Криви сметки без кръчмар
/ брой: 144
Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев вчера рече, че сметките на държавата не излизат. Факт е, че през шест месеца "излизаме от кризата". Факт е, че през три дни ни обясняват какво светло бъдеще ни чака, когато ни построят магистралите. (Като ги построят, ще видим.) Факт е, че ни обещават по-високи пенсии и заплати, когато се научим да работим повече и по-добре. Факт е, че ни заливат с цифри с колко са скочили износът, брутният вътрешен продукт и вложенията ни в банките. Да се чуди човек как при тази фактология така сме я закъсали: доходите ни стоят на едно място, бизнесът се задъхва, родното производство е кът, а немотията расте.
Проблемът с парите на държавата е голям, констатира синдикалистът. Как така? Нали приходите на НАП и митниците надхвърлят планираните? Нали данъчните и по тъмно са в горещите точки? Нали лепят стикери, контактуват с длъжници виртуално и реално и пълнят ли пълнят хазната? Къде отиват парите тогава? Нещо не се връзва, ще кажем и ние като д-р Тренчев.
И ако за постъпленията в бюджета кръчмарите на държавата ще извадят вода от девет кладенеца, то как ще се оправдаят за неизпълнените ангажименти. Рекетираха бизнеса - добре. Който се съгласи, някак оцеля. Поне научи схемата. Какво ще правим обаче с неизпълнените от пролетта стачни споразумения с БДЖ? Кой ще отнесе последиците от социалното недоволство, което зрее във важни за страната отрасли и сектори? Кой и с какво ще потуши напрежението в "Булгартабак" и "Български пощи"? Ще хванат ли дикиш предизборните заричания?
В цялата каша с неизпълнени обещания, неплатени заплати, непорастващи доходи някой (ясно кой!) "вади" едни предприятия или части от тях и ги слага на тезгяха. Простичко. С аргумента, че са зле, че никой не ги иска, че държавата не може да ги крепи, че е криза, че й тежат... И хоп - от забранителния списък за приватизация в нечии активи... Кому са нужни такива "ненужни" на държавата имоти и предприятия?
Закъсали сме го сериозно, предупредиха експертите. А когато това стане, човек не може да мисли трезво, камо ли държавнически. Просто бърза и продава - на безценица и с една мисъл: как да запълни временно дупка с едни 30-ина милиона например. Днес - от сондажи за шистов газ, утре - от продажбата на "Булгартабак", вдругиден - от приватизацията на пощите, след това - от разпродажбата на дипломатическите имоти. И така докрай.
Че кръчмарят надписва, сме го разбрали отдавна по джобовете си. Какво ли и да очакваме от вицепремиер, който се оплаква, че заплата от 2600 лв.(!) не му стига, за да изхранва 4-членно семейство. Как сметките на държавата да не са криви тогава? Когато обаче синдикатите наплюнчат калема, червената лампичка трябва да светне. Защото не излизат ли сметките на държавата, или трябва да я закриваме, или да сменяме кръчмаря.