Започва ли "Турската пролет"?

Няколко дни с умиление наблюдавам говорещи глави по наши медии, чета мъдри заключения в нашенски вестници - всички фъфлеха като беззъби баби все едни и същи неща по турската тема - имало "някакви протести" в нашата южна съседка, хората "недоволствали", че щели да отсекат стотина дървета в Истанбул, дори и еколози от София участвали в тези "еко протести" и т.н., и т.н.
Е, как, аджеба, заради някакви си дървета в Истанбул изведнъж пламнаха  бурни вълнения в 44 града на Турция? С десетки хиляди участници, с палежи на коли и сгради, с открити стълкновения с полицията, със стотици бити и десетки ранени цивилни и полицаи, с около хиляда души арестувани? С продължаващи и до днес протестни действия?
Не, господа колеги! Това съвсем не е  природоопазваща акция, макар че началото й съвпадна (по някаква случайност) с протест срещу отрязването на въпросните паркови насаждения. Това беше огромна синхронизирана проява, която по време съвпадна с блокирането на Европейската централна банка от протестанти, с вълнения в десетки различни градове на Европа. Защото тези спонтанни бунтове съвпадаха с годишнина от арестите и насилието срещу антиглобалисти в Германия и с планираните за тази година в Англия, Франция и ред други европейски държави (и не само европейски) прояви на новата форма "Блокпай" - "Блокирай - окупирай", продължение на бурните антиглобалистки и антикапиталистически вълнения в САЩ  от 2011 година, познати ни като "Окупирай Уолстрийт", които - като горски пожар - се разпростряха тогава в десетки градове на Щатите.
Но, очевидно, думи като "антиглобалистки", "антикапиталистически" доста лесно засядат в гърлото на нашенската журналистика. Та нали и ние, вкупом, сме се заели вече 23 години да строим този светъл капитализъм? Как щяло да ритаме срещу него? А, видите ли, хора, които много по-дълго от нас живеят в този лелеян строй, днес ритат и то ритат все по-силно срещу него. Ама, някак си не е удобно да говорим публично за това. Ще обидим я комшии, я приятели на Запад, а пък те - както завчера турският премиер Ердоган, ще побързат да викнат:"Опасност  за демокрацията!" Но да се върнем отново към нашите комшии.
Какви са новите и най-основни елементи в продължаващите вълнения в южната ни съседка? Преди всичко, че те са почти 100 процента МЛАДЕЖКИ. Нека не забравяме, че Турция със своите над 75 милиона души е държава със средна възраст на населението 28 години!
Ние можахме много пъти да видим заснети сцени от уличните стълкновения - нямаше солидни, възрастни еколози, общественици,  политици, или не знам какви си. Само млади лица. И това е напълно естествено, защото навсякъде големите социо-политически вълнения се осъществяват от младото поколение. Да си припомним само огромния младежки бунт във Франция през 1968-ма, който замалко щеше да срути тази "велика сила", когато армия и полиция бяха парализирани до такава степен (все пак, тези млади хора бяха и техни синове и дъщери), че се наложи въоръжени отряди от френската комунистическа партия да охраняват паричните трезори на Френската национална банка!
Освен, че са младежки, последните вълнения в Турция, а и в много други страни на Европа, показват още един характерен елемент - възникването на едно МРЕЖОВО ИНТЕРНЕТ ОБЩЕСТВО, чиито представители  мълниеносно контактуват помежду си, не се интересуват от никакви амортизирани партии и познати до болка политически физиономии, а с помощта на милиони и милиони домашни компютри (или лаптопи) решават какво, кога и как да се случи. Това е факт,  който  управляващите в цял свят вече трябва да приемат като реалност и с който трябва да се съобразяват.
Третият елемент (макар и не на последно място) е силно осезаемият АНТИГЛОБАЛИСТКИ и АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКИ характер на  последните вълнения. В световен план това пролича още преди две години, когато в САЩ възникна движението "Окупирай Уолстрийт" и в Ню Йорк, когато в тревните площи пред големи банки, изникнаха палаткови лагери на недоволните. За тези, които са позабравили, ще припомня: Уолстрийт е един от символите на американския капитал. Всъщност някои от плакатите на американските протестиращи из много градове на САЩ бяха далеч по-директни: "Вън крадците банкери!" "Ние сме 99 процента, вие - 1" и т.н. Днес, в средата на 2013-та, смисълът на символичната окупация на Европейската централна банка е същият: не на банките, не на натиска за все по-голямо затягане на коланите. Или, както веднъж каза нашият бивш премиер: "Да потърпят още малко миличките..." Да, ама, ако миличките у нас търпят (казал го е народът  "търпи и ще си спасиш душата!"), на "миличките"  в Европа и Америка, очевидно им е дошло до гуша от тези призиви за икономии и търпение.
 А защо  икономии? Защото банките били опразнени, а и в държавната хазна нямало парици. А къде са отишли? Както е известно, в природата нищо не се губи. И неотдавна стана ясно, че в т.нар. офшорни зони честният, патриотичен, демократичен, глобален бизнес криел само около  23 трилиона (23,000  милиарда) долара. Ей, Богу - както би казал спортният бос Батков, та това си е  сума с 12 нули!  Половината от нея да е истина, ашколсун! Чисти, окъпани, огромни парички. А защо големите играчи са принудени да крият въпросните хиляди и хиляди  милиарди в офшорни зони на Карибите, или  чак на островите Зелени нос? Ами защото иначе, би трябвало да плащат огромни данъци (както се полага на огромни пари), които биха влезли  глупаво в нечия  държавна каса, която от своя страна,  се занимава с такива глупости като обществено здравоеопазване, образование, заплати, пенсии и т.н..
И накрая, както го е казал Монтен, "да се върнем при нашите овце": защо пък това движение "Окупирай" (или Блокупирай)  не намери отзвук и у нас? Нали и тук стягаме отдавна коланите, нали и тук 7 милиона българи ( барабар с пеленачета, с баби и дядовци) имат спестени в банките осем милиарда левчета срещу също толкова - осем милиарда, "спестени"  от ПЕТ ХИЛЯДИ българи. Откъде, как, за какво  в шепа хора се стекоха толкова пари за нула време? Може би, както каза един внезапно "осветен" новопомазан милионер, са спестявали от закуски?  Но очевидно ние сме си "милички" и може да почакаме...