Зловеща равносметка

Факти, факти...

Неотдавна се навършиха 15 години от "наказателната" акция на НАТО срещу бивша Югославия. Железният юмрук на Северноатлантическия блок се стовари безмилостно върху западната ни съседка.
Равносметката: няколко хиляди убити, разрушени или силно повредени -  50 моста, 89 фабрики и заводи, 14 летища,48 болници и други лечебни заведения, 50 православни църкви и манастири.Размер на щетите - 300 милиарда долара. Десетки хиляди хора останали без работа и средства за препитание.
Пострадаха тежко няколко централни района в столицата Белград, разрушени бяха големи мостове над Дунава (което, на практика, прекъсна нормалния воден транспорт на всички крайдунавски страни), в повечето случаи обект на бомбардировките бяха не военни, а чисто цивилни обекти.
Това, което заслужава да се отбележи (и което е от голямо значение за нас, българите) е, че зоните на най-масивен обстрел са разположени в Южна Сърбия - на петдесет-шестдет километра от нашата западна граница. Мишената на масираните въздушните удари е южният сръбски град Вранье, разположен на около петдесетина километра от района на Трън.
А най-важното е, че въпросните бомбардировки бяха извършени със снаряди и бомби "Made in USA" съдържащи т. нар. "обеднен уран". Необходимо пояснение: за производството на "обогатен уран" (за атомни бомби, АЕЦ и др.) урановата руда минава през стотици центрофуги - в крайна сметка се получава 11% обогатен уран и 89% обеднен. Въпросният обеднен уран е високо радиоактивен и опасен отпадъчен продукт с период на разпад 4,5 милиона години.
Подобни американски снаряди и бомби са били употребявани във войните в Персийския залив (Ирак), в Косово, Босна и Сърбия. Изказване на американски натовски генерал, промъкнало се в международния печат: "Ако имахме 10 войни като тази в Ирак, щяхме напълно да се освободим от урановите отпадъци...".

Законът на мълчанието

Подобно на мафиотския закон на мълчанието - "омерта", подробностите около употребата на въпросните оръжия с обеднен уран, тихичко се заобикаля. Мълчат дори и официалните сръбски институции - та нали Сърбия е кандидат за ЕС (а се подразбира и за НАТО). Но както се казва, нищо не остава дълго скрито и не всички спазват закона на мълчанието: неотдавна известната руска репортерка Даря Табакова публикува поразителни данни за бомбардировките над западната ни съседка, подплатени с обширни интервюта на компетентни сръбски експерти.
Техните думи са истински обвинителен документ, зловеща равносметка за последиците от въпросната "наказателна акция" на НАТО срещу бившата СФРЮ. Защото след взривовете на въпросните бомби и снаряди, 80 процента от обеднения уран се превръща в прах, който вятърът разнася на 40 километра разстояние (а дали само на 40?). Радиоактивният материал прониква в почвата, във водите, в растенията, в плодовете и зеленчуците в домашните животни, следи от уран са открити дори в телата на фазани и елени. Отровена земя, отровена вода - за столетия напред, това е реалната равносметка след въпросната натовска "наказателна акция"!
Ето какво разказва пред репортерката Радован Ковачевич, сръбски токсиколог, който още през 1977 г. е бил директор на националния Център за защита от радиация: "След бомбардировките над бивша Югославия поискахме от НАТО карти, сочещи  местата, където са падали уранови снаряди и бомби. Пратиха ни такива карти, но явно се бяха постарали да снижат степента на пораженията. Бяха определени 112 локации. Лично аз открих 113-тата, когато с доброволци се изкачих на хълма, редом с южния град Вранье, където се е намирала телевизионната кула. Дозиметрите едва не излязоха от строя, толкова високо бе нивото на радиация. Момчетата ме запитаха:" Началник, какво да правим? Нямаме дори и защитни костюми!". Отвърнах: "Взимаме проби от почвата и бягаме обратно". Сега това място е оградено с бодлива тел. След като самият аз намерих място, непосочено в натовските карти, колко още такива места може да има?".
Отворен остава и въпросът за броя на снарядите и бомбите с обеднен уран. Данните на НАТО - изстреляни 31 000, според сърбите - 50 хиляди, според руски специалисти - около 90 хиляди...
"Под копринената зелена трева на Сърбия и Босна има земя с отровена почва, с води, носещи бавна смърт..." - пише Табакова. Тя цитира случая със селянин от Южна Сърбия, който се опитал да почисти кладенеца си - в урината му е открито страховитото количество от 238 нанограма уран/ литър. Разбира се, човекът скоропостижно умира от рак.
Първи вдигат тревога за невидимата пълзяща радиоактивна смърт италианските миротворци от Косово - в тях са открити също смъртоносни дози уран (231 нанограма/литър); около три хиляди от тях са заболели от различни видове рак, а 300 са починали още по време на миротворческата мисия.
Тук е мястото да отбележим, че в здравите и прави американски мъже, бойци от армията на САЩ, участвали във войните в Персийския залив, според данни на чуждия печат са откривани често количества до 150 нанограма уран. Достатъчна доза радиация, след която стотици запасняци стават пациенти на онкоболници, а в семействата им се раждат деца с различни тежки малформации. Това е "благодарността" на чичо Сам, за това, че неговите военнослужещи  дисциплинирано са изпълнявали задълженията си...
"При взрив на подобен снаряд, изтъква сръбският доктор Зоран Станкович, по-голямото количество се превръща в прах и вятърът разнася урановия окис на десетки километри разстояние. Имахме наш офицер, зает с прочистването на заразена радиоактивна почва. Жена му забременява и ражда бебе без един крак, без очи, с деформирана ръка и проблеми със сърцето. Въпреки, че офицерът е бил в костюм за пълна радиоактивна защита...".
Радован Ковачевич допълва мрачната картина: "Работех с офицери, които се занимаваха с радиоактивно дезактивиране на територии в Черна Гора (по това време в рамките на СФРЮ). С машини се премахваха няколко метра от горния почвен слой. Въпреки че военните бяха с дозиметри и специални защитни облекла, след като завършиха операцията, контролните прегледи показаха, че  в 75 на сто от тях има аномалии, присъщи на хора, подложени на радиоактивно облъчване. Правехме и изследване на цивилния персонал, обслужващ военните. Човекът, който носеше храна на офицерите, почина от  бързоразвиващ се рак на лимфните възли...".
Според сръбски медицински експерти през последните 10 години броят на заболелите от рак се е увеличил двойно. Особено чести са случаите на злокачествени тумори на щитовидната жлеза, и то при деца.

Въпроси, които се натрапват сами

Когато човек чете тези ужасяващи факти, няма как да не мисли какво е отражението на преминалата радиоактивна буря и върху нашата страна.
Дали Министерството на отбраната знае колко български военнослужещи от "миротворческите" части в Косово и Босна са заболели от рак? Дали има случаи на родени в семействата им деца с малформации?
Дали мъдри и отговорни органи са изследвали почвата и водите в района на гр. Трън, който е в непосредствено съседство с изключително силно облъчения район на град Вранье? Има ли тревожни сигнали за нарастване на онкоболните по нашата граница със сръбската ни съседка? До този момент МОСВ и МЗ са пазили гробно мълчание по тези логични въпроси.
И ако се окаже, че има поводи за биене на тревожна камбана, че гранични райони на България са застрашени от отравяне на почва и води, то това ще е поредното доказателство, че повечето от нашите политически мъже са страхливи, безгръбначни пикльовци (без следи от уран в урината), престъпно готови да спазват закона на мълчанието. Пък кой знае дали и в някои от тях не е пропълзяла страшната радиоактивна отрова? Време за това още има. Цели четири и половина милиона години...


"САЩ отричаха, че са използвали бомби с обеднен уран срещу Югославия през 1999 г., казва Люрен Морет, бивша сътрудничка на лабораториите за ядрени изследвания в Калифорния Лорънс Бъркли и Лорънс Ливърмор. Но учени в Югославия, Гърция и България измериха повишено гама-лъчение. Една невзривила се ракета падна в България и учени установиха, че бойната й глава е с обеднен уран. Едва тогава лорд Робъртсън, шефът на НАТО, призна публично, че е използван обеднен уран".


Унищожената сграда на Радиото и телевизията на Сърбия


Белградска улица след бомбардировка


Повреденият ретранслатор на Фрушка планина


Невзривена касетъчна бомба в курорта Копаоник, 2006 година


Бомбите с обеднен уран не подминаха и Косово. Според експертите по-голямата част от водата в републиката след бомбардировките не става за пиене