Влак без машинист

Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или за капитала. Ха, сега, де! Труден въпрос, особено след като вече сме пуснали вълка в трудовата ни кошара. Навлизането на България в дигиталния свят тепърва ще дава отговор и на този въпрос, стига само да не изпуснем и последния влак, в който светът вече пътува с новата технологична революция.
В света вече има умни домове, умни градове, влакове без машинисти, коли без шофьор и т.н. Революцията, оказва се, наистина изяжда своите деца, тя разрушава стари и създава нови модели на живот и работа, руши традиции, без да се знае докъде ще стигне. Едно е сигурно - губещи в тези процеси ще са работещите все още българи, а процесите сто на сто ще доведат дотам богатите да стават все по-богати, бедните все по-бедни. Наречете го особеност на българския бизнес, образование, квалификация, пазар на труда, заетост, неравенства, политическа система и умения на управленците, законодателство, липса на диалог между държава, синдикати, работодатели. Въпросът е готови ли сме за технологична революция. И следва отговорът - не. Темите на бъдещето са далеч от сегашното управление, вълнува го капиталът във всичките му проявления в личен и в обществен план. Идеите за бъдещето ги отвява някой влак без машинист. Защото на дневен ред отдавна е дошъл въпросът: как се догонват технологии, като технологичните ни фирми се броят на пръсти, останалите са търговия и услуги. И още - какво ще стане с отпадналите от пазара на труда? Да не говорим, че не се забелязва движение по нуждата да се мобилизира целият потенциал на страната, воглаве с политическата класа, за да е сигурно, че дигитализация в икономиката означава растеж, справедливо разпределение на благата, запазване на изконни права на работниците, обществено споделяне на ползите от новото. Затова първо вълците от кошарата трябва да се изгонят.