Тайните на азбуката по света, или отвъд (не)обичайната писменост

Създадената от светите равноапостолни братя Кирил и Методий система за писане изглежда почти съвършена за българите и славянските народи. Това се дължи на факта, че не ни се налага да използваме някакви специални завъртулки или да губим по няколко минути или дори часа, за да изложим мислите и чувствата си върху хартия, както и да ги наберем на дисплеите на съвременните телефони и други мобилни устройства. А и в повечето случаи, както думата се чува, така и се пише. Каквито букви виждаме, именно тях и произнасяме. Е, съществуват все пак и строги правила за правилното изписване на някои думи, но общо взето,усвояването им става още в първите години на училищното образование.

В чуждите нам азбуки един знак може да означава цяла сричка или дума. Китайските йероглифи пък изобразяват цялостни обекти и концепции и на човек, ненаучен на такава писменост от малък, е доста трудно да я овладее като по-възрастен. Но на света съществуват и още по-странни и необичайни системи на четмо и писмо, достъпни само за тесен кръг хора - онези, на които те са наистина необходими.
В южнокитайската провинция Хунан от ХІІ столетие се използва уникална азбука, наричана Нушу. Любопитен е фактът, че с нея боравят само жените. Това е тяхната тайна система за обучение. Работата е там, че преди ХХ век на момичетата в тази местност е било забранено да ходят на училище, заради което са лишени от възможността да се запознават с традиционните йероглифи. Така по-възрастните жени започват да преподават на дъщерите и внучките си свой собствен вариант на китайската писменост, който е разбираем само за посветените. За разлика от общоприетата азбука, буквите на Нушу означават цяла сричка и са около хиляда. На пръв поглед може да изглежда, че научаването на толкова много символи е изключително трудна задача. Обаче съвременните образовани китайци знаят поне 7 пъти повече знаци за писменото предаване на звуци.
Необичайна азбука използват от I до ХII век и народите на Северна Европа. Руните обаче служат не само за писане, но и за гледане, за предсказване на бъдещето. Всеки символ не само означава определен звук, а понякога и цяла дума, изпълнена с таен смисъл. Скандинавските епоси съдържат сведения, че руническото писмо е измислено от върховния бог Один, след като прекарал 9 дни, провиснал на едно дърво, без да яде и да пие. Преди няколко десетилетия плочките за гледане от времето на варягите стават много модерни и започват да се използват от астролози, врачки и ясновидци успоредно с картите Таро. Смята се, че руните предсказват бъдещето по-точно, ако се нарисуват лично.
Религиите на Близкия и Средния изток - юдаизъм и ислям, от древни времена забраняват на вярващите да изобразяват живи същества, за да не си създадат идоли. Но художниците измислят оригинален начин да заобиколят рестрикциите, използвайки изкуството на калиграмите - визуални картинки, съставени от кратки думи. Ако се вземат от свещените книги, с тях може да се нарисува и паун, и слон (само не и прасе, моля), и никой няма да се възмути от подобен начин на изписване на важните за всеки мюсюлманин постулати. Така ислямските калиграфи се вдъхновяват за необичайна азбука: вземайки за основа редове от Корана, създават уникални изображения на животни, растения, фигури на хора, мечове и дори джамии. Този пример се харесва и на художници-юдеи, които през IX век измислят микрографията - изкуството за създаване на картинки, съставени от малки букви на еврейската азбука.
Древнолибийското писмо, наречено тифинаг, произхожда от стара, силно променена финикийска азбука. На пръв поглед прилича на извънземно, все едно е взето от някой фантастичен филм, но в Северна Африка и до ден-днешен се използва от берберите - коренното население на Мароко и Алжир. Тифинаг е познат и на някои жители на Канарските острови - гуанчи, смесили се с испанци и постепенно започнали да използват латиницата. От политически съображения до 2003 г. в Мароко е забранено да се използва древнолибийската азбука. Но сега тифинаг е официалната писменост на берберския народ. Най-интересното обаче при тази система е, че се състои от прави и остри ъгли, дебели точки и идеални окръжности. По нещо прилича на руните, както и на радиоелектронна схема. В странните знаци като че ли има и нещо извънземно - онези, които прекарат поне малко време в Алжир и се вгледат в табелки и надписи по стените, твърдят, че все едно са били на друга планета. И не са далеч от истината.
Загадъчната писменост, както и необичайните езици умират, щом стават ненужни, непотребни. Но ако народите искат да запазят собствената си идентичност, те съхраняват своята азбука като реликва и безценно културно наследство, дори и на някои да изглежда като атавизъм. Така пълноправен член на северноамериканското племе чероки може да стане само онзи индианец, който издържи изпита за владеенето на специфичната писменост. Тя е създадена през 1819 г. от червенокожия просветител - вожда Секвоя, който взема за основа невярно разтълкуваната латиница.
Ръкописът, наричан манускрипта на Войнич, е от ХV век и съдържа 240 страници от пергамент, където е скрита една от най-големите писмени загадки на човечеството. Авторът използва неизвестна азбука, неприличаща на нито една позната на учените система от знаци. За изминалите над пет столетия никой не успява да разкодира този странен ръкопис, придружен и от рисунки. В книгата няма и една дума с повече от 10 букви. Изображенията пък съдържат растения, астрономически символи и доста неразгадани бележки, приличащи на откровена безсмислица. Манускриптът носи името на революционер с руски произход, който купува тайния ръкопис от йезуитите през 1912 г. Съществуват доста версии за авторството и съдържанието на уникалната книга на Войнич: някои смятат, че езикът е изцяло негова измислица, според други това е нещо истинско, основано на реално съществуваща реч, само че добре кодирано, трети са на мнение, че става дума за скрито послание, а по-крайни изказвания се свеждат до вердикта, че написалият всичко това е просто луд. А една от последните версии гласи, че текстът е "протоукраински", само че никой досега не е успял да го прочете. Тайнственият манускрипт се пази в Йейлския университет, а онзи, който разгадае съдържанието му, ще спечели уважението на цялата световна научна общественост.
Над хилядолетие съществува необичайната система за писане, наричана Наси или Донгба. Тя е толкова сложна, че са нужни 15 години за овладяването на тайните й. Използва се от лоло-бирманско малцинство - народ, наброяващ около 309 хил. души, населяващи Югозападен Китай. Азбуката Наси изглежда лесна и забавна, защото прилича на комикс - съставена е от картинки, напомнящи пиктограми. Текстовете са изпъстрени с човечета, животни, растения... Но всъщност всичко е доста объркано, цели думи ту изпадат от нишката на историята, ту се заменят с "чужди" изображения, на пръв поглед нямащи нищо общо с предишните, символизиращи дадени знаци. В днешно време Донгба е позната на няколко възрастни духовни лица, младите навсякъде използват латиница.
Азбуката на вещиците и кодирана система с неизвестен произход, наричана още Тивска писменост. Интерес към нея проявяват от западната неоезична религия Уика, създадена от Джералд Гарднър - чиновник в оставка, внезапно усетил, че е магьосник. Последователите му вярват в свръхестественото и са изпълнени с различни тайни. И използват азбуката на вещиците, когато си правят татуировки или записват секретни текстове. Сега това е доста модерно. А таблицата за съответствие между тази писменост и латинските букви за първи път се появява през 1519 г. в манускрипта "Полиграфия", чието авторство се приписва на някой си Хонорий от град Тива. Само че не се знае дали всичко това не е плод на нечия измислица...