ЕС не е касичка, а генератор на възможности

Ивайло Калфин

Голям противник съм на това ЕС да се разглежда като касичка, която взима или дава пари. Европейският съюз е нещо много повече, той предоставя възможности за работа и обучение, създава условия за мобилност, допринася за изграждането на по-голяма конкурентоспособност на предприятията, води до повече иновации.

2010 г. бе една от доста наситените години в Европейския парламент. Случи се така, че работих активно по основните теми, с които се занимаваше парламентът през тази година.

Бюджет 2011

На първо място, приемането на бюджета за 2011 г. Лисабонският договор предвижда една по-лека процедура за това. На практика обаче се оказа, че заради икономическата криза възникнаха значителни различия между страните членки и парламента за това как трябва да изглежда бюджетът за следващата година. В крайна сметка, надявам се, че в скоро време ще се постигне съгласие, но различията представляват две различни концепции. Това, което страните членки говориха за бюджета, беше свързано с бюджетните им ограничения на национално равнище, откъдето произтичаше логиката, че след като се налагат национални бюджетни ограничения, то такива трябва да има и в Европейския парламент. Европейският парламент обаче доста единодушно казваше, че във време на икономическа криза спирането на някои бюджетни ресурси не е най-добрата политика и това е доказано в практиката. И на второ място, тъй като Лисабонският договор предвиди нови процедури и нови институции, които, така или иначе, ще бъдат вместени в сегашния бюджет на европейските институции, други, вече съществуващи програми, ще претърпят доста съкращения през 2011 г. поради липса на средства. Така че, де факто, досега действащите програми ще бъдат намалени.

За България това е важно

За България това е важен въпрос по няколко причини, свързани основно с това, че ние сме една от страните, които получават средства от европейския бюджет в различни области - селско стопанство, регионално развитие, инфраструктура и т.н. В наш интерес е тези фондове за подпомагане да продължат. И то по начин, по който ние можем да ги усвоим и да направим икономиката си по-конкурентоспособна. Това е процес, който има две страни - да има средствата и ние да можем да ги усвоим като страна. Надявам се, че България ще подобри работата си и ще може да покаже много по-добри резултати, така че да имаме основание да искаме нови средства, защото предишните не бяха добре изразходвани. Това е основната разлика, ако се върна обратно към разговорите и дебатите по бюджета.
Няколко месеца продължи бюджетната процедура и тя не е сведена до числа, а до политики. Какво да очакваме от ЕС и какво могат да получат гражданите от него? Моята основна грижа е, разбира се, какво могат да получат гражданите на България от европейския бюджет. Тук само в скоба ще спомена една важна битка, в която участвах много активно и благодарение на съвместната работа на български евродепутати от различни политически групи успяхме да постигнем исканата цел. Става дума за отпускането на допълнителни 300 млн. евро компенсации

за ранното затваряне на АЕЦ "Козлодуй"

В период на икономическа криза, когато за всеки милион се водят големи битки, 300 милиона евро допълнително за България, мисля, че е успех, с който може да се поздравим. Компенсациите за "Козлодуй" са вписани в Бюджет 2011. Средствата в размер на 75 млн. евро за 2011 г. са вписани в бюджета на ЕС, който ЕП прие в Страсбург. "Козлодуй" ще получи парите и в това не бива да има съмнение. Но остава българските власти да изпълнят добре ангажиментите си за тяхното разходване.
През 2011 г. се очаква Европейската комисия да направи

одит на фонд "Козлодуй"

който управлява усвояването на парите и от неговите резултати ще стане ясно дали и как помощта ще продължи да бъде предоставяна.
През май 2010 г. ЕП одобри предложението на Европейската комисия да бъде удължено финансирането на програмата за извеждане от експлоатация на блокове I-IV на АЕЦ "Козлодуй". Тя предвижда да бъдат отпуснати допълнителни 300 млн. евро до 2013 г. 180 милиона от тях - по програмата за демонтаж на спрените блокове, а останалите - за подобряване на енергийната ефективност в България, която е последна по този показател в ЕС. По искане на парламента заедно с чека Европейската комисия ще приложи списък на всеки проект, по който ще се правят плащания, включително за заплати, за изработване на хранилище за демонтажните отпадъци и др.
Как ще изглежда европейският

бюджет след 2013 г.

Другите важни теми бяха свързани с това как ще изглежда европейският бюджет след 2013 г. Създадена е специална комисия, чийто член съм и аз, като бях определен за докладчик от групата на социалистите в нея.
Има особено силен натиск от големи страни членки да бъде намален европейският бюджет, да бъдат преосмислени средствата по големите програми - земеделие, регионално развитие и т.н. България няма интерес от подобна политика. Точно в наш интерес е да покажем, че европейските средства създават добавена стойност. Те не са просто една допълнителна субсидия, те не са заместване на националните политики, а чрез тях се постигат резултати, които са важни за всички европейски граждани, не само за гражданите в България. Аз мисля, че имаме аргументи в това отношение. Това, че България получава средства от европейския бюджет по солидарност върви ръка за ръка с повечето възможности, които получават и фирмите, и икономиките на старите страни членки на ЕС. Те изнасят повече продукция за България, използват всички допълнителни преимущества, които страна като нашата би могла да донесе на едно традиционно производство и по този начин намаляват себестойността на продукцията си. Затова видяхме как в годините около членството на България в ЕС, малко преди и малко след него, от 2005 до 2009 г. България привлече около 20 милиарда евро чуждестранни инвестиции. Голяма част от тях отидоха в производството. Това е именно интересът на бизнеса, голяма част от него - европейски, да работи в страна като България.
Така че, когато говорим за солидарността от старите страни членки, не трябва да губим самочувствие и да мислим, че това се свежда само до някакви преводи на средства от тях към нас и получаване на средства от наша страна.

Мерки за изход от кризата

Набелязването на мерки за излизане от икономическата криза бе изключително важен проблем, на който ЕП посвети много внимание през 2010 г. Идеята е, че ЕС трябва не само да излезе от икономическата криза, а трябва да излезе много по-силен и да си създаде имунитет така, че подобен вид кризи да не го засягат в бъдеще.
В дискусиите ставаше въпрос за увеличаване на собствените приходи на ЕС, разбира се, не за сметка на увеличаване на тежестта върху данъкоплатците, а за много повече централизирани регулации, за много повече общностни европейски политики. И тук отново интересът на България е от първостепенно значение за мен.
Това е така, защото повечето европейски политики изискват полагането на двойно повече усилия от страна на българското правителство и на българската общественост, за да се достигнат европейските равнища. При общите политики като правило печелят тези, които са близки по развитие като икономики и като социални системи. Така че България трябва да навакса максимално бързо това, което я отделя от другите. Няма да крия, че не съм особено щастлив от неща, които стават у нас - и

силното намаляване на средствата за наука у нас

и пониженото качество на българското образование. Точно това са сфери, в които ЕС в момента инвестира и ще инвестира огромни средства през следващите години както на национално, така и на европейско равнище. В България за съжаление правим обратното. Не се доближаваме, а се отдалечаваме, и то по теми, които са изключително важни и които ще определят как ще изглежда европейската икономика в бъдеще.
В парламентарната комисия, свързана с изхода от икономическата криза, се прие междинен доклад за изход от кризата. През юни трябва да бъде приет окончателният доклад - ЕС да набележи в средносрочен план какви мерки ще бъдат предприети. Основните от тях ще бъдат насочени повече към Европа, акцентът ще бъде поставен основно върху общностните политики и ще се увеличат изискванията към страните, които имат да догонват. 

www.kalfin.eu и "EU Parliaments magazine"