Четиво за размисъл и гордост да не забравяме българското

В продължаващия до края на юни организиран от НДК ХVIII Салон на изкуствата, или Фестивал на музите, както свикнахме да наричаме празника на българската гордост, по традиция специална покана отправят водещите фолклорни ансамбли "Филип Кутев" (13.VI.) и "Пирин". Галаконцертът (в зала 1 на НДК) на благоевградските певци, свирачи, игротворци днес е посветен на 80-годишнината от рождението на композитора проф. Кирил Стефанов (1933-2005). Почти пет десетилетия, от 1956 до 2005 г., той е главен художествен ръководител на "Пирин". Не само заради това голямото събитие е под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Заедно с ансамбъла на сцената ще са и гости от катедра "Хореография" при ЮЗУ "Неофит Рилски", възпитаници от Националното училище за танцово изкуство и националните училища за фолклорно изкуство в Котел и с. Широка лъка. Аплодисменти ще отнесат и участниците от детско-юношеския ФА "Пиринска китка" - Благоевград. Юбилейният грандиозен спектакъл е с емблематичното наименование "Аз съм Пирин, мила ми земьо" и напомня, че огромното творческо вдъхновение на проф. Стефанов е бисирано навред на Земята с повече от 6500 концерта на най-големите сцени като Миланската Скала, Болшой театър - Москва, залата на ЮНЕСКО в Париж, Националната концертна зала в Токио и т.н.

Кирил Стефанов е главен художествен ръководител на ансамбъл "Пирин" почти пет десетилетия

Поетично казано, през 1954 г. на "една шепа българска земя, събрала в себе си 7 планини и 2 реки, прострели се като 2 ръце към света" е създаден благоевградският фолклорен ансамбъл "Пирин". От "този слънчев край на сребърни води и изумрудени поляни, на вълшебства от звуци и легенди литват към петте континента песните и танците на пиринци". Благослов за големите им постижения заслужава родолюбецът Кирил Стефанов, съхранил и обогатил изумителната хубост на фолклорната ни съкровищница. За "Пирин" не друг, а н.а. на Русия Игор Мойсеев изрече: "Най-ценното качество на този ансамбъл е правдата за народа, за живота, за света." Точен в оценката е и основателят на първия наш фолклорен ансамбъл Филип Кутев, определил "Пирин" за "Чудесният посланик на България... Отвореният прозорец към най-дълбоките пластове на европейската цивилизация." Допълва го италианският диригент Итало Рици: "Хомогенен състав, съвършен по стил, за който е трудно да се каже коя песен или кой танц са по-хубави." Не бива да забравят не само миналите и днешните пиринци, но и всички българи развълнуваните думи на музикалния гений на Родината ни Борис Христов: "Уважаеми Стефанов, всички знаят, че аз съм кралят на басите в оперното изкуство, но вие сте кралят във фолклорната изява... Плача от умиление към вашите песни."
Подобни от сърце изречени възхвали на гордост и самочувствие отправят мнозина при всяко гостуване на ансамбъла в НДК. През 2004 г., когато бе половинвековният му юбилей, безработната Ема Иванова сподели: "Пирин" - това е България. Танцьорите, певците му, оркестърът - това сме всички ние, останалите все още тук българи. Песните и танците са древните ни корени, но и младост, наздравица за бъдни дни!" Помоли да включа диктофона и одесчанката Ира (оказа се, че е бесарабска българка): "За първи път попадам на такъв фантастичен концерт. Смаяна съм от показаното. А то събуди у мен духа на прадедите ни и докато съм в България, ще търся подобни срещи." Не ще забравя и отзива на русокосо чаровно девойче преди 4 години след поредния бис в НДК за "Пирин". Петя Василева сподели: "Всяка вечер мога да отида на дискотека, но да съм част от подобен празник на българското се случва много рядко в живота. Гордея се, че съм българка и заради "Пирин".
"Дядо Петър и внучето Петьо - тъй ни пиши" - представи се 65-годишният П. Колев: "Откакто се помня, не пропускам концерт на "Филип Кутев", "Пирин", "Тракия" и другите професионални или самодейни ансамбли. Може ли да не се подмладиш покрай подобна красота на сцената, да не потропнеш с крака в ритъма на нашенските хора, ръченици, с които навред се прочухме. Литне ли буйната младост в танц насреща ти, болен да си, оздравяваш. Водя и внучето, да вижда и разбира какво е да си българин, да обича и търси, пази всичко, помогнало ни да се опазим като народ..."
Дядо Петър дава ценен урок по родолюбие на много наши днешни политици, уж културни българи, че и учители, журналисти. Кой обаче го чува, разбира. А разговорът ми преди да почине през 2005 г. проф. Кирил Стефанов бе забързан, недовършен. Скромно изрече, че е роден в малкото градче, именувано някога Горна Джумая, днес Благоевград. Допълни веднага колко много е писано за ансамбъла, дори книга има издадена, та не иска да се повтаря. Подчерта колко важно е за него всичко, което с таланта, ума, сърцето си дарява на България. Малко се знае, че той е и композитор на музика към театрални постановки, че беше преподавател години наред в ЮЗУ "Н. Рилски". Не пропусна да довери как "Пирин" го е изградил като творец, личност. Никога не ще забрави хилядите срещи чрез концертите с просълзени млади и възрастни българи - емигранти от Америка до Австралия, от европейския Север до Африка. Запита се къде най-горд българин се е почувствал и си отговори колко трудно е да определи.
"Може би през 1979 г. на концерта ни в една от най-известните, най-големи зали в света - Карнеги хол, в центъра на Ню Йорк. Петнадесетина минути не стихваха аплодисментите, подканянията за бисове. Виждахме в залата толкова много развълнувани, смаяни от чутото, видяното, просълзени хора. Просълзих се и аз, поклоних се безмълвно на себе си и целия ансамбъл и промълвих: "Е, видяхте ли какво е България. И на какво сме способни." В залата се чуваха викове на английски, но и на български "Браво, още, още!" Така бе и в Чикаго, Пасадена, Лос Анджелис, навред из Щатите. А там имахме на три пъти по три месеца турнета. Поех "Пирин" на 3.ХII.1956 г., съвсем млад, наскоро завършил Консерваторията. Не ще е преувеличено да кажа, че ансамбълът създаде великолепни артисти, достойни българи, защитаваме своето място в родната култура. Иска ми се не само към нас, а към всички ансамбли нашите композитори, хореографи, поети да са с още по-голяма отговорност, за да има развитие. За да ни има и занапред като народ, време е малките българчета от детските градини, началните училища да се запознаят с фолклорното ни богато наследство, постепенно да им се отварят сетивата за достолепието българско. То ще ни спаси от ново робство. Не едностранчиво възпитание, а многопалитрена култура днес е необходима на младите хора (колко прав е отново проф. Стефанов - б.а.). Колкото младият човек обогатява повече културата си, толкова повече и кръгозорът си разширява, става полезен не само на себе си. Отнася се и за политиците преди всичко, за много журналисти, че и за уж хора на културата. Едностранчивостта във всички случаи не води до убедителност в изявите. С всеки пореден концерт нейде из страната се радвам на многото млади хора, чувстващи нужда от срещи с изкуството ни, необходимост от пречистване духовно от сивотата на живота край нас, чуждопоклонството на мнозина. Така доказваме своето добре защитено място в културата, традициите ни. Показваното от ансамбъла е единство на българската национална душевност. Срещали сме и завист, не само аплодисменти, няма какво да крием опитите да омаловажат успехите ни. Когато пиринци са на сцената, те не се нуждаят от многословие, а и видно е как реагира залата. Повтарям се, но умиляват ни сълзите на гордост, които виждаме в толкова много очи. Затова мечтата ми е да оставя благоевградския фолклорен ансамбъл "Пирин" на хора, които милеят за него и могат благоговейно да продължат традициите ни, пътя към сърцата на истинските българи. Има толкова още много да се казва и показва на родната и чуждестранната публика..."
Да, осма година вече ансамбълът пази завета на най-дългогодишния главен художествен ръководител. Ще го докажат и предстоящият днес концерт, и следващите срещи за радост и самочувствие на сънародниците.