Любимата дъвка на ГЕРБ

Има парламентарни решения, които могат да смажат всяко нормално съзнание с популизма си. Очевидно добре звучащите решения са последната защита на това управление, техният опит да омилостивят народния гняв, който от ден на ден кипва все повече.
И ето до какви висини на политическата мисъл ни доведе подобно защитно поведение. Депутатите вчера забраниха на политическите партии да купуват държавни имоти. И, разбира се, вероятно първата реакция на всеки, който я чуе, ще е: "Точно така трябва, айде сега пак ще се гушат!"
Проблемът обаче е много по-дълбок. Май всеки популизъм би се разпаднал, ако хората успяваха добре да премислят нещата.
Това решение на парламента е пореден опит на държавата да стъпи на врата на политическите партии. Защото с невъзможността да си купят имотите те веднага попадат в ръцете на областните управители. А областните управители са платени чиновници на правителството и никога не проявяват независимо мислене.
Казано просто - властта си остави вратичка, за да тормози политическите си противници чрез административен терор.
Една партия със своя собствена централа веднага се изплъзва точно от този контрол на правителството. ГЕРБ не позволиха дори и такава независимост.
Проблемът е още по-дълбок. С подобна законова хватка мнозинството не приближава партиите към прозрачността, а напротив - умишлено ги тика към сенките. А нали по време на всички години на прехода основната свещенна крава на промяната беше бленуваната прозрачност.
Мнозинството на ГЕРБ не за първи път се заиграва популистки с темата за партиите. В разгара на кризата и в хаоса на взетите и невзетите решения кабинетът реши да отреже с 15 процента държавните субсидии за политическите субекти. Идеята бе представена като бонбон в луксозна опаковка - "Криза е, всички солидарно трябва да понесат отговорност".
Само че една партия се нуждае от финанси за своето съществуване. Когато държавата й ги предоставя, това е прозрачен процес с ясна отчетност. Когато държавата реши да заиграе популисткото хорце, партията пак ще намери парите си, но тогава ще се осъществи толкова мрачният процес по изпадането в зависимост не от публични, а от частни интереси.
Играта на популизъм е любима дъвка на ГЕРБ в кризисната 2010 г. Когато тя спира само до приказките на премиера, че сърцето му се свива за хората, популизмът, макар и дразнещ, може да бъде изтърпян. Когато обаче той стане водещ принцип в законодателството, това означава не повече справедливост, а само хаос, объркване и безумни последствия. В епохата на ГЕРБ логиката не означава абсолютно нищо, но нека поне мисленето да не закърнява.