Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

Симеон Янев

След седмите поред парламентарни избори за три години за първи път в демократичната история на България има не само ясна заявка за касиране на изборите, а и тези заявки са много на брой както от парламентарно представени партии, така и от граждански сдружения. Експерти по изборен процес, както и конституционалисти са по-внимателни по тази тема, въпреки че продължават да излизат доказателства за извършени многобройни изборни нарушения, най-вече на място от секционните избирателни комисии. Много вероятно е животът на 51-вото Народно събрание да е кратък, но това не означава, че няма да е бурен. И въпреки че се намираме в края на годината, когато би трябвало да е започната вече бюджетната процедура, повечето заявки какво ще работят новите депутати не са за финансовите пера, перца и сметки, а за поправки на Изборния кодекс. А те по старо законодателно правило не би следвало да се правят 6 месеца преди или 6 месеца след избори.
Партиите, които дадоха заявка, че искат да отворят Изборния кодекс, са: ПП-ДБ, "Възраждане", "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА", "Има такъв народ" и МЕЧ. Повечето изчакват събирането на парламента, където явно ще разчитат и на елемента на изненадата. По-вероятно е обаче да нямат все още готовност да формулират предложения, а това не предвещава нищо добро.

Какво казват експертите

По темата какво трябва да се направи в изборното законодателство, трябва ли частично да бъде пренаписано, или пък трябва да се изработи изцяло нов Изборен кодекс, News.bg потърси Стоил Цицелков от Сдружението за честни избори (ОЧИ) и Демократичен център, Стефан Манов, заместник-председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) и д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право в СУ "Свети Климент Охридски".
Стоил Цицелков: "Най-добре би било да се говори за изцяло нов Изборен кодекс при стабилно правителство и с гласуван бюджет. Всичко друго - включително отваряне на сегашното изборно законодателство, би било "кръпка върху кръпка и отваряне на нови пробойни".
Освен това Цицелков предупреди, че ако се отвори сегашният Изборен кодекс, то той ще бъде преправен "на коляно, на парченце през нощта и на две ракии в 12 без 5". Той открои и какво трябва да бъде записано в един нов Изборен кодекс - трябва да се промени старият принцип, че контролът се извършва изцяло от партиите, професионална изборна администрация с издържан тест и изпит, в ЦИК трябва да има хора, които да защитят експертно ниво в познанието и изборната материя, а не мотивацията да бъде на друго ниво, трябва да се намали много сериозно числеността на цялата изборна администрация.
Другите промени, които трябва да влязат в един нов Изборен кодекс според него са

като начин на гласуване да се избере една технология -

или хартиени бюлетини, или машинно гласуване с машинен протокол и всички защити. Ако ще се използват и двете, трябва да бъде ясно регламентирано, че не могат да бъдат използвани в една и съща избирателна секция. Следващо много важно е да бъде създаден изборен район Чужбина, електронно гласуване и гласуване по пощата.
Стефан Манов: "Нито при частичната промяна на сегашния Изборен кодекс, нито при нов кодекс няма гаранция, че няма да бъдат написани на коляно и по нощите, както бяха писани промените в Конституцията".
"Моето мнение е, че в една крайно нестабилна ситуация отварянето на Изборния кодекс би създало повече бели, отколкото решим проблем. Политическите сили нямат консенсус да се въздържат от опит при едно отваряне на Изборния кодекс да прокарат свой идеи чрез плаващи мнозинства. В момента имаме една много крехка политическа ситуация, така че трябва да се работи в рамките на наличните инструменти в Изборния кодекс и да се опитаме да го подобрим в изпълнението му, отколкото да тръгнем да прекрояваме радикално", каза още Манов.
Според него няма необходимост да се пише нов Изборен кодекс, но е добре да се направят промени в сегашния. Няма причини да се променят фундаменталните елементи в кодекса, а е много по-лесно да се извършват съответни допълнения, ако се прецени. Манов открои, че това, което може да се промени в сегашния Изборен кодекс, е да се възстанови възможността за машинно отчитане на крайния резултат, което гарантира оригинално използване на машините. Така ще се премахнат и грешките, свързани с отчитането на машинния вот.
Стефан Манов посочи, че относно съставите на СИК, РИК и ЦИК в българското изборно законодателство и практика в последните 30 години е заложен

принципът на взаимно възпиране -

тези органи, които провеждат изборите, се състоят от представляващите ги партии. Честността на изборите почива на презумпцията, че всеки член на СИК защитава интереса на своята партия и следи другите да не направят зулум, изтъкна Манов. Както се видя и на последните избори, цели СИК могат и да бъдат купени, особено в малките населени места. Лично Стефан Манов би се въздържал от това да се променя радикално моделът в Изборния кодекс. Това обаче, което може да се направи, е да се сложат едни по-компетентни органи, подготвени от обучителни звена към ЦИК.
Той изтъкна, че като друга мярка за промяна на сегашния Изборен кодекс може да се помисли и за пръстов отпечатък, с който да се отключва машината за гласуване.
Главен асистент д-р Орлин Колев: "Не би следвало политиците да правят кръпка върху кръпка, ако решат да променят частично сегашния Изборен кодекс".
"Желанието на политическите партии да отворят за пореден път Изборния кодекс следва да го подкрепим и да видим позитива от това тяхно желание с оглед на нелицеприятните практики, на които бяхме свидетели по време на изборния ден и с предизборната агитация. Измененията в Изборния кодекс биха били по-добрия начин за справяне със ситуацията, отколкото да вървим към касиране на изборните резултати", посочи Колев.
Според него това, което трябва да се промени в сегашния Изборен кодекс, са статутът и обучението на представителите на Секционните избирателни комисии (СИК), назначаването им,

по-добрите системи за вътрешен контрол на СИК

при отчитане на изборните резултати, съхраняването на книжата. Добре е по-ясно и по-систематизирано да бъде дефинирано и нормативно определено предложението при видеонаблюдението, при обучението на СИК, при даването на методическите указания и дори при електронната форма за участие и подаване на заявление за участие в избори.
И Колев предупреди, че частичното променяне на Изборния кодекс крие риск от вътрешна несинхронизираност между нормите в самия изборен документ. Колев също изтъкна риска при частичното пренаписване на Изборния кодекс, той да бъде направен "на коляно и в 12 без 5", както се случва в последните години. Според експерта идеята за нов изборен кодекс не е чужда, но и нов кодекс означава напълно коренно различни правила.
"Много са въпросите, които могат да бъдат засегнати при изборния кодекс както при частичното му изменение, така и при правенето на нов Изборен кодекс. Законодателната техника обаче ще бъде определена от парламентарните групи - дали ще тръгнат към изцяло нов кодекс, което означава не коренна промяна, а логически обоснована системност на институтите в Изборния кодекс", коментира още д-р Колев.
"За последните 10 години, откакто работи Изборният кодекс, той е претърпял 24 промени, като почти всички са правени

"на тъмно" - без широко обсъждане,

без анализ на рисковете". Това припомни експертът по изборно законодателство Румяна Дечева пред Bulgaria On air. Постоянно сме в състояние на тежка криза, която избягваме до момента, подчерта тя.
"Нещото, което трябва да предотвратим като общество, ако нещо зависи от нас, е Изборният кодекс или който и да е друг закон, да не се пипа "на тъмно" в последния момент. Всичко трябва да върви в нормален ред, когато имаме правителство и някаква перспектива. Трябва да вървим към широки дискусии, обсъждане на това какво работи и какво не, както и да намираме начини за решаване на конкретните проблеми", настоя Дечева пред Bulgaria ON AIR.
Видеонаблюдението е една от последните промени в ИК. "От една страна е добре, че виждаме какви безобразия стават, но ние и преди това ги виждахме като наблюдатели и като застъпници. Това видеонаблюдение изцяло отмени институцията на застъпника на политическите сили. В момента сме в ситуация, в която от 157 валидни гласа имаме два за някакви партии и 155 за една партия. Това означава, че и комисията не е гласувала за партията, която ги е излъчила", коментира експертът.
По думите на Дечева, ЦИК никога не се е възползвала от правото си на регулатор. 4% бариера за влизане в парламента е нормална международна практика, посочи още Дечева.

Нюз БГ, Bulgaria on air,
със съкращения