12 Ноември 2024вторник02:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

На фокус

Ще се измъкнат ли медиите от октопода на парите и властта...

ЕП даде "зелена светлина" на нов закон за защита на журналистите

/ брой: 53

автор:Юлия Кулинска

visibility 3707

Не е тайна, че много медии у нас са оплетени в смъртоносната хватка на бизнеса и властта. Журналистите в тях са мачкани, унижавани и обиждани в името на финансовото оцеляване на издания, сайтове и телевизии. Често и съдени... От властта, от силните и богатите на деня, дори от поданици на Темида.
Още преди година се заговори за ново законодателство, което Европейският парламент готви в защита на журналистите от политическа или икономическа намеса. И той вече е факт. Преди броени дни с 464 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 65 гласа „въздържал се“ евродепутатите дадоха "зелена светлина" регламент, озаглавен Европейски акт за свобода на медиите. Той ще се прилага в националното законодателство директно, без интерпретации...
За първи път ЕС приема закон, с който журналистите ще бъдат защитени от натиск, заплахи и подслушване. Държавите - членки ще бъдат длъжни да осветят собствеността на медиите и да направят публично финансирането, което трябва да предоставят на журналистите.
Смисълът на новия закон е да се разхлаби хватката на бизнеса и властта върху свободните медии и да се създадат условия за независима журналистика.

Забрани

На властите ще бъде забранено да притискат журналисти и редактори да разкриват източниците си, включително чрез задържане, санкции, претърсвания на офиси или чрез инсталиране на софтуер за наблюдение на техните електронни устройства.
В новия документ са разработени сериозни защитни мерки във връзка с използването на шпионски софтуер. То ще бъде възможно само за отделни случаи и след разрешение от съдебен орган, който разследва тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат информирани относно наблюдение и ще могат да го оспорват.

Независимост

С цел да се предотврати използването на обществени медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните съвети следва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди изтичането на договора им, освен ако вече не отговарят на професионалните критерии.
Обществените медии ще трябва да бъдат финансирани чрез прозрачни и обективни процедури, а финансирането следва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност

Обществеността ще има право да знае кой контролира медиите и какви интереси могат да влияят на отразяването на събитията. Всички медии за новини и актуални предавания, независимо от техния размер, ще трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни, включително ако те са пряко или косвено собственост на държавата.

Справедливост

Медиите ще трябва да обявяват и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова подкрепа, включително от държави извън ЕС.
Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разходите за държавна реклама ще бъде обществено достояние, включително общата годишна сума и сумата за всеки обект.
С новия закон се създава европейски

медиен борд,

който ще се състои от представители на националните регулатори и ще има консултативна роля по прилагане на регламента. Опасенията, че той ще има правомощия да упражнява цензура са неоснователни.
Медийният акт ще влезе в сила постепенно в рамките на следващите 15 месеца.
Ще стане ли по-свободна журналистиката след приемането на Акта за защита на журналистите? Медиен закон, и най-добрият, сам по себе си не може да направи журналистиката качествена, освободена от политическо и бизнес влияние. Но закон, който защитава журналиста, е инструмент, който може да се ползва от тези, които искат да се борят за възможността да бъдат именно журналисти, а не пропагандисти.
Дали това ще сработи - ще покаже времето...

Ясни правила за онлайн платформите

Евродепутатите включиха и механизъм за предотвратяване на произволното ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от големи онлайн платформи като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничават независимите медии от източници, които не са независими.
Досега тези социални мрежи, базирани извън Европа, най-често САЩ и Китай, имаха свободата да свалят по собствено желание, по свое усмотрение медийни публикации. От сега нататък ще има ясни правила и възможност за медиите да защитават публикациите си и да подават сигнал при тенденциозни решения от страна на големите платформи.
Медийният акт ще си взаимодейства и с Акта за цифрови услуги, както и с новото законодателство, което се отнася до изкуствения интелект. Този акт е заплаха само срещу тези, които искат да превърнат медиите в пропагандни инструменти.
Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи съдържанието им, и ще разполагат с 24 часа, за да отговорят. Само след отговора или при липса на такъв, платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако не отговаря на нейните условия.
Медиите ще имат възможност да отнесат случая до орган за извънсъдебно уреждане на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги - нов съвет на ЕС на националните регулатори, който ще бъде създаден от Европейския законодателен акт за свободата на медиите.

Как е у нас?

Етичният кодекс на българските медии изисква от журналистите да не разкриват поверителните си източници на информация. Целта е да се дадат гаранции на тези, които разкриват нередности пред медиите, че няма да пострадат заради позицията си в интерес на обществото. Журналистите имат пряк интерес да запазят тайната, тъй като в противен случай в бъдеще никой няма да се съгласи да разкрие злоупотреби.
Българските закони обаче не гарантират правото на журналистите да не разкриват своите източници. За това се говори единствено в Закона за радиото и телевизията. Той обаче не се отнася до печатните издания и онлайн медиите, както и до прокурорски проверки и досъдебното производство.
Освен това в наказателния и гражданския процесуални кодекси, които съдържат разпоредби за разпит на свидетели, не предвиждат привилегия на журналистите за отказ да разкрият източниците на информация.
По този повод ЕСПЧ е приел гаранции за свободата на изразяване. Искането за разкриване на журналистическите източници трябва да бъде одобрено от съд или друг независим и безпристрастен орган. Исканията могат да бъдат приети само в краен случай, когато всички приемливи алтернативни условия, които не изискват принуждаване, не са довели до резултат и когато законовият интерес от разкриването ясно превишава обществения интерес от неразкриването.
Българските закони обаче не предвиждат утвърдените от ЕСПЧ условия. Засега гражданите, които предоставят на медиите информация от обществен интерес под условие за анонимност, могат само да се надяват, че журналистите няма да ги разкрият, дори и ако бъдат наказани за това.

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 733

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 807

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 1068

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 1028

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 892

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 995

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 1136

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 602

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 722

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 636

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ