Каква е целта - промяна или реванш?

Георги ПИРИНСКИ

    На тазгодишния събор на левицата на Бузлуджа основният лозунг бе воля за промяна! При това промяна не като самоцел, а като задължителна предпоставка, за да имаме сила за действия.
    Същевременно в навечерието на празника, след младежката дискусия на тема "Бузлуджа - пътят към една мечта", Сергей Станишев обяви, че неговата цел за Избори 2011 е реванш "в добрия смисъл". Въпросът е, че между промяна за успешни действия и личен реванш за загубени избори има не просто разминаване, а качествена разлика.
    Към 31 юли в печата се появиха поредица от публикации, засягащи всички актуални въпроси на програмата и политиката на партията - в това число и такива, които заявяват, че "е време за мъжки разговор между социалистите. Открит, може груб, но честен разговор." ("Кой е пътят към Бузлуджа?" от Кольо Г. Ненков; в. Дума, 30 юли 2010 г.) Грубостта никога не е била средство на силния с аргументи и позиции. Но задълбочаващата се подмяна на реалната промяна с привидни обновления вече изисква достатъчно открита полемика.
    С. Станишев заяви в ДУМА от 31 юли ("Истината") и повтори в словото си същия ден, че БСП е изпълнила всички свои обещания в своя мандат, че най-успешната ни реформа е била в данъчната политика, че всъщност сме провеждали не друга, а социална политика! Добре, но къде останаха оценките от Политическата декларация от заседанието на конгреса само преди година - че коалиционното управление създаде и затвърди впечатлението, както и при предишните управления, че се

обслужват преди всичко интересите на тесен кръг лица и групи

че останахме в рамките на досегашния десен модел; че БСП не открои ясно облика си на лява партия и не съумя да покаже и успешно да защити цялостна лява алтернатива; че ножицата между бедни и богати продължи да се разтваря; че към това се добави и липсата на прелом в борбата срещу корупцията, "...включително и нашата неспособност да се разграничим от това явление в собствените ни редици?"
И още от Декларацията: "По време на управлението БСП не използва предимството си на масова и демократична партия на участието, опираща се на широки обществени слоеве при формирането на политиката. ... Формираха се сфери на икономическо влияние чрез заемането на постове и длъжности както в държавното управление, така и в партията. ... Организационният живот продължи да се влошава, концентрацията на партийна власт да се увеличава, а ръководството в центъра и по места да се затваря главно сред актива."  Да не би всички тези пороци да са се изпарили през изминалата година в резултат на изнесени заседания, подмяна с електронни книжки и широкомащабни организационни задачи - без преди и наред с тях да се разкрият корените и носителите на онези процеси и явления в партията, които я доведоха до "... най-тежкото си изборно поражение"? Или вече след една година, когато шокът от провала попремина, да сме решили да загърбим и тази горчива констатация?
Голямото предизвикателство пред БСП днес са левите идеи и нейното място и роля като носител на тези идеи в новите реалности у нас след 20 години преход, когато в обществото, в това число и сред младите,

се засилват очакванията и стремежът към повече социално равенство

социална сигурност и социални придобивки, към повече справедливост и солидарност. (Искра Баева, в. ДУМА от 31 юли т.г.). Но за да можем да станем достоверни носители на отговорите на тези очаквания, трябва ясно да покажем, че сме осъзнали причините за загубеното доверие - утвърдилото се в обществото мнение, "...че правителството на Сергей Станишев (да не забравяме, че беше коалиционно с либерални партии) провежда дясна политика и е затънало в корупция". (пак там)
Точно тук изпъква решаващото значение на целта. Ако тръгваме да печелим подкрепа за алтернативно управление извън 15-те процента предварително убедени избиратели, задължително трябва на дело, на практика да покажем, че късаме с всичко, което ни лиши от достоен изборен резултат, независимо от безспорните постижения и действия на  правителството на Сергей Станишев в полза на хората. Ако обаче целта всъщност е личният реванш на бившия премиер за изборния провал, тогава очевидно обективната оценка и реалните действия срещу пороците при предишното управление стават "допълнително бреме", усложняващо тази негова цел. Или да не би пък целта да е далеч по-широкомащабна - колкото повече се променяме,

толкова повече да си оставаме все същите...?

Връщайки се към същината на промяната, се налага и още едно уточнение. В края на миналия месец на страниците на в. Труд (в броя от 21 юли т.г.) Кирил Добрев наново развива разбирането си за промяната като "презареждане", като "изваждане" на нови лица, които "да облечем с доверие" - което си остава "необратим процес", а ферарито е "в бокса в пълна изправност" ("ферарито" като ярък знак на особената социална чувствителност, която редица млади активисти проповядват, като същевременно намират за тягостен въпроса за плоския данък и нашето отношение към него. Но това е въпрос за друга публикация, която също безспорно се налага).
В съображенията на К. Добрев не може да не привлече вниманието още един момент - неговото разочарование от това, че Сергей Станишев не изпълнил поет от него преди 10 месеца "ясен ангажимент да реформира и стабилизира партията", че "не оправдал доверието", че изпълнил само една трета от мерките, "които бяхме набелязали заедно с "онзи център..."!?
За какво собствено става дума, за каква стабилизация и реформиране, за каква "промяна"? Не е ли ясно, че подобен "подход", торпилира в зародиш действително нужната промяна, при това с все по-активното включване на младите в партията, които напълно основателно търсят своето все по-челно място в най-отговорните области на партийна дейност? Или тази подменена промяна ни устройва в стремежа за личен реванш? Редица аспекти на изявите на Бузлуджа достатъчно красноречиво говорят, че на посоченото разбиране за промяната се дава нов недвусмислен импулс за разгръщане.
    Затова точно сега е нужно въпросът за същината на целта, която преследваме, да бъде поставен открито и с пределна яснота, без усукване и недомлъвки. Тук въобще не може да става дума за "личностни различия", за безпринципно търсене на несъществуващи проблеми. Тъкмо наротив - въпросът е основополагащ и от решаващо значение както за

подготовката ни за заседанието на конгреса

така и за резултатите от работата ни след него и на предстоящите избори.
На последното си заседание от 24 юли т.г. Националният съвет на партията реши конгресът да се занимае с въпросите на политиката - анализа на състоянието на страната и работата и задачите на партията, като въз основа на тях очертае своето виждане за параметрите на лявата алтернатва за България за текущото десетилетие, както и политиката й за местните и президентските избори през следващата година.
Наред с това, в светлината на едногодишното управление на ГЕРБ, председателят на партията огласи преди дни наша готовност "..да партнираме с всяка партия, гражданско движение, които споделят тревогата за това, което се случва в България. Готови сме на една "коалиция на здравия разум" срещу "здравите сили", които съсипват страната. Опираме до това, че се води битка за демократични устои на страната. Тук може да търсим партньорство и в доста по-широк идеологически спектър" (С. Станишев; в. Труд; 31 юли 2010 г.). Подобна готовност явно изисква изключително трезво осмисляне и конкретизация относно принципи и приоритети. При това неизбежно възниква въпросът наистина готови ли сме за такова широко взаимодействие - да подчиним дейността си в защита на общодемократични цели и задачи, да установим и развиваме равнопоставено и равноотговорно партньорство дори с десноцентристки формации със свои позиции по принцип и конкретно спрямо БСП - като дълбоко осъзната и на дело възприета кауза, а не като нова форма на снишаване с предизвестено поредно горчиво разочарование и последващо "преосмисляне" от "принципни леви" позиции?
До заседанието на конгреса остават по-малко от 75 дни. Въпросите на политиката - и по лявата алтернатива, и по широкото общодемократично партниране, изискват максимална концентрация и усилия за подготовка на конгресни документи, които да са на равнището на реалните нужди на страната. Но последните развития в организационно-политически план налагат да поставим на дневен ред с цялата им неотложност и въпросите за начина на функциониране на партията, за работата на нейното ръководство - на Изпълнителното бюро и Националния съвет, на помощните органи, институтите и фондациите. Инициативата в това отношение е на председателя на партията. Негова е отговорността, а и възможността, да подчини цялостната дейност на партията не на стремежа за личен реванш, а на всеобхватната промяна, недвусмислено преследваща преодоляването на причините и последиците от претърпяния изборен провал - задължително предварително условие за решителни политически действия, за каквито БСП е длъжна да бъде готова.