Стихотворения от Елена Корнеева

Елена КОРНЕЕВА е руска поетеса, живее и твори в Рязан. Работи като психофизиолог, директор на Центъра за творческо развитие и психофизиологична корекция на човека. Член е на Националната асоциация на заслужените лекари и наставници. Ръководител на международния проект "На един език", организатор на международния фестивал "Световни дни на поезията" на ЮНЕСКО в Русия, на Всеросийския конкурс за млади поети "Владеещ думата". Лауреат на редица национални и международни награди. Автока на 15 стихосбирки и две книги в жанра съвременна проза. Авторка на текстове за песни. Член е на Съюза на писателите на Русия. Преводът на стихотворенията, които ви представяме, е на Боян Бойчев.


Аз обичам, а любовта прелива,
А любовта по-висока е от върховете,
Там, където планините са в лед, аз съм мечта,
И може би отблясък от ледовете.

Аз обичам, а любовта ей така
Нека се засели в сърцето и мислите,
Аз не видях на Земята край,
Само в огъня се скрих, в искрите.

Аз обичам, а любовта е ментов чай,
Може би завивка, звън на китара,
Щастието е там, при нашия Рай,
От нас измислен или реален.

Аз обичам, а любовта е птиче ято,
Леко се рее в небето, отлита,
Ти чувствата събери във душата,
За лудостта без да попиташ...

- *** -

Жената трябва да чувстваш,
Но как да го сториш?
Просто в очите й погледни,
Да видиш живото в нея,
Да не я нараняваш,
Смел да изглеждаш, уверен,
Просто да махнеш "не трябва",
За "чуждото" да забравиш.

Да направиш жената щастлива -
Безумно е дело,
Да радваш с всяка усмивка,
С целувката своя.
И без нищо да казваш,
Покажи й със пример,
И се потапяйте двама
Във всичко, което вълнува...

Жената да направиш своя
За дълги години,
Завинаги може би даже,
Или търсейки пътя към Рая...
Просто подари й глътка
От свободата желана,
Просто гледай я тихо,
И винаги я окриляй.

- *** -

Моят ангел стихове ми шепне,
Над бебешката люлка през нощта надвесен,
И мойте дни, годините летяха
С движението на ръката по листа.

Моят ангел стихове ми шепне,
И тези стихове са толкоз леки,
Изкушава любовта като стихия,
Проблемите издухва като свещи.

Моят ангел стихове ми шепне,
И вярата си неведнъж изпитах,
Аз исках винаги да бъда първа,
А стиховете пазеха като молитва.

Моят ангел стихове ми шепне...

- *** -

Съедини два пламъка в един,
Съедини две страсти, две начала,
Сред звездите пътят е един,
Любовта река е, брегове сближава.

Съедини два погледи и спри,
Съедини в едно дихание и устни,
Като чайка над пулсиращи вълни,
Любовта вълна е, ласкава целувка.

Съедини сърцата в огнен ритъм,
Телата - в ураган от страсти,
Любовта по-силна е и от молитва,
А животът е възторжено - прекрасен.

Съедини два пламъка в един,
И две съдби - животът ще е малък,
Сред звездите пътят е един,
И това не е край, а е начало...


- *** -

Почувствай отдалече моята любов,
Чуй мислите, живеещи чрез стихове,
Сърцето нежно вече не е тежък камък,
А чувствата - по-леки са от облаци.

Почувствай отдалече моята любов,
Събуди се със усмивка в меко одеяло,
Вчера вечността със тебе ваяхме,
По-сладка за да бъде от сънища ванилови.

Почувствай отдалече моята любов,
Разбери със мен цялата ни неизбежност,
Аз като дъжд излях безгрижна нежност,
Да се превърне в пепел звездна от стихове...


- *** -

И все пак - жената какво е?
Богиня или робиня?
Светица или паднала душа?
Да прославиш или да оплачеш нейното име,
Или без нож да срежеш нейните крила?

И все пак - жената какво е?
Ще се питат мъжете, които
Нито са обичали, нито са закриляли,
Които спретвали скандали без причина,
И децата си заменяли за пари.

И все пак - жената какво е?
Чистачка или перачка?
Царица или княгиня? Ти кажи.
Да разбереш не е просто. А всъщност -
Обичай я и живота си й посвети.