Фалшификат

Годините на преход промениха българина. Първоначалният стрес, гарниран с отрицание и антиусещания, бе подменен с нежелание, безразличие и апатия. Заради безизходицата започнахме да се примиряваме със стоките менте. За да оцеляваме, залагаме на фалшификатите, самозалъгвайки се, че и така може да се живее. Скърцаме със зъби, когато самозванци се опитват да подменят историята, за да са на гребена на вълната. Оставаме неми свидетели на падението на моралните ценности и на налагащия се все по-безпардонно фалш в отношенията между хората.
Мислехме, че сме стигнали дъното. Не сме. Продължаваме да копаем - все по-надолу и по-надолу. Не само заради кризата и заради бедността, не единствено заради недостига на мисъл за бъдещето, не и дори заради разбитите надежди и сринатите очаквания. А заради наглостта, която ни заобикаля. Как другояче да се нарече това, на което сме свидетели? Подмяна на едни данни с други? Фалшифициране? Манипулация? Груб пиар? Самохвалство? Маниер? Начин на мислене? Тертип на поведение? Или всичко накуп? Просто наглост.
Кой го е направил? А кой е разпоредил? Не питаме защо - ясно е. За да заблуждаваме хората колко са добре сега и колко са били зле преди. А какво ще стане? Ще последват обяснения - за методика, коефициенти, стандарти... Де да имахме такава методика и за хладилника! След обясненията ще дойде ред на упреците, обвиненията за заложени капани и агенти в статистиката, за опозиционни хватки, компромати и партизанска война. Възможна ли е подобна наглост? Възможна е. Когато фалшификацията е подготвена от правителство фалшификат. Твърде нескопосано.