ЗА ДЯВОЛА И ЗА ОПАШКАТА

С риск да се повторя (и потретя) ще спомена това, за което съм писал и говорил много пъти: невероятно острата реакция на Америка през 1962 г., когато лидерът на СССР Никита Хрушчов реши да снабди Острова на свободата Куба с известен брой съветски ракети. Тогавашният президент на САЩ - Джон Ф. Кенеди, нареди да отворят силозите на стратегическите балистични ракети и заяви пред цял свят, че стигнат ли руските кораби, носещи въпросните оръжия, до кубинския бряг (на някакви си шейсет мили от границите на САЩ), американските ядрени ракети ще полетят по своите съветски "адреси". По онова време в Щатите и в Западна Европа паниката беше огромна. Средните американци масово строяха в дворовете си индивидуални противоракетни убежища, складираха консерви и вода, а достатъчно богатите инвестираха милиони в подземни предприятия (и подземни "вили"), но не къде да е, а в края на Южна Америка, там, където има само скали, лед и пингвини и на никого няма да му хрумне да хвърли дори граната, камо ли атомна бомба...
У нас нямаше такава предвоенна истерия (а и с какво ли щеше да помогне при един ядрен апокалипсис?), но на мен като войник ми струваше три месеца допълнителна служба...
И така, дотук със спомените. Да се върнем към края на януари т.г., който - по всичко личи - бележи нов момент в ескалацията на украинската криза. В Киев на 28-и януари пристигна поредният важен гост от Вашингтон - финансовият министър Джак Лю, в следващите дни се очакват преговори на вицепрезидента Джо Байдън и държавния секретар Джон Кери с президента Петро Порошенко: Киев и Вашингтон очевидно си сверяват часовниците във връзка със заплануваната Мюнхенска конференция по сигурността на 6-и и 7-и февруари. Както изтъкват редица наблюдатели, не е изключено след дебата Вашингтон да предостави нови оръжия за войната в Донбас.
Наистина, впечатляваща е делегацията на САЩ, която ще пристигне за въпросната конференция в Мюнхен - 30 конгресмени, начело със старшия сенатор Джон Маккейн, който неотдавна заяви, че САЩ са длъжни да дадат на Украйна летателни оръжия. Терминът "летателни" е доста широк - той включва самолети, крилати ракети, безпилотни самолети и всякакъв вид "летящи бомби" за тактическо приложение - срещу танкове, бронирани коли и артилерия.
"За президента Обама - заявява Маккейн, - е настъпило време да покаже решителност, като предостави на Украйна помощ във вид на летателни оръжия, от които тя се нуждае за защита. Несъобразяването с това искане ще бъде ясен признак на слабост не само за Путин, но и за потенциалните агресори в цял свят."
Разбира се, много може да се спори дали едно летателно оръжие е само "отбранително". В същото време то може да е нападателно, а също и конвенционално, или да е снабдено и с ядрено оръжие.
Замисляният "летателен подарък" за властите в Киев е нещо изключително опасно, както се казва, все едно "да дърпаш дявола за опашката". Очевидно официален Вашингтон е решил да "пробва на опън" (както гласи техническият термин) нервите и сдържаността на Москва. Но да дразниш по този изключително нагъл начин една ядрена свръхсила граничи направо с безумието. Защото никой не може да каже докога ще издържат нервите на Москва, подложена на безпрецедентен политически, икономически и (в близко бъдеще) евентуален военен натиск. Вече в това отношение има някои сигнали, будещи безпокойство: Москва напуска ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа) до края на годината, в руската Дума се обсъждат нови ответни мерки, ако в Брюксел решат да въведат поредните санкции срещу Русия.
От своя страна, при неотдавнашното си посещение през януари т.г. в Полша президентът Порошенко за сетен път, обвинявайки Русия в "грубо нарушение" на границите и териториалната цялост на Украйна, заявява дословно: "Заплахата от континентална война сега е по-голяма от всякога. Нека никой не се съмнява, че апетитите на агресора надхвърлят размерите на Украйна". Подробен коментар на това изявление не е нужен - то е едновременно хленчене за помощ и пореден опит за въвличане на Европа (а и на целия свят) в един нов конфликт с непредвидими последици.
Но ако милиардерският наследник Джон Ф. Кенеди е готов да хвърли страната си в адския котел на ядрената война заради опита на родения в село Калиновка, Курска губерния, Никита Хрушчов да разположи ракети под носа на САЩ, тогава как трябва да постъпи петербургчанинът Владимир Путин, ако роденият в Хонолулу, Хаваите, тъмнокож президент на САЩ реши да изпрати "летателни оръжия" (снабдени с неизвестно какви ракети и бомби) в района на руската граница? Въпрос с извънредно повишена трудност.
В интерес на истината, тези дни в управляващите кръгове във Вашингтон тече извънредно горещ дебат по този въпрос. Срещу агресивните и напълно безотговорни искания на "ястребите" около сенатора-републиканец Маккейн стои значителна група американски политици, ръководена от Сюзън Райс, наскоро назначена за съветник по въпросите на националната сигурност към президентския кабинет. А тя, като дългогодишен политически съюзник на Барак Обама, отсавана настоява за внимателно обсъждане на въпроса за американски военни доставки за Украйна. Да се надяваме, че здравият и трезв политически разум във Вашингтон ще надделее и ще оттласне назад призрака на ядрения апокалипсис...