Откровени лъжи срещу неопровержими факти

Това ни се внушава вече повече от четвърт век и ни се набива в главите от някои недобросъвестни люде у нас - насилие и страх направили България народна република! Прозвуча като слаб и неубедителен рефрен и в последното издание на рубриката "История БГ" на БНТ. Това предаване по навик често се опитва да пренаписва родната ни история, особено пък най-новата, обслужвайки нездрави, антисоциални политически интереси, но в никакъв случай не и насъщните български.
Предаването от 26 септември т.г. бе посветено на 70-годишнината от обявяването на отечеството ни за Народна република България. С тази благородна уж, а всъщност злонамерена задача се беше заел водещият Горан Благоев, който вече години наред се вживява в ролята на най-компетентния ни специалист по църковно-религиозна догматика у нас, но и като превъзходен интерпретатор и на най-новата ни политическа история, даже и в прецизен барометър на днешното ни културно и политическо битие. За да представи в удобна за него светлина събитието, беше се постарал да покани и удобни /с малки изключения/ събеседници. В случая може би най-потребен се оказа г-н Тони Николов, който в качеството си на голям културолог, литературовед, изключително задълбочен политолог и не знам още какъв, се превърна едва ли не в своеобразен инвентаризатор на националния ни телевизионен екран. Определено сполучливо му пригласяше и небезизвестният доц. Даниел Вачков, който е един от постоянните ментори в това предаване. До известна степен им се оказа малко неудобна събеседничка проф. Евгения Калинова, преподавателка по история в Алма матер. Да не говорим пък за доц. Димитър Генчев, който се опитваше, при това с очевидно по-умерен подход, да вразумява колегите си на масата, като ги приканваше

да слязат на земята

и да преценяват обективно събитията, свързани с референдума, отхвърлил монархическата форма на управление на 8 септември 1946 г. Той изрично напомни, пък и колежката му проф. Евгения Калинова също го подкрепи, че това първо допитване до народа ни за съдбата на монархическата институция е израз на републиканската воля на българина.

И наистина, резултатите са зашеметяващи - 97% от избирателите тогава изпратиха Кобургската династия завинаги на историческото бунище. Техните опоненти обаче нямаха намерение да слагат оръжие и започнаха да убеждават зрителите, че тези резултати са плод на страха и насилието, които принудили българите едва ли не под дулата на оръжия да вървят към урните, за да изпълнят заветите на Левски за "чиста и свята република".     Недоумявам, че никой от събеседниците дори и не спомена за републиканските мечти и възгледи на големия син на Карлово и на десетките ни светли имена от епохата на Възраждането. За сметка на това често се чуваха гласове, че монархията си била отишла и буквално била погребана от злостната антимонархическа пропаганда, разгърната от комунистите, подпомагани и от Москва. Много пъти чухме, че била нарушавана Търновската конституция, но никой и дума не обели за добрия и безкрайно мъдър цар Борис ІІІ, който най-безцеремонно погази тази конституция и в продължение на осем години взе цялата власт в ръцете си, установявайки абсолютен авторитарен режим до смъртта си през 1943 г. Юрнаха се някои господа, вдъхновени от подкрепата на водещия Горан Благоев, да винят тогавашните управляващи, приписвайки им недемократични методи на управление, а в същото време и дума не продумаха за огромните злини и страдания, които изсипа върху народа ни Кобургската династия с националните катастрофи и хилядите жертви по време на антифашистката борба. Да не говорим за Закона за защита на държавата, префасониран лично и по препоръка на Двореца в Закон за защита на нацията, подложил на жестока гавра и българските евреи.
Ами кой изпрати онези 11 хиляди евреи от Егейска Тракия и Македония, за да се превърнат в пепел в нацисткия лагер на смъртта "Треблинка"? Отговорът е болезнен и страшен - българската царска окупационна администрация. Никой не се сети да припомни на Горан Благоев и Тони Николов, че в името на Негово Величество си отидоха като безследно изчезнали от този свят Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров, Антон Попов и десетки забележителни имена - гордост и чест за духовна България, станали жертва на любимата ни Корона. Малцина и днес не знаят, че се

потулват съзнателно задкулисните ходове

на цар Борис ІІІ, свързани с кървавия Деветоюнски преврат и зверската разправа с големия земеделски водач републиканец Александър Стамболийски. Премълчава се хитрата и лицемерна политика на първородния син на Фердинанд, свързал ни с гибелния Трети райх и изправил ограбената ни страна пред трета национална катастрофа.
Тези нелицеприятни факти и събития очевидно не допадат на г-н Горан Благоев, който, за да защити натрапническата си идея за упражняването на насилие, прибегна до цитати от тогавашното течение на в. "Народно земеделско знаме", от чиито страници струеше протест против "коварството на отечественофронтовската власт". Стана дума и за прилаган натиск върху тогавашната демократична опозиция, но не се прибави, че част от нейните дейци започнаха да обслужват западни агентури, които днес много "милеят" за съдбата на народа ни, доведен до просешка тояга. Направи ми впечатление, че водещият заобиколи умишлено възторженото посрещане на резултатите от референдума от Никола Петков - най-авторитетния и влиятелен ръководител на БЗНС, който подкрепяше почти безрезервно политиката на отечественофронтовската власт през първите години след Девети септември 1944 г.
В стремежа си да ни пренесе в атмосферата на събитията, съпътствали премахването на монархията, водещият си вкара навярно автогол. На екрана оживяха документални кадри от тогавашната кинохроника. Пред погледите ни се появи онова незабравимо многохилядно въодушевено и ентусиазирано шествие, заливащо улици и площади, с възторжени възгласи, поздравяващи раждането на първата ни република. Насядалите наоколо ученици, студенти, спонтанно заръкопляскаха, горещо одобрявайки поведението на някогашните българи. Тази ненадейна реакция не се забеляза от водещия журналист и неговия най-верен съмишленик Тони Николов. Сигурно им стана неприятно да наблюдават бликналата неописуема радост, която отрупваше с цветя и благодарност Георги Димитров и Васил Коларов - първия председател на републиката.
Гледам и недоумявам как може хора, които не са били родени тогава, да правят оценка на личности и събития, за които са чели тук и там, и сега така настървено манипулират обществото ни, че народът ни преди 7 десетилетия е прегърнал републиката, заставен едва ли не от тогавашните "Шпагини" да гласуват за нея. Този недобросъвестен акт асоциативно ми напомня безпочвените твърдения на наши съвременници, пък макар и титулувани като историци, да квалифицират османското иго като присъствие, или по-безобидно за комшиите - владичество. По този начин те не изпитват ли известно неудобство пред Ботев и Левски, всички възрожденци, които са вкусили от него и са го назовали робство?
Колко смешно ми звучат и неправдоподобни сега думите "насилие", "страх" за пристъпващите някога пред избирателните урни, погълнати от гласа на сърцето си. А сега да се тълкува превратно, вероятно удобно някому, поведението на някогашните избиратели. Чудовищно!
Пиша тези неспокойни редове и не мога да устоя на спомените ми от онова наистина много ентусиазирано време. Бях прехвърлил вече билото на 13-годишната си възраст, когато по села и градове шестваше предизборната кампания още през лятото на 1946 г. Децата пееха песни, които звучаха като

опело на отиващата си вече монархия,

а улиците на родното ми село Лесичово бяха плувнали в огромни плакати, афиши, призиви. Отвсякъде привличаха погледите като магнит силно впечатляващи сатирични картини и карикатури на Борис Ангелушев и Илия Бешков, разкриващи нелицеприятния гротесен образ на Фердинанд, сина му Борис ІІІ, даже и на малкия тогава Симеончо, грабнал скъпоценната корона, наследена от неговите дворцови предци. Да не говорим за публичните събрания, които заклеймяваха престъпната политика на Кобургската династия, на която изтичаха вече последните часове и напускаше българската политическа сцена. А на самия ден - 8 септември,

хората се стичаха масово

и никой не се колебаеше да пусне час по-скоро бюлетината за завещаната ни от най-светлите имена на нацията ни република. Сетне улиците, площадът оживяха от всеобщо веселие, хора, ознаменуващи първите радостни мигове на изгряващата над българския политически небосклон република.
Така почувствах не само аз, но и милионите ни сънародници, които без страх и насилие произнесоха своята справедлива присъда на една институция паразит, ненужна и вредна като апендикс за родната ни държавност. Да се надяваме обаче, че един ден републиката ни наистина ще бъде "чиста и свята", за каквато е мечтал и се е борил великият син на Гина Кунчева от Карлово.