Голямата война в Близкия изток

Дейвид Сангър*
The New York Times

Дълго опасяваната голяма война в Близкия изток е тук. Откакто светът видя кадри от клането в Израел на 7 октомври 2023 г., президентът Байдън многократно предупреждава: терористичните атаки на „Хамас“ ще ескалират в конфликт с другото иранско прокси „Хизбула“ и в крайна сметка със самия Иран!
Сега, след като Израел уби лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала и започна сухопътна инвазия в Ливан, а Иран отговори с изстрелване на близо 200 ракети срещу Израел, регионът е изправен пред една от най-опасните ситуации след арабско-израелската война от 1967 г.
Основният въпрос е какъв ще бъде мащабът на ескалацията на конфликта и дали САЩ ще се намесят пряко в него.                                                                                                                                                                             
„От гледна точка на Израел, ние сме в регионална война от 7 октомври м.г. и тази война вече е широкомащабна“. Ние водим война за оцеляването на нацията и точка. Задължение на страна, създадена след Холокоста, е да постигне победа през следващите няколко седмици“, каза бившият израелски посланик в Съединените щати Майкъл Орен - историк и един от дипломатите „ястреби“ в своята страна.
Не е известно как тази жизненоважна мисия ще бъде изтълкувана от премиера Бенямин Нетаняху, който сега мисли не дали да отвърне на Иран, а как да го направи.
Байдън започна да отправя своите предупреждения, когато посети Израел по-малко от две седмици след 7 октомври 2023 г., за да покаже солидарност със страната, която претърпя една от най-тежките терористични атаки в съвременната история.
Това беше преди Израел да изравни Газа със земята с въздушни удари и след това да изпрати своите военни там, напук на съвета на Байдън към Нетаняху по време на напрегнати преговори с него. Това беше преди Израел да бомбардира пейджърите и преносимите радиостанции на „Хизбула“, които започнаха да експлодират в Ливан, преди да убие Насрала и да обезглави ръководството на организацията.
Според критиците на Байдън отдясно всичко това е резултат от американското колебание и нежеланието на президента да подкрепи безусловно Израел, както и на желанието да придружава всяко свое обещание за помощ с предупреждението да не се повтарят грешките на САЩ след 11 септември.
И според критиците на Байдън отляво случилото се в последните 10 дни е пример за провала на Байдън да използва американски лостове, включително заплахата да прекъсне продажбите на оръжие на Израел, след като повече от 41 000 души бяха убити в Газа.
Според много израелци ескалацията е била неизбежна. Това трябвало да бъде следващата глава в борбата за оцеляване на Израел, започнала със създаването на еврейската държава през 1948 г.
Нетаняху очевидно получи американска благословия да отмъсти. Говорейки в Белия дом, съветникът по националната сигурност Съливан каза, че иранският удар е бил неефективен и е бил отблъснат, благодарение на координираните усилия на американските и израелските военни, които са планирали от месеци да прехванат ракетите.
„Белият дом активно се консултира с Израел, включително с кабинета на министър-председателя, за да разработи подходящ отговор“, допълни той, но не каза очевидното. Байдън и Нетаняху почти не са говорили, откакто Израел нахлу в Газа и влезе в Ливан. Но когато Иран - смъртна заплаха за Израел и с военна мощ, за която „Хамас“ и „Хизбула“ могат само да мечтаят, влезе директно в битката,
тонът и стратегията на Америка веднага се промениха.
Задкулисните разговори днес се свеждат до намеренията на Нетаняху. Ще изпрати ли сигнал на Иран какво може да направи Израел в бъдеще? Ще извади ли от строя ирански петролни обекти и пристанища?
Или пък ще се насочи към обектите, които заплашва да унищожи от години, започвайки с подземното съоръжение в Натанц, където Иран обогатява уран с военна цел?
Американските лидери вярват, че могат да убедят Нетаняху да изтъкне своите аргументи, без да започват пълномащабна война. Но те признават, че израелският премиер може да види оставащите пет седмици преди президентските избори в САЩ като идеалното време да върне ядрената програма на Иран с години назад.
„Израел ще направи всичко възможно, за да действа асиметрично“, заяви в CNN генерал Уесли К. Кларк, бивш командващ съюзническите сили на НАТО в Европа. Но представителите на Белия дом са на противоположното мнение.
Тази нова ера носи много рискове.
Има опасност Иран, разочарован от провала на ракетната си атака, отблъсната с израелски и американски оръжия, да реши, че е дошъл моментът да придобие ядрено оръжие, виждайки тази рискована стъпка като единствения начин за възпиране на противника, проникнал в iPhone, пейджъри и компютърни системи.     
Съществува също така опасност, въпреки избора на умерен нов ирански президент, Корпусът на гвардейците на ислямската революция да вземе надмощие във вътрешните спорове и да удвои усилията си за изпълнение на ракетната програма.
„Пълномащабна или дори ограничена война може да е катастрофална за Ливан, Израел и целия регион“, каза Джонатан Паникоф, директор на Инициативата за сигурност в Близкия изток на Атлантическия съвет.
Избухне ли голяма война, ще са необходими години, за да бъде спряна. А наличието на ядрени оръжия, балистични ракети и желанието за ескалация създава изключително токсична смес.