"Дребните" неща

В живота е безкрайно хубаво да има сърдечност и топлота. Колко лесно е да предизвикаш усмивка и радост с дума или жест, с поглед и доверие. И в същото време колко лесно е да огорчиш и унижиш някого с грубост и нетактичност. Забързани в нелекото всекидневие, като че ли не забелязваме "дребните" на пръв поглед неща. А знаем, че не равнодушните погледи, а протегнатата ръка, желанието да дадем нещо от себе си ни карат да чувстваме, че вършим добро. Замисляли ли сте се дали с времето хората стават по-добри или човещината се губи. Не сте ли изпитвали чувство за лекота, когато ви кажат добра дума на улицата?
Хубаво е да има протегнати ръце, да има съпричастност към нуждите и болката на хората. Човек да става по-добър, по-сърдечен в своя делник - на работа, на улицата. Такава ли е действителността?
На улицата удариха с юмрук човек. Не бях виждал досега "на живо" подобна сцена. Потърпевшият искал да хвърли предмет към караваната на побойника. От носа на "виновника" потече кръв. Никой не се намеси, за да хване побойника. Хората минаваха и заминаваха, наблюдаваха сцената безучастно. В този миг ми се струваше, че всеки избягва директния сблъсък, иска да се скрие от онзи вътрешен глас, наречен гражданска съвест. Ще успее ли?
Тревогата ми идва от това, че човешките ценности девалвираха. Някои може би ще кажат, че това не са често срещани явления, но те съществуват... А човекът е като стъкло, лесно се чупи. Пазим ли го достатъчно? Не плътното затваряне в черупката, в хралупата на егоизма и безразличието, а отзивчивост към проблемите на другите е нужна днес. Забързани, сякаш не забелязваме тези "дребни" неща. А дребни ли са?

Ангел НИКОЛОВ, гр. Исперих