Децата и внуците ще пренесат символите ни през времето
/ брой: 74
Открито писмо до г-н Методи Андреев и сие...
Господин Андреев,
Много думи издумахте и много омраза влагате към нашите символи - червеното знаме, петолъчката, сърпа и чука. Да, това са нашите символи и ние ги съхраняваме и тачим в нашите сърца. Не може да ни ги отнемете, защото моят горд баща Тончо Митев от с. Кирилово, Старозагорско, е изключен завинаги от Старозагорската мъжка гимназия, защото на 7 ноември 1938 г. е развял червеното знаме със сърпа и чука на манифестация, защото е рисувал петолъчки в класната стая.
По-късно става ятак на първата партизанска група на Георги Гърбачев в Средногорието. На 7 март 1942 г. полиция, жандармерия и войска от Стара Загора, Чирпан и Хасково блокират село Кирилово. Предател си е свършил добре работата и издава скривалището в дома на Йовчо Димов. Хвърлят бомби върху къщата и откриват Георги Гърбачев, Динко Стоянов, Нако Шоколада, Стоян Вълев и Дойка Русенова - шепа смели борци-ремсисти тръгнали да умират за чистия идеал, за един свят без насилие и терор, един по-справедлив и щастлив свят!
Господин Андреев, може би имате родители, съпруга и деца. Ще оправдаете ли, че два дни стоят труповете на Динко, Георги и Шоколада на улицата, разкъсани от кучетата? Кой ще изтрие сълзите на майките и ще свали черните им забрадки? Те загинаха 19-годишни!
Вие ли ще върнете моя баща, осъден по ЗЗД на 15 години строг тъмничен затвор и извикан на 10 юни 1942 г. рано сутринта при директора на затвора и зверски умъртвен? Вашите идоли Димитър Димитров и Пейо Касабов са убийците, които скачат с ботушите върху 25-годишния Тончо Митев и го убиват. По време на Народния съд те сами си признават за всички злодеяния. Сега техните имена стоят на стената пред НДК като жертви.
Господин Андреев, за разлика от Вас аз не Ви мразя, само Ви съжалявам, че няма да станете национален герой. Чудя се как Вие и сие... се дразните, че аз и още стотици като мен, останали бебета в пелени без бащина обич и ласка, сме още живи и Ви бъркаме сметките.
Да, господине, нас ни има, ние имаме деца и внуци, които ще пренесат във времето идеите и символите на нашите бащи!
Донка Тончева Колева, София