Русия ли е нашият враг?

Нямат свършек по нашите български земи чудните и странни превъплъщения человечески. Ако преди време е имало еничари по съдба, сега има еничари по душа. За съжаление немалко от тях са деца на бивши "хранени" хора. Смешно, тъжно, жалко е, особено в последните година-две, отношението и лъжите по отношение на Русия.
За разлика от "новите западняци", немалка част от които са прередили някои и са учили в СССР, а и често са ходили там на държавни разноски, аз съм бил в СССР само веднъж за 2 месеца, през което време работих 24 дни. След това на няколко пъти ме предвариха подобни лица. Наскоро намерих дневника, който бях си водил там. През 1970 г. завърших ВТУ. Заминахме през юли по покана на МГУ. От Москва отидохме в Смоленск, след това в строителна бригада в с. Татарское. За наша голяма изненада там ни посрещнаха с българското знаме, разпределиха ни на два обекта и започнахме работа. Строихме кравеферма. Работехме по 9 часа. В групата половината бяха момичета, всички бяха преминали през подготовка за зидари. Дори момичетата ме учудваха. Нина Меркелова например зидаше ъглите по-добре от момчетата. Храната бе от колхоза, безплатна и много добра. В почивните дни ходехме до съседни села, проведоха се преглед на художествената самодейност, спортни състезания, отборът ни по баскетбол излезе на първо място. Тогава в с. Мигунци гледахме за пръв път "Бялото слънце на пустинята".
Независимо от тежката работа, бяхме доволни и щастливи. Руснаците се сетиха дори и за няколко наши рождени дни. Чудното и странното бе, че когато трябваше да се разделим, имаше сълзи и мъка от двете страни. Платиха ни по 130 рубли на момчетата и 120 на момичетата, а в Москва тогава се хранех в центъра за рубла и двадесет! След бригадата колегите от МГУ ни направиха чудесна програма и в Москва, Ленинград, Рига. Никога няма да забравя онези дни и онези срещи. А на еничарите по душа и на политическите серсеми ще кажа: Всуе се морите заради парите!

Илия Стефанов, Пазарджик