Изборната победа

Балотажът на изборите за президент, състоял се на 13 ноември, показа, че у нас реанимира вече здравият народен разум, който отхвърли категорично наложения от Бойко Борисов и управляващата коалиция пагубен авторитарен режим. Народът ни в огромното си мнозинство вдигна решително ръка за скъсване безвъзвратно с досегашната управленска система, която задълбочи още повече социалното неравенство и постави на колене обеднялата ни и съсипана държава. Социалното недоволство изригна по време на двата тура на изборите.
Ситуацията по време на управлението на ГЕРБ извика на живот

здравите сили на БСП

нейните симпатизанти и хилядите здравомислещи българи, за да изявят открито своята воля за неотложна промяна във вътрешния и външния политически курс на страната. И радостно е, че престрелките между опонентите напуснаха парламентарната зала и постепенно се изнесоха по улиците и площадите на градовете и селата ни.
Част от желанието за промяна бе и фактът, че близо три милиона и половина наши сънародници участваха в референдума и призоваха самозабравилата се управляваща върхушка да се опомни.
Буреносният благороден вятър - неудържим зов за промяна в системата, и натрупаното недоволство в обществото от провежданата политика на ГЕРБ и подкрепящите го партньори от Реформаторския блок облекчиха до голяма степен БСП и нейния достоен кандидат за президент генерал Румен Радев в предизборната надпревара. В създалата се атмосфера победата на бившия командир на ВВС беше неизбежна. Срещу този обаятелен и представителен човек, покоряващ с интелект и такт, балансиран характер, политически необременен, майстор на висшия пилотаж бе изправена най-неудачната, бих казал невзрачна, кандидатка на ГЕРБ. Която напразно се опита да прикрие недъзите на едно провалило се управление, което сервилнически обслужва интересите на Брюксел и Вашингтон. Последните обричат постоянно и безмилостно народа ни на нищета и мизерия. В замяна на това ген. Радев има смелостта да заяви на всеослушание по време на дебатите, че българската политика трябва да се прави под българско небе и твърдо да се отстоява навън в защита на нашата национална кауза. Неговото поведение по време на кампанията безспорно го извиси в очите на милиони наши сънародници, които не се поколебаха и го подкрепиха.
А промяната, жадувана от години, трябва най-сетне да настъпи, за да се издигнат на държавното кормило люде, които не робуват на чужди интереси и милеят за оставения в беда изстрадал народ. Затова милиони гласоподаватели гледат с нескрита надежда на новоизбрания президент.

На стр. 29


Сега, когато се прави равносметка и се анализират резултатите от изборната победа на ген. Румен Радев и Илияна Йотова, заслугата не бива да се приписва само на БСП. Двойката бе подкрепена от стотици хиляди, разочаровани от горчивите плодове на авторитарното лакейническо управление на Бойко Борисов. Те подкрепиха кандидата на промяната.
Разбира се, нямаме основания да подценяваме ролята на БСП, усилията на немалко нейни дейци за успешния изход и завършек на предизборната надпревара. Но нещата трябва задължително обективно и трезво да се претеглят с оглед укрепване на позициите на БСП в живота на днешното общество.
Наложително е незабавно след този озониращ изход от изборите да се положат много повече усилия за

заякване на партийните редици

повсеместно. Защото не е тайна, че в доста малки селища структурите на БСП изчезнаха от българската политическа карта. А има общински организации, даже и в областни центрове, които водят анемичен живот и оставят в решителни моменти нещата на самотек. Иначе как да си обясним поредицата от изборни провали.
Съвсем естествено е да търсим причините за тези неблагополучия и в централните ръководни органи. Лично за мен, а и за хиляди членове и симпатизанти е необяснимо присъствието на олигархическо крило в състава дори и на Изпълнителното бюро на НС на БСП. Може ли хора, натрупали милиони, да милеят за милиони, изправени на ръба на мизерията, които се чудят как да свързват двата края? БСП трябва да бъде социална партия, да спре на всяка цена поетия погрешен курс на социалдемократизация по западен образец, а да се зарежда като политика и дейност с потребното й социалистическо съдържание.
Паралелно с това трябва да се освободи докрай от примиренческото отношение към ширещите се социални неправди, от които се задъхва безпомощно днешният ни унизителен ден. Нещата не се свеждат само до закани и заплахи от най-високо към опонентите, до стремеж да се блесне пред обществото с гръмки фрази и парадни жестове, понякога с прибързани нападки и квалификации. Не трябва да се загърбва конкретната работа с хората.
Крайно време е да се изостави надпреварата в пленарна зала кой кого да обиди и надприказва. Борбата за

социална справедливост

трябва да се изнесе на улицата, както е постъпила Свободата, която повежда народа на барикадата (по картината на френския художник Дьолакроа). Нужна е стратегия, която да гарантира светкавична реакция срещу постоянно притискащата ни социална несправедливост.
Необяснимо е например бездействието на БСП при драстичното увеличаване на цените на градския транспорт в София. Пред общината отидоха да протестират 40-50 недоволни. Ако партията на социалистите беше вдигнала на протест няколко хиляди, щеше да й се види на толкова ухажваната от медиите г-жа Фандъкова тясна не общината, а цяла София. За съжаление "мълчим, позорно мълчим", чакаме "звярът кожата да ни одере". Доверието на хората се печели със загриженост и борба за техните насъщни интереси, а не с празни приказки и бездействие.
Имаме многообещаващ президент, който се нуждае от безрезервната подкрепа на всички наши сънародници, за да може да се справи успешно с канарата от проблеми, наследени от неговия злополучен предшественик, уморил се да блюдолизничи на западните си господари.
Тепърва предстои трудното. Бойко Борисов колкото и да се преструва на недостатъчно огорчен от загубата на президентското кресло, няма да се откаже да слага прът в колелото. Надяваме се, че ген. Радев ще отстоява патриотичните си убеждения. Че

нашата политика ще се прави в София

и ще се защитава безотказно в Брюксел и Вашингтон.
Няма да е лесно да се сложи началото на съживяване на погребаната ни индустрия, занемареното и разнебитено селско стопанство, да се промени състоянието на здравеопазването или образованието. Да не говорим за проблемите на сигурността, организираната престъпност, безработицата и житейската безизходица на младите хора, които търсят отдушник и спасение навън.
Няма да е лесно да се противопоставим на безразсъдните геополитически планове на Запада, особено на САЩ, съсипващи родната енергетика. Нужен е решителен прелом и в енергийната ни политика. Надявам се да се ревизира раболепничеството ни, да се преосмисли участието ни в големите енергийни проекти. Не по-малки са проблемите, свързани с корупцията, нестихващата мигрантска вълна и т.н.
С две думи - досега беше лесно. Предстои да се работи за спасяването на България от тежкото вътрешно състояние и от сателитния синдром, както се изрази новоизбраният президент. Народът в огромното си мнозинство му се довери с голяма надежда да ни измъкне от блатото, в което ни натикаха недобросъвестни управници. Нужно е повече от всякога всички политици да загърбят личните интереси и партийните пристрастия и ако се чувстват български граждани, да запрегнат мишци и да посветят силите си за благото на своя народ. Друга алтернатива няма - това е повелята на здравия разум.