Свиря, значи съществувам

"Дойче Веле"

Футболът би могъл да е толкова хубаво нещо, стига да не бяха уж стоящите извън всякакво съмнение съдии. Полемиката за 23-ия човек на терена става все по-остра, но май не носи никакви резултати. Защо?
Качеството на съдийството на Мондиал 2010 даваше повод за задоволство до момента, в който съдията Коман Колибали от Мали не анулира на 18 юни един напълно редовен гол на САЩ, пише в своя анализ "Дойче Веле". Този гол щеше да дари американците с една изключително важна победа срещу Словения. Още по-лошото е, че Колибали никога няма да трябва да се оправдава или пък да дава някому обяснения за своето ужасно решение - нито на играчи и треньори на терена, нито пък на обществеността като цяло.
Сякаш все още е XIX век...
Съдийските решения, независимо колко чудовищни и погрешни, са неотменими и не подлежат на никаква кореция. Футболните фенове по цял свят винаги ще си спомнят възмутителната съдийска грешка, благодарение на която Франция се класира за Мондиал, въпреки очевидната игра с ръка на френската суперзвезда Тиери Анри. Това, че проблемът със съдийските грешки става толкова кардинален за бъдещето на футбола, се дължи на факта, че тези грешки не произтичат от небрежност, невнимание или некомпетентност на съдията. По-скоро те са отражение от темпото на игра, кондицията на играчите, големината на игрището, както и една загадъчна съпротива на водещи футболни съюзи да приспособят правилата от 19-ото столетие към даденостите на XXI век. Първо, небходими са видеоснимки. Това буквално би преобразило играта в малкото решаващи за изхода ситуации, например несправедливо анулиран гол, погрешно показан червен картон или крещяща грешка при отсъждане или неотсъждане на засада. Би могъл да се назначи и един свръхглавен съдия, който да следи мача по видеомонитора, да регистрира незабавно явно погрешното решение и да съобщава това на главния и страничните съдии на терена. Освен това би трябвало да влезе в употреба перфектно функциониращ електрочип, вграден в топката, за да може да се установява окончателно дали топката е преминала голлинията или границите на игрището. Отдавна футболни експерти пледират за такива и други реформи, като например въвеждането на втори главен съдия - по един за всяка половина на огромното игрище. Между защитниците на тази идея са бившият холандски нападател от световна класа Марко ван Бастен и бившият съдия на ФИФА германецът Маркус Мерк.
Човешка ли е човешката грешка?
Огромно мнозинство от футболни фенове по целия свят също подкрепят идеята за реформи, които да ограничат поне донякъде съдийските грешки. Естествено съвсем ясно е, че в нито един спорт никой не може да бъде изключен за това, че поради човешка грешка е повлиял на резултата. По принцип може дори да се каже, че изразът "измамиха ни" принадлежи по-скоро към рубриката "творене на легенди". Но онези, които са отговорни за един глобален продукт със значението на футбола, разбира се, трябва да действат решително, за да се ограничат поне малко най-възмутителните и най-лесно предотвратимите грешки. По този начин те биха помогнали на футбола да запази доброто си име.