В търсене на ново вдъхновение

Напоследък се появиха няколко, и бързам да уточня - много интересни и добри спектакъла, потърсили своята проблематика и вдъхновение от прочути класически и съвременни романи. И постановката на Николай Поляков "Анна Каренина" в Театър София, и спектакълът на Веселка Кунчева "Дама пика" в Кукления театър в Пловдив, и "Вълци" на Диана Добрева в Драматичния театър в Пловдив, и постановката на Бина Харалампиева "Бел Ами" в Малък градски театър "Зад канала" извикват за живот на сцената герои и теми, създадени с изразните средства на романа, което ще рече пространно, задълбочено, психологически проникновено и достоверно.
Но какво точно търси театърът в прозата? И какво намира? Какво предизвиква този интерес - значима липса в драматургията или стремеж да се открият различни гледни точки към човека и света, човека и обществото? Струва ми се, че и в четирите спектакъла има една свързваща ги тема, а именно темата за условностите и лицемерието на обществото, които потискат, задушават и разрушават чувствата, целите, стремежите на отделната личност и я принуждават или да приеме маската на фалшивото благоприличие (както става с героя на Калин Врачански в "Бел Ами"), или да се самоунищожи (както се случва с Анна Каренина на Мила Банчева или с Герман на Пламен Димов в "Дама пика").
Явно дилемата "Да бъдеш или не?" е вечната и несъмнено с безброй възможни вариации тема за изкуството. Човекът и обществото, човекът срещу обществото, човекът в обществото - това проблематизират тези представления и поставят важни същностни въпроси и на нашето време, и на всички времена. Струва ми се, точно това определя съвременната художествена стойност на тези спектакли, интереса на публиката и смисъла на правенето на такъв театър. А това е театър умен, смислен, разсъждаващ и изследващ сериозна проблематика. Защото ако в "Дама пика" Веселка Кунчева се занимава с разрушителната сила на индивидуалната страст и желанията сред едно общество, сраснало се с маската на скуката, презрението и перфидното лицемерие, а във "Вълци" Диана Добрева изследва тъмния криволичещ тунел, по който човекът минава по пътя си към словото, към света на хората и спасението, то това е театралният отговор или може би по-точно сценичният размисъл върху дилемата "Да бъдеш или не?"
Отговорите, които тези два спектакъла дават, са колкото противоположни - според мен "не" в "Дама пика" и "да" във "Вълци", толкова и категорично защитени като сценичен изказ и като внушение. Защото ако в "Анна Каренина" Николай Поляков изследва процеса първо на накърняването на личния свят и чувствата на човека от лицемерно "правилните" правила на обществото, а после и на самия индивид на психологическо и физическо ниво, а Бина Харалампиева в "Бел Ами" проследява привидно лекото изкачване на едно парвеню в света на силните и имащите, но с цената на собственото си обезличаване, това също е театрално проблематизиране на дилемата "Да бъдеш или не"? А отговорите, които тези два спектакъла дават, са както единодушни - определено "не", така и равностойно и категорично защитени като художествен резултат. Може би театърът търси именно поставянето на тази извечна дилема и безкрайно многото й варианти, скрити сред страниците на големите литературни произведения и там намира своето ново вдъхновение.

Мила Банчева в ролята на Анна Каренина

Сцена от постановката на Веселка Кунчева "Дама пика"
 

Калин Врачански и Герасим Георгиев-Геро в сцена от "Бел Ами"

Герасим Георгиев-Геро и Василена Атанасова в "Бел Ами"

Сцена от постановката на Диана Добрева "Вълци"