, такава стойка вади, че години наред ни бие кат...
- Ти пък намери какъв пример да ни даваш! - скочи бай Дочо. - Освен да е хубавец или хубавелка, трябва да му е пълна главата. И да му е пълна с моите виждания за живота. Това е.
- Вижте, какво! - скочи Лъчо, четирийсетгодишен икономист. - Много ми е смешно, като слушам как сравняват кандидатите по всякакви критерии. Трябва да се говори за излъчването и за политическите биографии. Кой какви позиции е защитавал, кой какви битки е водил. Защото има битки, които не ме впечатляват, има други - които ги помня. И с тези битки идва и харесването. И тук възрастта има много относително значение. Мога да ви посоча другари на ръководни длъжности и на сериозна възраст, от които едно изречение не помня. Не помня нищо да са защитавали. За мен те нямат политическа биография. Като нямат, не мога да ги броя за сериозни кандидати.
- Добре де, стига го усуква! Ти за кого си? - попита бай Дочо.
- Аз съм за Драго. Смях ме напушва, като чуя, че нямал професионална биография. И професионална има, и политическа има. Помните ли битките му в социалната комисия?...
- Че то и Корнелия Нинова води маса битки и свърши маса работа в социалната комисия... - вметна Марков.
- Да съм казал нещо срещу Корнелия? Връщам се на Драго. Помните ли мина "Ораново"? Опитът държавата да си върне активно ролята в икономиката... Химко, ВМЗ Сопот, Ремотекс... Ами борбата му за "Южен поток"? Някой да се опъвал на еврокомисар? Оня Йотингер луд стана! Дори Орешарски се огъна. Американци ли бяха, Йотингер ли беше, не стана ясно, ама се огъна. В този човек виждам енергия, излъчване, биткаджийство и отстояване на ценности, друго не ми трябва.
- Рано му е, млад е! - взе думата Слави. Аз съм за Янаки Стоилов. Силен политик. Като питбул е. Захапе ли една тема или една теза, не пуска. Освен това, за много хора в БСП той е олицетворението на лявата политика. И не от вчера. От 20 години! Ако не се беше отказал през 1991 г., конгресът го молеше, сигурно БСП щеше да върви по друг път.
- В историята няма "ако"! - прекъсна го Марков. Аз съм за жена. Крайно време е жена да застане начело на партията. И Корнелия ми харесва, и Мая ми харесва. Мая също е голяма биткаджийка.
- Вижте, какво, дайте да си изберем един улегнал човек като Мишо Миков! - най-накрая и бай Дочо се произнесе конкретно. Диалогичен е. Ако някаква политика има бъдеще, то това е политиката на диалога. И с богат опит. Шеф на парламентарна група. Шеф на парламента! Каква по-сериозна биография искате? Искам и нещо друго да кажа и държа да влезе в протокола. Вече побеснявам, като ми говорят за "твърд електорат"! Аз, като почти винаги гласувам за БСП, само европейските избори пропуснах, какъв съм? Твърд електорат ли съм? И какво значи това? Може би си мислят, че каквито и глупости да правят, аз все за тях ще гласувам. Имат да вземат. Ако се издънят и на тези парламентарни избори, ще ме видят в твърдия електорат друг път! Ако направят някаква глупост на този конгрес - също! Просто няма да отида да гласувам!
- А бе, няма! - подхвана го Слави. Като чуеш по радиото как като кифладжия се излага песента "Една червена роза" или как набира рейтинг филмът "Цар и генерал", ще скочиш и ще започнеш да търчиш към училището.
- Помислил съм за това. Купил съм едно въже. Ще кажа на Мара, ако ме ядосат преди това, да ме върже в 6 ч. сутринта и да ме отвърже в 20 ч. вечерта. Айде да видим какви класации ще ме изкарат от вкъщи. Като Одисей ще бъда!
- Е те, разбра ли сега, на какво му викат "твърд електорат"? - коментира пак Слави. Давам дефиниция - "твърд електорат е този, който се сеща за въжета, когато много го е яд на партията си!" Не съм ли гениален?
- Да, ама тези луди, които ще останем - продължи бай Дочо, ще бъдем толкова, колкото нашите политици да треперят дали ще влязат в някой следващ парламент. И аз, тогава, ще си имам НПО, както ме съветва Марков.
- Борисов, обобщавай! Да видим протокола! - разпореди се Марков.
- Добре, събрах ви ценните мисли в няколко точки. Първо, да не говорите за "статуквото" ей така, колкото да се намирате на приказки. Новото трябва да вдъхва надежда, че е по-добро от старото. Второ, да бием по принцип е по-добре от това да губим, но ако не се борим за българското достойнство, общо взето, няма голямо значение дали бием или губим. Трябва докрай да отстояваме националните си интереси, независимо от това кой и откъде ни размахва пръст. Трето, ръководителят трябва да защитава ценностите на своите избиратели. Младост и старост нямат значение. Трябва да има доказано можене. Последното означава, че ръководителят трябва да има ясна политическа биография - вече да сме научили как мисли и да сме видели как води битки. Да се помни, че политическият избор е преди всичко политическо и човешко харесване. Начело на БСП трябва човек с енергия, с излъчване. Той трябва да буди симпатии. Четвърто, от твърдия електорат трябва да се скрият всички въжета...
- Ей, Борисов, - прекъсна ме бай Дочо - не съм казвал да се крият въжетата. По-добре е да се направи партийно допитване с един-единствен въпрос: "Ти ще гласуваш ли винаги за БСП, независимо колко не ти харесва това, което говори и прави?" Колкото отговорят с "да", толкова са твърдият електорат!
- Борисов - възмути се Марков - вие в Националния съвет така ли правите протоколите? А имената, конкретните оценки?
- Аз обобщавам философията. Конкретните имена си ги пращайте вие!