Лудополитика

    По време на кореспондентската ми работа в Белград съм бил десетки пъти на стадиона на "Цървена звезда" ("Мала Маракана"). И винаги съм се учудвал на бушуващите страсти на сръбските запалянковци, които доста често прерастват в огнен метеж срещу съперниците, да не говорим за смъртния враг "Партизан". Новата трагична история на съседите от запад обаче създаде и един феномен с основни действащи лица т.нар. "навиячи". Именно късо подстриганите младежи и немалко девойки се спуснаха стремглаво в опасните води на политическите протести след обявяването с активна чужда помощ на независимостта на Косово. Организираха митинги, метежи и сериозни безредици в столицата.
     След подобни изстъпления добре поддържаният център на Белград се превръщаше в сметище. А желанието за трудно достъпен лукс на тези по правило доста млади хора ги тласна към разбиване на луксозни магазини за маркови спортни стоки. Така футболните протестъри всъщност се изправяха по свой начин срещу системата. Грабеха маратонки за 100 и повече евро от бутиците и се вписваха в този своеобразен бунт на бедните. Друг е въпросът, че на следващия ден непредпазливо побързаха да си обуят новите патъци от фукня пред гаджета и приятели, а местната полиция ги окошари до един по неоспоримото доказателство - недостъпните за обикновения сърбин скъпи маратонки.
    Разказвам ви тази притча, защото и на мача на "Цървена звезда" с нашия "Лудогорец" членове на сръбската агитка не отстъпиха от своя стил. Имаше и обидни подвиквания, и среднощни бомбички край базата на гостуващия тим, и продажба на най-скъпата в Европа вода за нашите зрители на стадиона. Всичко това обаче е нищо в сравнение с "класическите" изпълнения на запалянковците. Които преди години дори пребиха до смърт френски привърженик на гостуващ отбор. Този позорен факт, а и цялостното им необосновано агресивно поведение дадоха повод на сръбската власт да овладее с предоставените й пълномощия надигащата се опасност. И успя до голяма степен, включително и да разформирова опасни екстремистки и националистически организации, в които имаше доста членове на агитките.
    Така че прекрасната победа на "Лудогорец" като цяло премина без тежки инциденти. Единственият инцидент бе за домакините, които отстъпиха пред безспорно по-силния отбор, по-издръжливия и очевидно разполагащия с по-технични състезатели. И съвсем не е без значение признанието на треньора на домакините Миодраг Божович, че са имали за съперник "толкова класен отбор". Изречените думи имат висока стойност, ако познавате манталитета на комшиите. Те трудно признават поражението, воюват сърцато за своето и не прекланят глава дори при загуба. Затова оценката на наставника, изречена във врящия котел "Мала Маракана", е с висока стойност, която трябва да се цени от всички, свързани с разградския тим.
    Хрумна ми нещо покрай мача. В полето на българската политика също има немалко платени наемници. Те действат поединично и групово, пък и не винаги така координирано и успешно, както момчетата от "Лудогорец". Затова пък отбелязват по някой и друг гол във вратата на българската държавност, която засега очевидно няма добър вратар. А и защитата и нападателите хич ги няма. В предверието на изборите за държавен страж обаче се открива отлична възможност поне засега на голлинията да застане българин. Истински, неподвластен на изкушения и внушения, да не говорим за склонен към дистанционно управление. Да бъде наистина обединител, боец, жертвоготовен и скромен в личните си очаквания от президентския мандат. Загрижен за виещите от немотия възрастни и пенсионери, за притиснатите от неуредици и проблеми млади хора, а и не само, дори жесток към властващата престъпност и корупция. Отговорен за бъдещето и съхранението на нацията. За запазване на вярата ни, приятелството и сътрудничеството с близки по дух, традиции и история народи и развитието на партньорски и равноправни отношения с големи и малки държави в условия на мир и споделена отговорност за запазването на света от агресията и разрухата.
    С една дума - да търсим и намерим пазител на държавната порта, който да бъде доста сериозно отдалечен от отиващия си вратар, монтиран пред мрежата от ГЕРБ. Който с действия и бездействия настрои голяма част от българите срещу президентската институция. И изправи своя приемник пред много тежката задача да възстанови доверието в президентството като гарант и пазител на българската държава и държавност. Затова по всичко изглежда е дошло време за тотална смяна в отбора заедно със сигурното освобождаване на вратаря. Тъй като "Лудогорец" печели с труда на състезатели и екип, а всички ние губим с примирение към една "ЛУДОПОЛИТИКА".