Тази професия освен талант иска и характер

Теодора Духовникова е една от младите ни и талантливи актриси. Завършила е НАТФИЗ през 2000 г. в класа на проф. Снежина Танковска и Андрей Баташов. Тя е била в единствения му клас, на който той е асистент по актьорско майсторство. Сред театралните роли на Духовникова са: Г-ца Д`Олбак в "Развратникът" от Ерик-Еманюел Шмит, Лора в "Любовни булеварди" от Стефан Цанев, Мерал в "Полковникът и птиците" от Христо Бойчев, Поли Пийчъм от "Просяшка опера" от Джон Гей в театър "София". Дебютира на сцената на Народния театър "Иван Вазов" с ролята на Саломе в едноименната пиеса от Оскар Уайлд. Други нейни превъплъщения са Алитея Пинчуайф в "Да си вземеш жена от село" от Уилям Уичърли, Скай в "Моногамният" от Кристофър Кайл, Магдалена в "Домът на Бернарда Алба" от Лорка,  Доня Ана/Доня Елвира в "Дон Жуан" по Молиер, Тони в "Бетовен 21" от Константин Илиев, Агнес в "Празникът на Бакхус" от Артур Шницлер. Снима се в киното във филми като "Прогноза". През този сезон Теодора Духовникова играе в спектаклите "Моногамният", "Дон Жуан", "Идеалният мъж".
Най-новата постановка, в която участва, е  "Убийството на Гонзаго" на Недялко Йорданов, който е и режисьор на пиесата. Представлението може да се види и днес, 18 декември, от 19 ч. на сцена "Сълза и смях".  
Спектакълът разказва историята на актьорска трупа, поканена от принц Хамлет в замъка Елсинор, за да разобличи краля Клавдий (по Шекспир). След въвеждането й в двореца трупата става обект на задкулисни влияния и е принудена да постави текст с явен политически ангажимент. Постановката илюстрира пъстрия свят на артиста в неговата динамична емоционалност. В "Убийството на Гонзаго" ще видим още актьорите Димо Алексиев, Виктория Колева, Александра Василева, Калин Яворов, Павел Поппандов, Стоян Пепеланов, Кирил Кавадарков, Христо Чешмеджиев и Васил Бинев.

Теодора Духовникова в сцена от спектакъла "Убийството на Гонзаго"  
Снимка Атанас Кънчев

- Разкажете за новия спектакъл, в който публиката предстои да ви види. Каква е вашата роля?
- "Убийството на Гонзаго" - пиеса на Недялко Йорданов, която е писана, мисля, през 1987 г. Тя е много хубава! Аз с леко недоверие подходих в началото към нея, но когато я прочетох, наистина много ми хареса, тя е една от най-играните пиеси на Недялко Йорданов. Може би дори най-играната българска пиеса по света. Имала е премиери в Москва, Санкт Петербург, Япония, Франция... В оригиналната пиеса "Хамлет" на Шекспир има  театрална трупа, която е извикана да покаже  представление на краля, който трябва да разбере, че всички знаят, че той е убил всъщност предишния крал. Когато Н. Йорданов поставил преди години "Хамлет" в Бургаския театър, се чудил каква е тази актьорска трупа и какво решение да даде, после написва пиеса за тази трупа, за актьорите, които отиват в Елсинор при Хамлет, при краля. Постановката за мен е обяснение в любов към актьора и към театъра. Н. Йорданов има и други решения за нея... Аз играя Офелия.
- Младите актьори лесно ли намират реализация днес? С какви препятствия се сблъскват?
- Според мен в тази професия освен талант се изисква и характер, и доза късмет - да те забележат, да бъдеш на правилното място в точното време. Зная, че от младите, които завършват академията невинаги най-талантливите остават да работят в театъра. Вярвам, че човек трябва да има и късмет, но все пак във времето, в което живеем, без талант не става. Ако ме питате за връзки, за протекции, не мисля, че вече е възможно да останеш в театъра, ако не разчиташ на себе си.
- Освен късмет какво друго е необходимо, за да те забележат, особено в началото на кариерата?
- Според мен не трябва да се опитваш да приличаш на някой друг. Трябва да бъдеш себе си, да намериш собствения си облик, собствените си средства. Да си актьор задължително трябва да бъдеш честен човек.
- Уронен ли е авторитетът на актьорската професия? Загуби ли се нещо през годините?
- Това е една професия, която не може да се урони като престиж, тя е необходима. Артистите са необходими на всяка държава, на всяка нация! Много е тъжно за тази държава и за тази нация, която отрича това, нищо хубаво не я очаква. Преди може би е било по-бляскаво, защото актьорите са били поддържани, имало е държавна грижа и политика към тях, имало е много филми, в които те са можели да покажат таланта си. Едно време са кандидатствали с пъти повече в НАТФИЗ, отколкото - сега, но вижте, днес се случват и много, много хубави неща. Аз виждам млади хора, които идват в театъра и споделят, че не са очаквали, че тук ще им хареса толкова много, че им е по-интересно, отколкото да гледат кино, филми например...
- Вие сте сред най-харесваните млади актриси, така ли си представяхте вашата реализация, когато навлизахте в театъра? 
- Аз нищо не съм си представяла, защото амбицията не ми е много присъща. Нещата са се случвали... Единствено съм чувствала безкрайна любов към сцената и към театъра, не е имало някаква стратегия, план, тактика. Имала съм своите силни и слаби моменти; моменти, в които съм се чудила дали изобщо има смисъл да продължавам да се занимавам с това; моменти, когато съм се питала дали самата аз мога да дам нещо на професията и дали професията има нужда от мен, не само аз от нея. Изживявала съм моменти, в които съм била толкова щастлива, участвала съм в представления, филми, в които толкова съм вярвала и съм била щастлива, че съм допусната да бъда част от тях. Минала съм през всичко. Дай Боже, да има още такива интересни неща, през които да минавам!     
- Какво ви дава сили да се борите да продължавате напред? Оптимистка ли сте?
- Мисля, че актьорът има чудовищна сила в себе си, защото никак не му е лесно. Не среща кой знае каква отплата за любовта, безсънните си нощи, за трепета, за жертвоготовността си, за себеотдаването си, но въпреки всичко той продължава с упоритост, скромност и любов да прави това, което прави. Това е покъртително, впечатляващо и респектиращо.
- Има ли нещо, което би ви накарало да се откажете от сцената?
- Да, в момента, в който разбера, че няма какво повече взаимно да си дадем - аз на професията и тя на мен. Не ме е страх. Знам, че има хора, които са безценни. Може би актьорите и режисьорите, без които театърът не може, се броят на пръстите на двете ми ръце. Да се откажа от сцената не е фатално, не е страшно някой да го направи, защото без мнозина от нас може.
- Какво бихте посъветвали младите, които тепърва се насочват към актьорското изкуство?
- Не обичам съветите... Спомням си какво ни каза нашата преподавателка Снежина Танковска още първия ден, в който влязохме в академията: Ако си мислите, че вашите приемни изпити са приключили днес, жестоко се лъжите. Оттук нататък с всеки изминал ден, с всяка ваша пиеса, филм или репетиция, изпитът започва отначало и всеки път трябва да доказвате от нулата, че не сте случайно в тази професия. И който мисли, че няма да може да издържи, нека да стане и да си тръгне още отсега.