БСП да стане на хората
Защо елитът може да си позволи да бездейства? Много просто, Уставът го позволява
/ брой: 92
Главната причина за падащия непрекъснато от 25 г. насам авторитет на БСП е острият и хроничен дефицит на демокрация в нея. Хилядите членове са лишени от възможността да участват в политическия живот на страната, т.е. в решаването на нейните (а значи и на своите) проблеми. Това постепенно ги разочарова, те се отдръпват от активна дейност, доколкото я има, мнозина напускат организацията, особено по-младите. Важните решения при социалистите се вземат от един все по-изтъняващ елит, който може да се самовъзпроизвежда, независимо от резултатите от своята работа. И той, като всички хора, усетил "хлабавото", тръгва по пътя на най-малкото съпротивление - не прави почти нищо сериозно или го прави зле. Резултати, примери, факти - колкото искаме. Най-болезненият за България е проиграването на възможността да се реализират известните енергийни проекти, чието значение всички добре знаем. Защо елитът може да си позволи лукса да бездейства? Много просто - Уставът на БСП го позволява, колкото и парадоксално да звучи.
Според него пряко се избира ръководството само на една от структурите на партията, която стои в дъното на "пирамидата" - Основната партийна организация (ОПО). В нея работата е "черна", неблагодарна и кандидати няма. Затова се задържат само най-преданите социалисти, обикновено докато краката ги носят. Те лепят плакати по избори, осигуряват присъствие за срещи с кандидатите за народни избраници, ходят от врата на врата да събират членски внос, понасят укорите на съкварталците по опашките и т.н. Виж, за секционните избирателни комисии кандидати има, защото се плаща, това си е вид трудова дейност, освобождават те от работа. Тук се включват и хора в активна възраст, не е задължително да са с леви убеждения. Някои председатели на ОПО често пъти не могат да се доберат до длъжността член на секционна комисия, ако искат да подпомогнат скромния си семеен бюджет. Мястото вече е заето от професионални изборджии.
Много може да се пише за сизифовския труд на членовете на изпълнителните бюра на основните партийни организации, обикновено хора с бели коси, атласите на БСП. И като правило за тях никой не се сеща, когато се подбират кандидатите за публични длъжности, за ръководители в партията на по-високи нива. Възрастни били, нямали съвременна визия, не работят с компютър (това никой не знае дали е вярно). За основните партийни организации си спомнят, когато наближи т.нар. "пълен цикъл на отчети и избори". Тогава те биват "ухажвани", защото колкото и "качествен" да е някой кандидат за върховете, той първоначално трябва да бъде номиниран от ОПО.
Членовете и ръководителите на всички структури, които са над ОПО по стълбицата - районни съвети и градски съвет, общински и областни съвети и Национален съвет, се избират от делегати, на които членовете на основните организации са предоставили своите права да обсъждат и решават. Това позволява да се подменя вотът на редовите социалисти. Упълномощените от основните организации на свой ред делегират правата си на част от колегите си, което става на районните и общинските конференции. В крайна сметка се получава една сложна и дълга щафета, при която приелите последни "палката" с правомощия нерядко забравят какво точно искат от тях хората "долу". Този лабиринт, защо да си кривим душата, създава и възможности за манипулации.
Подобна сложна система има в БСП и при определяне на кандидатите на партията за публични длъжности - кметове, общински съветници, президент, народни представители. Ето защо не бива да се учудваме, когато на предна линия често излизат лица, които редовите социалисти не искат не само да слушат, но и да гледат. Написа го в ДУМА Виолета Гиндева след парламентарните избори. Така избраните хора нерядко са фактически "назначени", те го знаят и са наясно, че трябва да слушат не върховния суверен - партийната маса, а този, който ги е поставил на мястото им. Понеже мнозина от елита разбират, че могат да си останат в него, независимо от волята на обикновените социалисти, те не се съобразяват с тях.
Какво да се прави? Магическа пръчка няма, но е ясно, че трябва да се въведат незабавно преки общопартийни избори за ръководства на партията и за нейните кандидати за публични длъжности. За целта трябва да се промени Уставът и той да направи преките избори задължителни.
Без алтернатива трябва да бъде и въведеният през 2008 г. принцип на мандатността в ръководните органи на БСП. Сега се допуска изключение за общински организации, които са под 150 члена, понеже трудно се намирали подходящи хора за ръководители. И някак странно в месеците преди предстоящия конгрес редица общински организации започнаха да падат под тази граница. Стари социалисти коментират, че някои председатели не само на документ, но и в действителност биха свели водените от тях организации под 150 души, за да се самоувековечат. А и това изключение отваря вратичка за отмяна на принципа на мандатността.
Това са първите стъпки, които трябва да направи БСП, за да я усетят хората като своя организация.
Валери Иванчев,
избран за делегат на 49-ия конгрес на БСП