10 Ноември 2024неделя00:52 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Интервю

Инж. Георги Добрев:

Димитровград бе построен от мечтите на младостта

На България ѝ липсват подходящи лидери с чисто сърце, отдали силите си за другите, а не за себе си, разказва ветеранът строител

/ брой: 167

автор:Таня Глухчева

visibility 1831

Инж. Георги Добрев е роден на 04.12.1929 г. в с. Златна ливада, община Чирпан. Произхожда от бедно селско семейство. Баща му умира през 1944г. и той на 15 години остава полусирак. Основното си образование получава в родното си село. Задочно завършва механотехникума в гр. Казанлък, а висшето си образование във Висш машинно-електротехнически институт, гр. Габрово, където се дипломира като инженер по технологии на машиностроенето. Трудовата му дейност минава през различни работни места: служител във всенародната кооперация „Марица“ в родното си село, а след отбиване на редовната военна служба постъпва на работа през 1952 г. в Химически комбинат – Димитровград. Тук работи на няколко места, като от 1979 г. до 1989 г. е директор на Инвеститорска дирекция по генералната реконструкция, модернизация и разширение на Химическия комбинат. За успешно изпълнение на поставените му задачи е награден с орден „9-ти септември 1944- I-степен“. Носител е на няколко медала „Изобретател“ и „Рационализатор“. Автор на книгата „По пътя на потомците“, посветена на родното му село и професионалната реализация в Химически комбинат.



- Инж. Добрев, какво е за Вас Димитровград?
- За мен Димитровград е символ на това как се изгражда един град с усилията на целия български народ и неговата тогавашна прекрасна младеж. Това, което построихме, остава завинаги и като показател на времето, в което сме живели през втората половина на 20-и век. На 2 септември 1947 г. Димитровград е обявен за град. Той се образува от трите населени места – с. Мариново, с. Черноконево и с. Раковски. Така се формира структурата на бъдещия град, който после неимоверно нараства в един модерен град с много зеленина, с чудесни квартали: кв. Млада гвардия, кв. Славянски, кв. Раковски, кв. Мариново, кв. Черноконево.
50 хиляди бригадири участваха в изграждането на такива крупни предприятия като Химическия завод, Циментовия завод „Вулкан“, „Марица Марбас“, Консервения комбинат и още няколко предприятия, които даваха работа на всички млади хора и перспектива за тяхното развитие. Много младежи завършиха средно и висше образование и се реализираха като отлични  специалисти, работещи за развитието на нацията във всяко едно отношение. Построиха се просторни булеварди, площади. Централният булевард е с извисени корпуси на съвременно строителство, създадени от талантливи проектанти, оформили с проектите си и бъдещите квартали на Димитровград. И досега се радваме, че живеем сред зеленина от дървета, тишина и спокойствие.
В Димитровград има многопрофилна болница, която е изградена при строителството на града през 20-и век. Три парка обхващат като зелен пояс града. Огромният парк „Марица“ е в близост до реката. Чудесният парк „Вапцаров“ е с паметник на големия български поет Никола Вапцаров. Уникален е паркът „Пеньо Пенев“. Същевременно и Историческия музей в Димитровград е място, което разказва за историята на града, неговото минало и перспектива. Гордеем се и с двата обширни стадиона „Миньор“ и „Раковски“ с плувен басейн – за развитието на спорта в града.
- Оправдаха ли се мечтите и надеждите на хората, които строиха Димитровград?
- При започване строителството на Димитровград се стекоха много младежи да вдъхнат душа на града и да заживеят в него. Тяхната надежда беше да изградят съвременни промишлени предприятия, с условия за работа и за почивка на своите граждани. Смятам, че това е един от хубавите български градове и до днес. С изключение на факта, че след промените има спад в икономиката. Надявам се след време да се възстанови, да се създадат нови работни места за хората, които живеят и искат да живеят в Димитровград.
С годините някои промишлени предприятия морално и физически остаряха, намали се тяхната производителност и се наложи да се обнови първенеца на нашата химическа промишленост. Започна огромно строителство през 80-години по реконструкция, модернизация и разширение на Химкомбината. Капиталните вложения за изграждане на тези нови мощности са 400 милиона лева. Държавата обяви Димитровград за национален обект с предимства по отношение изграждането му. Несъмнено годините от 80-та до 90-та бяха години на упорит труд и на ангажиране на много български предприятия, които със своите възможности взеха участие в тази мащабна дейност. Включиха се монтажни организации от Пловдив, Хасково, Кърджали, Стара Загора.
В този период се възвърнаха надеждите на работниците, че икономиката може да отговори на съвременните стандарти чрез модернизацията на Азотно-торовия завод. Построи се  язовир „Черногорово“ с 8 милиона кубически метра вода, който осигуряваше охлаждането на мощностите на Химкомбината. Построихме почивна станция със 150 места в гр. Китен. Същевременно ремонтирахме пътя Бургас – Димитровград за извозване на тежкото оборудване и се наложи да вдигнем два моста: един над река Тунджа до Сливенски минерални бани и втори – тук над река Марица до Димитровград. През този период се изградиха 600 жилища в кв. Славянски, от които 400 за инвеститора и 200 за строително-монтажните организации. Период на обновяване, на освежаване на основните фондове на Химкомбината, с което се осигури и неговото по-нататъшно бъдеще. Когато се завърши това огромно начинание, благодарение на високия дух и ентусиазъм на строителите, 120 души бяха наградени. От тях и моя милост с ордена „ 9-ти септември 1944г., I -степен“. Това беше високо признание за всеотдаен, безупречен, безавариен труд при вдъхване живот на новите мощности и възраждане на духа, настроението на хората да живеят и работят в този прекрасен град на нашата родина.
- Според Вас колективният дух има ли почва днес, особено в България?
- Според мен обществото, в което сега живеем, не е това общество, което беше във втората половина на 20 век. Има известно разединение, контактите между хората са нарушени, липсва взаимното уважение и добруване сред тях. Колективният метод на работа е изоставен и немалко от съотечествениците ни са насочени към своите лични успехи. За това какво е обществото говори и фактът, че от известно време в България не може да се състави правителство. Раздорите ни пречат да вървим напред. Съществуването на отделните партии, техните  противоречиви интереси не разрешават да се създаде едно колективно ръководство, което да поведе нацията. Липсват подходящи лидери с чисто сърце, отдали силите си за другите, а не за себе си.
- Какво бихте пожелали на бъдещите поколения? Какви съвети бихте дали на младите?
- От моите почти 95 години пожелавам на бъдещите поколения ентусиазъм, висока отговорност, образование. В моето семейство от 14 души – дъщери, зетьове, внуци и правнуци – винаги се е държало на висшето образование и достойната трудова реализация. Сред тях са: строителен инженер, агроном, помощник-капитан, банков служител, директор на културен институт, двама учители, двама юрисконсулти, управител на собствена фирма, специалист по озвучителна техника. Това са мои наследници от мен и моята съпруга Елена, която почина. Пожелавам на тях и на всички млади хора да имат високи цели за просперитета на нашата нация във всички сфери, така че в рамките на Европейския съюз да си създаде авторитет на достойна държава и нейният глас да се чува за решаване проблемите на широките народни маси.
Искам да посъветвам младото поколение да се развива, да умножава своите знания и да завещае развито общество със силна икономика, силна култура и здравеопазване. И най-вече – да има голяма любов между хората, да се възроди дружбата и колективния ум на всички, живеещи в тази чудесна страна.
От младини аз мечтаех да се развивам, да повиша своето образование и по този начин да допринеса за развитието на държавата. Учебните заведения ми дадоха възможност да се доказвам и особено показателни са годините, когато бях конструктор, ръководител на конструкторски отдел, проектант - това са годините 60-80г. В тези години приложих максимално творчество в разработването на значими проекти за подобрение производството, условията на труд, повишаване на производителността. В периода развих моите технически умения, подадох авторски заявления за рационализации за 126 хил. лева, от които 88 внедрени и 29 с икономически ефект. Същевременно подадох едно свое предложение, което беше признато за изобретение. Особено силни са моите години като директор на реконструкцията и модернизацията на Химкомбината
- Какво ще пожелаете на своите съграждани по повод на 2 септември – празник на Димитровград?
- За празника на родния край пожелавам на моите съграждани здраве и с достойнство да носят името димитровградчани, защото живеят в уникален град, построен от мечтите на младостта!

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ