Светът: нагоре по стълбата, водеща надолу
Това, което извличаме от природата, далеч надхвърля възможностите й
/ брой: 96
Петър Герасимов е роден на 26.04.1942 г. От 1964-та започва да се занимава с журналистика, която е негова страст и до днес. Работил е в "Народна младеж", "Работническо дело"; съучредител е на списание "Отечество"; главен редактор и директор в Агенция "София прес" (до 1992 г.); впоследствие работи в различни частни издателски къщи.
ДУМА, чийто автор е Петър Герасимов, от сърце му честити юбилея и му пожелава и занапред да е сред най-търсените и четените й автори.
През последните петдесетина години природозащитниците от цял свят отправят неуспешни призиви, че е необходимо да спасим планетата - по морални съображения - и че има неща, по-важни от парите. По ирония на съдбата в настоящия момент именно парите - чрез негативния икономически ефект на климатичните промени и недостига на суровини - ще мотивират кардиналните промени, необходими, за да се избегне катастрофата.
Празни думи? Повтаряне на стари екологични мантри? Погледнете само черните цифри върху бензиноколонката, от която пълните собствения си автомобил: това е достатъчно, за да разберете как заплашително галопират цените на суровините (в случая на петрола). Миналата година китайският министър на околната среда Джоу Шенксян заяви: "Изчерпването, разпиляването и изтощаването на природните ресурси и влошаващата се околна среда са се превърнали в теснини и сериозни бариери пред (нашето) икономическо и социално развитие". Изречено само преди 20 години от устата на някой еколог, това би било отхвърлено с възмущение и оценено като крайно мрачен екстремизъм.
Казано с две думи: светът преяжда! Това е характеристиката на нашето съвремие. И това, както твърди Пол Гилдинг, бивш ръководител на световната природозащитна организация "Гринпийс", "не е философско твърдение, а просто научни изводи, основани на физиката, химията и биологията". Има много изследвания в тази насока, но обединяващият извод е един: светът като цяло живее над възможностите си.
В книгата си "Голямото рухване" Гилдинг посочва, че на базата на изследвания на големи международни организации ние се нуждаем от "Земя и половина, за да поддържаме сегашния ръст на икономиката". С други думи, за да се запази съществуващото положение, са ни необходими 50% повече от това, което може да получим от нашата планета.
Но тъй като не може да взимаме заеми от самите природни ресурси, то ние просто изгаряме нашия капитал, или - с други думи - крадем от бъдещето си.
Вече е време за окончателния извод: икономическият растеж има граничен предел. Вярата в безграничния ръст на една ограничена по размерите си планета винаги е била ирационална, но това е в характера на хората - когато поискат, отричат и очевидното. В наши дни това отричане се изпарява постепенно, дори и от царството на финансовите пазари. Както твърди известният експерт Джереми Грентъм от Световната парична организация, "факт е, че нито един отраслов ръст не е устойчив. Ако продължаваме с нашето отчаяно втренчване в растежа, ще изразходваме всичко и ще катастрофираме". От своя страна петролният специалист Ричард Хайнбърг твърди, че ние се движим отвъд пределните цени на петрола и към "пределите на всичко".
Въпреки тревожните констатации, концепцията за растежа е толкова дълбоко вкоренена в мисленето ни, че светът ще продължава да тласка напред икономическия растеж с всички сили и на всяка цена. В резултат на това, твърдят експертите, кризата ще бъде голяма, ще настъпи скоро и няма да е свързана с околната среда, а със самата икономика.
Очевидно планетата ще продължи да кърви, ще продължи да изчерпва капитала си, но икономиката не може - имено заради това хората ще реагират: не заради тревогата на еколози и различни природозащитни движения, а заради това, че науката е стигнала до категоричен извод: на изпитание е подложен самия икономически растеж.
В подкрепа на този извод съществува много важен индикатор - това, че въпреки рецесията от последните няколко години цените на петрола и храните отново приближават рекордни стойности, тласкани от невидими на пръв поглед дълготрайни фактори, които не могат да бъдат забавени дори и от една рецесия. Грентъм нарича това "най-важното икономическо явление от времето на Индустриалната революция". Ако се върне сериозният растеж, ценовите "изстрелвания" на петрола и храните отново ще го убият, смята експертът.
Като резултат от всичко това отново ще сме изправени не пред години на бавен ръст като току-що отминаващата рецесия, а пред лицето на рязка промяна - край на евтините ресурси и разрушена природна среда.
Дори традиционно предпазливи международни форуми като Международната агенция по енергетика и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие неотдавна публикуваха прогнозен доклад, в който се подчертава, че в недалечно бъдеще, през 2050 г., светът ще бъде изправен пред недостиг на ресурси и свързаните с това икономически последици. Тези организации дори се осмеляват да попитат: "Дали процесът на растежа не минира сам себе си?"
И така, когато кризата удари, ще отговорим ли или просто ще се плъзнем в отворената пропаст, пита авторът на "Голямото рухване". Според Гилдинг кризите събуждат мощен човешки отпор, независимо от това дали са здравни, дали са природни бедствия или заплахи за националната сигурност. В такъв момент изглеждащите преди това непреодолими бариери бързо изчезват.
За да защити своя оптимистичен тон на фона на драматичните прогнози за предстоящата екоикономическа катастрофа, Пол Гилдинг предлага исторически примери с поведението на Англия и Съединените щати по време на конфликта с Хитлерова Германия. Както твърди авторът, мощният отпор на Лондон срещу хитлеристката инвазия и изключителните мащаби на мобилизацията в Щатите след атаката на Пърл Харбър са предшествани от дълги години на отрицание и спорове.
"Много хора в САЩ по онова време... са твърдели, че заплахата не е голяма, че би било твърде скъпо да се върви към военен отговор, че обществото не би го подкрепило. Не ви ли звучи познато?" пита в книгата си Пол Гилдинг. И бърза да цитира впечатляващи факти: само четири дни след японската инвазия в Пърл Харбър в САЩ е забранено произвеждането на леки коли за граждански нужди, събрани са огромни суми за технологични изследвания, военните разходи на официален Вашингтон скачат от 1,6% от брутния вътрешен продукт през 1940 г. на 37% пет години по-късно. Рязко се променя ритъмът и начинът на живот на гражданското население - с цел намирането на допълнителни финансови източници.
Трудно ли е да си представим това днес, пита авторът. Тогава да си представим алтернативата - че при една срутваща се глобална икономика обществото стои кротко и само наблюдава драматичния срив. Няма прецедент в съвременната история, който би подкрепил подобно заключение, а е пълно с доказателства за обратното, заключава екоекспертът. Човечеството може да е бавно, но не и глупаво. "Да бъдем готови за голямото рухване" - призовава Пол Гилдинг. Оптимизъм, който на сегашния етап би трябвало да се приеме само на честна дума...