Тънко, по-тънко, чипс, или тайната на пържените картофи

Колкото и странно да изглежда за някои, на любимите по целия свят пържени картофи е посветен Ден на чипса, който се отбелязва на 24 август. Именно на тази дата през далечната 1853 г. американският предприемач от холандски произход Корнелиус Вандербилт отсяда по време на едно от пътешествията си в курортното градче Саратога спрингс, намиращо се в източната част на щата Ню Йорк. В ресторанта на хотел "Moon`s Lake Lodge" му сервират пържени картофки, като тогава те се смятат за аристократично ястие. Заядливият милионер обаче не харесва специалитета с мотива, че зеленчукът е нарязан прекалено на едро.
В кухнята на заведението неуморно се труди готвачът с афро-американски произход Джордж "Крам" Спек. Налага му се три пъти да преправя поръчания от Вандербилт чипс и накрая поднася толкова тънко нарязани изпържени парченца картофи, че те направо прозират. За голямо учудване, този вариант на чипса изключително много се харесва на клиента и на следващия ден той отново се появява в ресторанта, като нарежда да му се сервират същите тънко нарязани пържени картофи.
Необичайната поръчка не остава незабелязана от останалите посетители на заведението и те също искат да опитат от специалитета. Така собствениците решават да включат в менюто ястието, наречено Saratoga chips или Рotato crunches. По-късно Джордж Спек отваря собствен ресторант "Crum`s House" в Малта и през 1860 г. слага на всяка маса купички с чипс, който бързо се превръща в едно от най-поръчваните ястия.
Има обаче още една версия за появата на тънките пържени картофки. Съществуват поне две книги, които опровергават "авторството" на чипса, приписвано на Джордж "Крам". През 1824 г. на пазара излизат рецептите на Мери Ренфолд "The Virginia House-Wife", а малко над две десетилетия по-късно и изданието на Алексис Сойер "Shilling Cookery for the People". И двете авторки включват в книгите си описанието как да се приготви чипс в домашни условия. Въпреки че няма достоверни данни, че "Крам" е заел идеята за фино нарязания зеленчук именно от тези дами или просто е измислил вече измисленото, което в онези времена, а и сега се случва доста често.
В началото чипсът се смята за ястие, предназначено за аристокрацията, и се сервира предимно на големи приеми и в ресторанти. Но към края на ХIХ век търговецът Уилям Тепенден от Кливланд, собственик на закусвалня, купува малък фургон и започва да обикаля с него из града, предлагайки тънко нарязаните пържени картофки. Постепенно предприемачът разширява бизнеса си, понеже чипсът става много търсен и от обикновените хора. Любопитен факт е, че пържените картофки се предлагат в рекламни фунийки, което се превръща във важна стъпка за популяризирането им. Между другото, средностатистически човек изяжда около 3 кг пържени картофки или чипс годишно.
Еволюцията на чипса бележи нови върхове през 1926 г. Този път - благодарение на бизнесдамата Лора Скадер, която измисля нов дизайн на опаковката за картофеното лакомство - торбички от восъчна хартия. От този момент купувачът получава възможността да си купи пържени картофки и да ги хапва на път за вкъщи или да им се наслаждава, докато гледа филм на кино. Освен това в новите опаковки чипсът запазва цялостта и вкуса си за по-дълго.
Само три години по-късно самоукият механик Фриман Макбет създава уред, с чиято помощ пържените картофки може да се правят в доста по-големи количества. След това производството на хрупкавия чипс се увеличава няколко пъти. Първоначално ножовете в тези машини са гладки, а после стават вълнообразни, като по този начин картофките стават още по-изкусителни. Твърди се, че Макбет като доста голям ексцентрик просто подарява изобретението си на компанията-производител, но запазва правото периодично да се занимава с нейното усъвършенстване.
За да се подобри рецептата, през 1937 г. в САЩ се създава Национален институт на картофения чипс, който също така се занимава и с въпросите, свързани с регулирането на пазара на частните предприемачи. От 60-те години на миналия век организацията се сдобива с международен статут.
А в Ирландия 1940-а е знаменателна с факта, че именно тогава компанията Tayto започва да добавя в чипса подправки, което още повече увеличава търсенето на пържените картофи. В края на 50-те те се превръщат в най-често рекламирания продукт по американската телевизия. През 1970 г. продажбите на чипс надхвърлят сумата от $1 млрд., като само в Америка оборотът сега е повече от 6 млрд. долара годишно.
В днешно време вариантите на това вкусно мезе, често заменящо и основното ястие, са безброй. А и чипсът вече не е само картофен, а и оризов, царевичен, ябълков, морковен и т.н. Формата му също е много разнообразна: правоъгълници, миди, звезди и др. Има с вкус на уасаби, къри, соев сос, терияки, червен пипер, люти чушки, кашкавал, сирене... Измислят се и комбинации: в процеса на производството картофите се смесват с нишесте и брашно, а после се пържат, както обикновено. В резултат се получава снакс, въпреки че върху опаковката пак пише "Чипс". Но в този случай производителят има възможност да не плаща данък, с който се облагат хранителните продукти, направени от картофи.
В СССР чипс се появява в средата на 60-те години на миналия век с името "Хрупкави московски картофи на филийки", въпреки че използваната технология е същата, както и в други страни по света. В Украйна до ден днешен се продава вариантът "Тънки кръгчета от картофено пюре". В България, която произвежда около 170 хил. тона от зеленчука годишно, чужди инвеститори построяват завод за чипс, но асортиментът на артикула в магазините е изключително богат, благодарение на вноса от Полша и Гърция.
Ако някой реши точно сега, че му се яде чипс, не е задължително да го купува - пакетираният е доста калоричен и съдържа не много полезни Е-та и други странни "подправки". Пържени картофки лесно се правят и в домашни условия. Най-важното е да се подбере най-подходящият сорт. Олиото трябва да е чисто, без натрапчива миризма. Може да се използва и зехтин или краве масло. По-нататък всичко е лесно: картофите се обелват, нарязват се на тънки филийки, пържат се до златисто на малки порции в повече мазнина, оставят се да се отцедят върху домакинска хартия, за да се премахне излишъкът от олио. Да ви e вкусно!


Шедьовър от чипс

Спирали от пържени картофи

И като украса

Магията на формата