Тихият белгиец

Дипломатически източници от Брюксел довериха под сурдинка, че председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой почти сигурно ще получи втори мандат. За новите две години и половина ще се решава тази седмица на срещата на върха на държавните и правителствени лидери на ЕС.
"Той е консенсусна фигура, никой не е изразил обратно мнение", обясни един от анонимните информатори. Освен това "няма други кандидати", допълни друг източник. Дали липсата на конкуренция трябва да буди притеснения в Брюксел е въпрос на отделен коментар. Решението трябва да бъде одобрено на 1 март, в първия ден от срещата на върха на държавните и правителствените ръководители.
    Всъщност Ромпой спомена за удължаване на мандата си след юни 2012 г. още през септември м. г. Тогава той изтъкна като аргумент недовършените ангажименти към Европа за справяне с кризата. Ромпой не се нае да дава прогнози за края на дълговия ад. "Не го правя, за да лаская себелюбието си или да наситя жаждата си за слава. А защото има още работа за вършене, не изключвам и втори мандат като председател на Европейския съвет", обясни белгиецът.

Ромпой повдига духа на световните лидери с есета за щастие


Господин Европа
    Бившият министър-председател бе избран на поста през ноември 2009 г. по време на извънреден Европейски съвет. Той пое функциите си от 1 януари 2010 г. и като новоизбран президент на ЕС декларира амбицията си под негово ръководство Европа да играе важна роля на световната сцена. "Въпреки че единството е нашата сила, разнообразието е нашето богатство", припомни той, като изтъкна важността от запазването на идентичността на всички членове на съюза. С "Господин и госпожа Европа", в лицето на Ромпой и баронеса Катрин Аштън, всички се надяваха Лисабонският договор да направи по-ефикасна дейността на Европейския съюз. Но на двамата "новаци" в армията на обединена Европа, избрани по правилото на най-малкото общо кратно, не им беше лесно. Въпреки личните си качества Ромпой и Аштън нямаха опит в международната политика и дипломацията и не бяха добре познати извън страните си. Изборът им дори бе определен като "скучен", "безличен" и "много шум за нищо". Дори председателят на Конвента за бъдещето на Европа Валери Жискар д'Естен възклика тъжно: "Европейците се надяваха на повече". Онзи ноемврийски Европейски съвет трябваше да реши окончателно дилемата на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Или поне така смяташе председателят на Европейската комисия Жозе Барозу. Думите му визираха прословутата забележка на Кисинджър "На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?", намек за изключително сложната система на управление на Евросъюза с ротационно сменящи се председателства и съответно с постоянно сменящи се външнополитически представители. Но и днес на лидерите не им се налага да набират само телефонния номер на върховния представител за външната политика на ЕС. А от дипломатическите инициативи на Ван Ромпой няма дълбока диря. Тихият белгиец не обича да е в светлината на прожекторите и доброволно отстъпва европейската сцена на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, допринесли за номинацията му. Това обаче му носи много подигравки от критиците му, които го определят като стоящ твърде далеч от другите.

Европейската комисия не гледа с добро око на появата на нова институция, която може да засенчи дейността й

    На пръв поглед Херман Ван Ромпой бе предпочетен като отстъпчив посредник и удобна кандидатура за моторите на ЕС - Германия и Франция. Смятаният за европейски федералист политик не пасна точно на очакванията за "харизматично лице на Европа". Обиждали са го с "шушумига", а британският евродепутат Найджъл Фейридж дори си позволи да го нарече "харизматичен колкото мокър парцал", "с вид на посредствен банков чиновник". Но той не е просто благ човек, интелектуалец и известен хайку поет. Фламандецът, който управлява страната си по-малко от година, е компетентен мениджър, демонстрирал твърда ръка при управлението на трудна коалиция. Въпреки критиките срещу собствената му политика той помогна да се успокои езиково разделената страна след поемането на премиерския пост през декември м. г., след 18 месеца смут по времето на предшественика му, християндемократът Ив Льотерм. По-ранният му опит включва министерския пост на финансите през (1993-1999 г.) в ръководеното от Християндемократическата партия правителство на Жан-Люк Деан, понижило чувствително външния дълг на страната.
    Ромпой е и умерен привърженик на компромиса при вземането на решения, а това със сигурност му помага да осъществява политиката на съюза, както повелява Лисабонският договор. По този начин той лесно се ориентира за мястото си в ЕС, така че да изпълнява административните си задължения и същеременно да улеснява постигането на консенсус сред лидери, погълнати от своето его.

Мистър Евро
    Неотдавна правомощията му бяха разширени. През август м. г. по силата на ново френско-германско предложение на белгиеца се падна да председателства и срещите на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от еврозоната два пъти в годината. Самият Ромпой обясни, че функциите му не се ограничават до формалното му назначение за "мистър евро" - една идея, която не се хареса на всички. Наред с редовните срещи той оглавява и нова структура, даваща тласък и основните очертания за посоката напред.
    Малко познатият за широката публика Ван Ромпой се оказа задкулисен стратег при трудното управление на дълговата криза в еврозоната. В опитите си да неутрализира безбройните конфликти между Париж и Берлин, той се стреми да попречи на други държави да засенчат повтарящото се впечатление за "френско-германското управление" в европейските дела. И ако в другите евроначинания действията му бледнеят, за икономиката той има категорична и ясна позиция, като остава далеч от популистките политики, заклеймени неведнъж от него публично. Ван Ромпой е убеден в необходимостта от решителни мерки за спасяване на европейския икономически модел. Според него той не може да оцелее без силен икономически растеж, а Европа не може да изиграе роля в света без наличието на по-силна икономика.

    Вражда в Брюксел
    И все пак Европейската комисия не гледа с добро око на появата на нова институция със свой собствен секретариат, която може да засенчи дейността на ЕК. Един от отрицателните примери за враждата между двамата лидери на ЕС Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу излезе наяве през юни м. г., преди срещата на върха на ЕС-Русия в Москва. Двамата пътуваха в отделни ВИП самолети в една и съща сутрин, защото белгиецът не предложи на Барозу да се качи в самолета, който му бил предоставен от белгийските военновъздушни сили на намалена цена. Вместо това Барозу бил принуден да наеме 15-местен самолет Лиърджет на висока цена, за да го отведе в Русия. Лондонската компания Еър Чарт Сървис пресметна, че този полет на шефа на ЕК е струвал между 50 000 и 70 000 паунда. Междувременно Ван Ромпой, с антураж от по-малко от 15 официални лица, пътувал в 35-местен самолет Embraer 135, като трябвало да плати само горивото за самолета. Тогава ЕК и канцеларията на Ван Ромпой се защитиха, като заявиха, че двамата най-високопоставени представители на ЕС били прекалено заети, за да координират графика си. Но в частни разговори официални представители признали, че Лисабонският договор, който създаде поста на Ван Ромпой, за да даде на ЕС един глас на срещите на върха, имал обратния ефект, водейки до борба за власт. "Има титаничен сблъсък на егото за това коя е най-важната фигура в ЕС на световната сцена", съобщи запознат източник.

    Положително мислене
    Въпреки неволите на лидерите, въвлечени в тревожна и мъчителна финансова криза, докато ЕС се бори да спаси отслабващата си икономика и колебливата единна валута, Ромпой опитва да разсее облаците с друг свой талант. Напук на репутацията си на мрачен и скучен човек, след последния му хайку сборник и празничния поздрав към европейците с коледното тристишие той поднесе на отбрана публика вдъхновяващо есе. Херман Ван Ромпой повдигна духа на световните лидери, като им изпрати колекция от текстове за щастие. Световната книга на щастието е сбирка от кратки есета на експерти по щастието от 50 различни страни. Лидерите на ЕС могат да обърнат специално внимание на раздел, озаглавен "Създайте собствена валута, която никой друг не може да купи", а в друг раздел се казва, че "парите могат да купят щастие, ако ги харчим за другиго". В писмо до всеки един от получателите Ромпой написал: "Молбата ми към вас като световни лидери е да направите щастието и благосъстоянието на хората нашия политически приоритет през 2012 г." "Положителното мислене вече не е само за хората, оставили се на течението, за мечтателите и за вечните наивници. Хората, които мислят положително, виждат повече възможности, работят по-добре, по-често вземат правилни и разумни решения, по-уверени са в себе си, поддържат добри отношения с другите и им се доверяват повече. Циниците ще отхвърлят тези предложения като наивни, но те не са. Положително настроените хора виждат всичко в правилните пропорции. Те гледат нещата в перспектива и не са завистливи. Те обръщат внимание на нещата, които осмислят ежедневието, но се съсредоточават повече върху другите, отколкото върху себе си", посочва в заключение Ромпой.