Пожар

Гори в Сакар, в Хасковско, гори в Югоизточна България, в Западна, в Източна, изгоряха Тютюневите складове в Пловдив - как и защо? Горят треви, храсти, горят иглолистни и широколистни гори, горят къщи, животни, пищят птичи ята - след тях пустош, овъглени дънери и бяла пепел...
Една гора се възстановява за 100 години!
Изгоряха и горят хиляди декари...
Но защо свикнаха сетивата ни с тази черна хроника? Как се омъглихме като човеци - та живеем ден за ден, пред очите ни денонощно да се извършва незаконна сеч, хиляди тонове умъртвена гора с години наред пътува към Турция и Гърция. А какво беше някога, кой се осмеляваше да отсече дори едно дърво? Днес зад горската мафия, зад умишлените пожари стои властта!
Колко изгоря, колко изсякоха и колко посадихме? Ами тези общински управи, дето  освобождават терени за строеж на молове, хотели, жилищни кооперации? Всяко посегателство върху зелените площи в градовете е също пожар, защото е посегателство върху здравето на хиляди хора, на потомствата, върху законния ред в държавата.
Пожар! Тая дума е толкова широка като понятие, има толкова материални и духовни измерения - войни, атентати, преврати, и толкова метафорични превъплъщения - ежедневни катастрофи по въздух, суша и вода, взривове по складове, по влакове...
Пожар в синьо - разровиха с булдозери дюните, бетонираха плажните ивици, умъртвиха тонове риба, десетки делфини, вмирисаха морето и всичко това се капитализира с пачки в джобовете и банките. И ширнаха се кичозните сергии, плъзнаха татуирани мачовци, писнаха чалгаджийки, силиконът набъбна в бърни и пазви, наркобосове с мускулести гардове пируват и царуват - царе по-горе от бога, държащи властта за носа и закона с пищова. Там за обикновения българин място няма!
Пожар! Защо ги няма онези искри, та да лумнат в душите ни пламъците на гняв и справедливост? И как гасим тоя дипломатически димиляк, дето ни натресе американският монопол върху ТЕЦ-овете, дето срина енергетиката ни?
Пожар! В метафорите на хиляди купени шофьорски книжки, осребряван всекидневно чрез кръв по магистралите и изгарящата мъка и болка по загиналите.
Пожар, който изгори в душите ни чувството за вина чрез престъпното ни мълчание и стъписване пред чудовищната демагогия на Темида - крадците, убийците, садистите на свобода, на смешните пробации, а невинните ни погубени деца като виновни!
Бялата пепел в Сакар, по обгорените бърда и поля кой знае дали след век ще възкръсне в зелени върхари, бистри извори и птичи ята, в животински видове, в наслада и поминък за много хора.
Но ако в това нажежено до най-високи градуси планетарно съвремие не съхраним онези тлеещи въглени на човешко достолепие, на принадлежност и отговорност към нацията ни, към народ с хилядолетни корени и традиции и не отсеем в политическата гмеж, преди да пуснем бюлетините, онези люде с мисия на месии, ще изгорим като народ, като държава.
И колко благодатен би бил ОНЯ ПОЖАР, който да разпали жаравата на осветяването, на обединяването ни и освети пътя напред! Къде са факлоносците?

Донка БОТЕВА, Търговище