За гайда пита

В Деня на Европа едни хора избраха да го отбележат с разговор за еднополовите бракове. Важна тема, празнична някакси, а може би едни европейски пари са взети, сега се наместват със сериозна дискусия на тема: що да не се вземат младите пък, като се обичат. Защо да им се пречи, да мислим по-толерантно, да проявяваме повече уважение към различните. И тогава ще има всеобщо щастие, демек. 

О, я стига! Толерантни сме, европейци сме, но не дотам, че да нагазим в тайнството на брака с не дотам чисти ботуши. Това тайнство, което е за двама - разнополови, дето "ветеро" на класиците вдига полите на едните за радост на другите. Двама, които създават потомство с любовта си открай време. И това е най-естественото състояние на хомо сапиенс, струва ни се. Не възвеличаваме догмите на морал и традиции, но сме си малко прости. Затова ни се струва, че на днешно време, с толкова гевзелъци, еднополовите бракове са ни малко в повече. Без да омаловажаваме чувствата на различните от нас, смятаме, че днес на дневен ред проблемите имат малко по-различен вид - старовремски, защото се превръщаме в нация без бъдеще. По петите ни препуска демографската криза, младите и без брак раждат деца, но малкото деца не стигат, за да отложат неизбежното - изчезването ни като народ. Тези пък, които раждат, трудно отглеждат потомството си заради бедност, стотици хиляди в детеродна възраст напускат страната ни безвъзвратно, деца живеят само с един родител. Програмите ин витро невинаги са на висота, пък и са скъпи, не всеки може да си позволи по този метод да зачене наследниците си.  

С една дума, не сме решили ни на йота вече години наред най-главното като държава, която претендира за европейска и гони да настигне другите в ЕС поне в близките 40 години и все е на опашката. С други думи - цървули няма, за гайда пита, ще ме прощавате.