Не можем да си произведем дори храна

От 25 години следя развитието на аграрния сектор и никога не съм си помислял, че ще стигнем дотам, че да не можем да си произведем храна, за да съществуваме. Смятах, че след ликвидационните съвети няма да се намерят други по-големи разтурници, но явно съм се лъгал. Европейските програми не съживиха сектора въпреки усвоените 15 млрд. лева. ПРСР не успя да развие селските региони, а ги унищожи, особено Северозападния. Всичко това се случи, защото нямаме изградена програма за развитие на сектора. Програмата трябва да реализира една-единствена цел: производство на храни и захранване на нацията. Вместо това 85% от средствата се предоставиха на зърнопроизводителите, които са едри латифундисти и обработват 85% от земята.
До момента нямаме изградена национална стопанска структура, която да се занимава с проблемите на производителите. Наличните браншови и продуктови организации са кухи и защитават корпоративните интереси на едри производители, нямат никаква обвързаност и комуникация помежду си. Тези структури трябва да работят в една взаимна обвързаност и корелация за постигане на крайния продукт, вместо да работят само за себе си, гонейки основно високи печалби. Държавните институции са се насочили единствено в сферата на услугите и са оставили производството на храни да се развива стихийно на пазарен принцип. За да се развие това производство, държавата трябва да престане да се занимава единствено с прилагането на европейските директиви, а да изгради работеща система, в която тя да играе ръководна, балансираща и посредническа роля. За тези 25 години се видя, че аграрното производство няма как да се самозароди и с всяка изминала година то намалява.         
Това, което се случва в началото на годината, както и крайните резултати за производството на мляко и млечни продукти, и на храни въобще, трябваше да предизвика някаква реакция от страна на управляващите, да се вземат някакви мерки, които да успокоят сектора и да гарантират изхранването на нацията. Вместо проблемите да бъдат извадени на светло и да се търси тяхното експертно решение, нещата се  завъртяха пак до туширането им с пари.

Йордан Малджански, Враца