Никола Гюзелев - любимец на музите
Покорил световните сцени, именитият бас години наред се посвещава на млади оперни артисти, споделяйки огромния си опит
/ брой: 185
На 17 август в потъналия в зеленина и картини дом сред любимото семейство рожден ден ще срещне световноизвестният бас Никола Гюзелев. Картините са негови, а вилата е в подножието на Витоша. Сигурно ще има и наздравица за отминалите години, и пожелания за здраве и честити бъднини. Да се разказва за артистичните години на Гюзелев е и лесно, и много трудно. Как да се вместят в няколко вестникарски реда съмненията, търсенията при изграждане на едни или други образи, защитени винаги вокално и актьорски перфектно. Или да се изредят бляскавите оценки на публиката и критиката от Изток и Запад, Север и Юг. Подобен на легенда за великите певци на ХIХ век е разказът за обожанието на двете чуждестранни дами - майка и дъщеря. Запленени от таланта на българския бас, години наред обикалят театрите по света, следвайки триумфите на любимеца си. Показаха ми ги преди години в София, когато в "Дон Карлос" Никола Гюзелев бе гордият, но и страдащ испански крал Филип II. Верните му почитатели не забравят как с партията на слепия детрониран татарски цар Тимур преди 51 години от сцената на Националната опера даде заявка, че до прославените ни баси Борис Христов и Николай Гяуров уверено застава още един могъщ красив глас.
С поглед към началото Гюзеля (тъй го наричат приятелите) припомня с усмивка: "Сценичното ми "кръщене" бе в родния град Павликени. На 11 години приех главната роля в детската опера "Малкият цигулар". Либретото е по Сенкевич. Ушиха ми от домашно тъкан плат новичък костюм. Аз обаче за по-голяма достоверност на образа посъстарих костюма, отъркаляйки се в яма със засъхнала вар минути преди премиерата... Песенната омая от дедите ми съм наследил. Прадядо ми Андрея не само по жътва карал съселяните си да спират работата и захласнато да го слушат. Гласовит българин бил и другият ми прадядо - Кольо." Баба му Рада, дъщеря на Андрея, усмирявала внуците с песни и интересни истории. Сладкодумна била и баба Маринка, съпругата на Кольо. Него наричали заради спечелените медали от европейски състезания по борба "Втори Дан Колов". Влюбен в музиката, цигулката, виолончелото бил и бащата Николай. Не пропускал ден, без да свири с часове нещо от Моцарт, Вивалди, Бетовен, Паганини. Певческа и артистична дарба отрано показвала и майката Елисавета. Ето как оперното чудо покорява завинаги събеседника ми: "Бях на 15 години, когато гостувах на леля ми в Дряново. Все още първата ми мечта бе рисуването. Веднъж в онова незабравимо лято, докато живописвах нещо, от радиото се разнесе монолога на Борис Годунов от операта на Мусоргски. Стоях безмълвен, слушах, покорен от музиката и гласа на поляка Едмунд Косовски. От този миг нямах колебания какъв искам да бъда... Случи се така, че след 20 години европейски спектакъл на тази опера ни събра с Косовски - аз цар Борис, той - Пимен. Незабравима среща..."
А че е любимец на музите, Никола Гюзелев доказва през 1960 г. с отличната диплома от Националната художествена академия. Предричат му голямо бъдеще на творец с четката и боите. Съдбата обаче друго отсъжда. Запознаването на младия Никола с най-добрия вокален педагог у нас проф. Христо Бръмбаров наистина е съдбовно и Гюзелев поема пътя на оперен певец. За по-малко от година постига бравурния премиерен успех като Тимур редом до знаменитите Никола Николов, Юлия Винер-Ченишева, Катя Попова в "Турандот". От Световния младежки фестивал в Хелзинки се завръща с лауреатско звание. Победител и златен медалист е в жестоката конкуренция на Втория международен конкурс за млади оперни певци през 1963 г. в София. Днес благодари за безценните уроци на маестро Бръмбаров. Признава: "Той шлифова тон по тон, фраза след фраза канарата в гърлото ми, за да стана господар на своя глас." Скоро след конкурса "господарят на своя глас" започва да реди звездни сценични завоевания в Миланската Скала, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън - Лондон, Московския Болшой театър, Берлин, Виена, Токио, Северна и Южна Америка, къде ли не другаде. Достоен, предпочитан партньор е от най-известните певци повече от четири десетилетия и половина, неизменно воден от диригенти корифеи като Херберт фон Караян. Търсен бе и от режисьори от ранга на Андрей Тарковски ("Борис Годунов" в Ковънт Гардън), Покровски и Любимов в Миланската Скала и Рим. Включват го и в постановка на всепризнатия кинорежисьор Лукино Висконти. Покрай отговорните ангажименти из четирите посоки на света не лишава от красивия си кадифен, но и мощен глас и родната публика в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора. Не го блазнят отдаваните навред почести, големи международни отличия като "Златен Верди". Към перфектно изваяните с чувствителното око на художник басови партии прибавя точните попадения с баритоновите герои Скарпия ("Тоска"), Ескамилио ("Кармен"), Дон Жуан, Фигаро ("Сватбата на Фигаро"). У нас щедро ни дари и незабравимите отец Гавраил ("Боянският майстор" на К. Илиев), Крумов ("Антигона 43" на Л. Пипков), Зографа Захарий от едноименната опера на М. Големинов. В задграничните си концерти задължително включва и песни на български композитори. Силата на певеца бе не само в грандиозните Вердиеви постановки, но и в руския, френския класически репертоар.
Запитах любимеца на 2-3 поколения оперомани с какво днес се занимава, а той шеговито отвърна: "От време на време попявам за свое и на близките ми удоволствие." Години наред посвети на млади оперни артисти, споделяйки огромния си опит. Възпитаникът на проф. Бръмбаров заслужено се радва на учениците си, на успехите им по чуждите сцени и най-вече на баритона Владимир Стоянов и на удивително приличащия на младия Николай Гяуров бас Орлин Анастасов. При първата ни среща Гюзелев болееше, че телевизии, радиа, вестници рекламирали къде чакат Хр. Стоичков за треньор, а дума не чул, не прочел за впечатляващия гастрол по същото време на Влади в Метрополитен (Ню Йорк). 45 години безрезервна отдаденост със сърце, дух на оперния театър си казват своето и "гордостта на нашата опера" Никола Гюзелев от време на време както попява, така и здравословни проблеми с артистизъм отбива. Има свои виждания за оперното изкуство, за националния оперен театър. Служил всеотдайно в храма на Нейно Величество Музиката с най-добрите режисьори, не се вижда в ролята на режисьор. И друго ми припомни знаменитият бас: "Сезонът в Миланската Скала по традиция се открива на 7 декември в присъствието на президента и изпълнение на италианския химн от артисти и публика. Виждали ли сте последните двадесетина години в нашата опера президент, премиер, някой държавник, депутат? Няма да забравя минутите преди вдигане на завесата за българската премиера на "Джоконда". В гримьорната ми влезе режисьорът на мегаспектакъла (поръчка за японски гастрол през ноември-декември 2000 г.) проф. Пламен Карталов. На въпроса ми има ли официални лица в залата, отговори: "Тук е Георги Йорданов." За мен той е най-успешният министър на културата. На огромната му фонотека може да завиди всеки, както и на музикалните му познания. Накрая на спектакъла, когато с поклони отвръщахме на бурните аплодисменти на публиката (сред нея имаше не само японски гости, но и други чужденци), единствено от "Мултигруп" ни поднесоха цветя. По-голям срам и позор има ли?" Продължаващото безхаберие на управниците към културата, просветата, достойнството ни на българи певецът вече дори не коментира. Предпочита да се връща към усмихнатото детство, когато в градския оркестър на Павликени свирят трима Гюзелеви - бащата Николай и синовете Никола и Стефан. Горд щастливец е с "прекрасното си семейство, изкарвало прехраната си и с малко лозенце". Показва ми рисуван от него портрет на дядо си Кольо и пояснява, че той заедно с баща му са били газди, ще рече градинари, в Будапеща. Покрай тях и Никола едва на годинка е заведен в унгарската столица. Световноизвестният бас от зодия Лъв с тъга си спомня и някогашните музикални традиции в Павликени, обявен за град през 1942 г. Уверен е, че "характерът, културата, интелектът в детството се изграждат". Редим приказката си и за неговото, и за моето детство с волните игри сред чистата природа - непознато усещане за децата и внуците ни, "доброволни затворници пред телевизорите с чалгапошлости и компютрите". Е, неговите синове, художниците Ясен и Чавдар, са сред малкото изключения, запазили топлината от гостуване при баба и дядо. Помнят и прабаба си. Гюзеля не е глезил момчетата и дъщеря си Адриана. "До ден-днешен сме равни, живеем като приятели - крушата не пада по-далеч от корена. И друго е изрекъл народът за продължението на родовите традиции: "Кръвта вода не става" - обобщава певецът, който според мюнхенски вестник, с гласа си "сваля звезди от небето". В репертоара си от стотина роли не е прибавил тази на Дон Кихот или на Вагнеровия бог Вотан. Но мечтаеше любящият баща до него, самодържеца Борис Годунов, на сцената да е Адриана в ролята на царския син Фьодор." За съжаление, безпаричието и в чуждите театри отряза интересния ми замисъл. Как да не се гордея и с Адриана, тя израсна и учи в Италия и освен български перфектно говори италиански, английски, френски. Свири на пиано и пее..." - замечтано изрича не "един от най-ярките изпълнители на руския репертоар", а наследникът на достоен род, щастливият баща. От години още една роля радва Никола Гюзелев - на обичащ и обичан дядо. Като него Лъвица е и първата внучка. Питам чий костюм най му е прилягал и след искрения смях ми сочи тъмнозеления си домашен халат. С него не мисли в гласова форма ли е, а се грижи добре, спокойно да е на всички у дома. "Между другото с кралските костюми на Филип II пях в 42-43 постановки на "Дон Карлос" по света. Дали хвалебствията в чуждестранната преса или спонтанната оценка на зрителите повече са ме радвали? Разбира се, че срещите с почитатели след спектаклите бяха най-важни за мен. Ето пример как искрената похвала окрилява. След представление на "Дон Карлос" ме среща шеф на Отдел за културни връзки с чужбина и ми казва: "Стой, да те погледам." Приятел на родителите ми, помнел игрите ми по улиците на Павликени. Затова възкликна: "Как е възможно същото дете снощи да го гледам като крал Филип и да повярвам, че владее половината свят." Това е то, господин Гюзелев, силата на голямото, вечното изкуство, отстоявано с божия искра.
След подобна оценка какво още да прибавим към многопластовия портрет на певеца-художник освен пожеланието "На многая лета, маестро. Роден сте с благослов за слава, за любимец на музите!"
"Гремин" и Анна-Мария
"Атила"
Снимки Личен архив