Заблуди и популизъм вместо нови детски градини

Горчивата истина за много родители от София лъсна в целия си блясък. На хиляди им стана ясно, че детето им няма да посещава ясла или детска градина от тази есен. Доскоро много от неприетите през пролетта още вярваха, че ще се домогнат до някое случайно оцеляло място в неудобната градина Х или далечната ясла Y. Но фактите са неумолими - късметлийтчетата са единици, свободни места няма, последният шанс всъщност е бил имагинерен, а не реален.
Предизборно разочарованите и отчаяни родители са изправени пред ново предизвикателство - дали да повярват, че строежът на нови детски градини е приоритет за кмета Йорданка Фандъкова, както заявява по време на кампанията си. Срещу същите тези родители в момента се издигат рекламните съобщения за десетки построени детски градини през последните 3-4 години, за непрекъснато откривани сгради на забавачки, за почти ежеседмично рязане на ленти от Фандъкова.

Парадокс или неразбирателство

Парадокс или неразбирателство се крият между двете страни? Възможно ли е непрекъснато да никнат детски градини и в същото време да се вият виртуални опашки в интернет от чакащи малчугани? Или най-вероятно става въпрос за чист популизъм? Фандъкова не просто няколко пъти тръби за открити 40 нови детски градини за последните 4 години, но обеща още толкова за следващия си евентуален мандат. Тя дори си позволи да изрази съмнение, че чакащите за ясла и градина са 13 000 или 15 000 деца. Подиравка е за майките твърдението й, че всъщност те, ей така между другото, се били регистрирали в онлайн системата за прием. Според кметицата това съвсем не значело, че искали децата им да влязат в забавачка!?
Цитираното число от 40 новоткрити детски градини в София е невярно и заблуждаващо, потвърди за ДУМА общинският съветник от БСП и член на комисията по образование, наука, култура и вероизповедания Калоян Паргов. По негова информация, през последните 4-5 години не повече от 10 напълно нови забавачки са отворили врати. Останалите 30 "открития" всъщност са ремонтирани стари ОДЗ-та, нови помещения с по 1-2 групи в рамките на досега съществуващо детско заведение или отваряне на западнала постройка, която е ремонтирана след предписания на пожарната например.

За 40-те обещания

Драмата с детските градини в София всъщност започна по времето на столичните екскметове Александър Янчулев и Стефан Софиянски. Те си позволиха лукса, може би вследствие на ниската раждаемост да продават сгради на ОДЗ-та и ясли, да ги дават под наем за подобни нужди или на държавата за социални и други услуги, припомни Калоян Паргов. Така на практика до 2005 г. бяха ликвидирани над 40 детски градини. Икономическият растеж обаче доведе до повишаване на раждаемостта в София след 2006 г. и тя достигна до 15 000 новородени средно на година. Появи се отново и нуждата от сгради за детски заведения. Именно тази статистика от над 40 затворени градини използва настоящата и кандидат-кметица на София, като си позволява да обяви, че ги е възстановила, обясни още Паргов.
Столичната администрация премълчава и факта, че откритите нови и достроените стари детски заведения в повечето случаи се намират в квартали, където местата не са най-наболелият проблем. Волуяк, Бусманци, Лозен, Кремиковци съвсем не са най-закъсалите села и квартали, за да бъдат приоритетни за ново строителство. През 2008 г. тогавшния кмет и настоящ премиер обеща, че за две семици ще изгради детска градина по австрийска технология като избра за това с. Казичене. Сега е 2011 г., а започнатото строителство стои като паметник на глупостта в центъра на селото. В същото време децата в центъра на столицата са принудени да пътуват до далечни квартали, където са попаднали случайно, или да се отглеждат в непригодни стари сгради без дворове. В същото време в крайни жилищни комплекси като Дружба 1 и 2 детски градини не са строени от 20 години.

Бъдещите милиони

Да очакваш бъдещето е най-сладкото нещо, може да потвърди всеки. В него винаги може да се случи нещо хубаво, неочаквано, то е по-приятно от действителността, но обикновено разочарова, когато се превърне в настояще. За съжаление подобен ще бъде и сценарият с детските градини в столицата. Логично е да се смята, че както са построени уж 40 сгради досега, така ще бъдат издигнати още 40, какъвто е предизборният план. Както е известно, един строеж изисква много време и много пари. За да бъдат открити по 10 нови забавачки на година в рамките на следващия кметски мандат, е нужно в момента да се строят поне 20 от тях. Тъй като за всяка сграда са нужни по 2 години, излиза, че за да се режат ленти след 2 години, вече трябва да са одобрени технически проекти и да са уредени всички разрешителни, е изчислил червеният общински съветник.
От друга страна, в бюджета на общината трябва да има заложени поне 120 млн. лева за тази цел за идващите 4 години. Или по 30-40 милиона лева на година. В бюджета обаче не съм видял записани такива мащабни инвестиции, явно се работи на парче, категоричен е Калоян Паргов.

Легитимирано неравноправие

Въпреки "грандиозните" строежи и още по-пищните намерения за такива, все пак на хиляди малчугани достъпът до градини е отрязан. Като хилав може да бъде определен и опитът на общинската администрация да се справи със ситуацията, като допусна надхвърлянето на капацитета в групите в градини и ясли. Сега вместо 22-24 деца се приемат официално или тайно по 30-40 малчугани. Това не просто нарушава здравните нормативни документи за определена квадратура, която се полага на дете. На всеки е ясно и че две жени на смяна не могат да се отзоват с нужното внимание и грижи към 30 подрастващи. Така в неизгодна ситуация са и сестрите и педагозите, и самите деца. Първите нямат стимул да работят с ниски заплати с много подрастващи, а самите малчугани растат в нездрава среда. Децата и внуците на хората, които допускат нерегламентирания прием, обаче едва ли посещават същите тези препълнени общински градини, нито тези семейства пресмятат седмици наред шансовете си за влизане в тях. Именно системата за прием и определянето на критерии кои деца могат да посещават детски заведения бяха капката, която преля чашата на родителското доверие. Така вместо да питат защо няма градини за всички, майките спорят ожесточено как да бъдат променени правилата така, че да са в полза на определена група от тях. През това време общината доволно потрива ръце, защото така остава встрани от сцената на недоволството.

С тест в ясла

Според Калоян Паргов новите правила са демонстрация на неспособността на ГЕРБ да се справи с проблема. Той е категоричен, че с новоприетите критерии за прием се е въвел ред в невъзможността да се ползва правото на посещение на детска градина и се легитимира едно неравноправие.
Факт е и че критериите няма как да бъдат справедливи. А ще има недоволни, докато има деца извън системата. Сега само част от родителите са облагодетелствани, но на практика, както и да се променят критериите за прием, бройката на неприетите си остава същата. Завъртането на привилегиите наляво или надясно не е решение, а мъчение, признава и червеният общински съветник. Той напомни, че скандалът с информационната система за прием през 2008 г. е показателен за некомпетентността и разпиляването на средства и ресурси. Още не се знае колко струва системата, но се говореше за шестцифрени суми, заяви още Калоян Паргов. 
И докато родителите опознават и се опитват да надхитрят онлайн системата за прием, страничният наблюдател се чуди за кандидатстване в университет ли става дума или в ясла. Макар че вече във висше учебно заведение се влиза далеч по-лесно, отколкото в детско. Дано скоро не се стигне дотам и пеленачетата да кандидатстват с тестове...


Алтернативите

В затруднението си някои родители успяват да намерят алтернативи на държавните детски градини. Те обаче не могат да са масово достъпни основно по финансови причини. Частните забавачки, чиято месечна такса започва от 500 лева, обикновено са вариант за няколко месеца и предимно за деца в яслена възраст.
От известно време у нас станаха факт и родителските кооперативи. При тях няколко майки наемат помещение, например малък апартамент, и всеки ден една от тях гледа за няколко часа всички деца. Кооперативите обаче могат да обхванат малък брой деца - до 7-8, а майките пък трябва да имат поне един свободен ден седмично, за да "работят" като педагози.
Третата алтернатива на целодневната детстка градина е нерегламентираното превръщане на детските клубове и центрове, които са предназначени за почасова игра на децата. Често обаче подобни клубове вземат малчуганите за полудневно или целодневно отглеждане, като така се превръщат в незаконна детска градина. Някои от тях поставят дори легла и кошари за спане. Когато нямат избор обаче, родителите се принуждават и на такива варианти.