Риболовни рекорди, или какво по-по-най- се е хващало на въдицата

Световният ден на риболова се отбелязва на 27 юни вече 30 години. Празникът става факт благодарение на решението на Международната конференция по регулирането и развитието на риболова, която се провежда в Рим през 1984 г. Именно по време на този важен за отрасъла форум се постига консенсус по въпроса за обща международна дата, която да обедини онези, които не само са завладени от най-масовото увлечение на човечеството, но и всички професионалисти, които си изкарват хляба с мятането на въдици и мрежи в реки, морета и океани.

Който поне веднъж в живота си е хващал риба, никога не може да забрави удоволствието от няколкочасовото тихо общуване с природата край водата. Процесът е толкова завладяващ, че с времето се превръща във всепоглъщаща страст. Защото само истинските ценители са способни заради един-два шарана да не спират да търсят най-отдалечени места, да стоят неподвижно под дъжда или да мръзнат при минусови температури. Но с времето като че ли все повече хора осъзнават, че риболовът е прекрасен повод за укрепването не само на физическите сили, но и на духовните.
Първият клуб на почитателите на преживяванията с въдица в ръка е създаден от група джентълмени от Единбург и Бъркшър във Великобритания през 1829 г. Впоследствие подобни организации са регистрирани почти във всички точки на света. Членовете им си спретват различни състезания, обсъждат най-хубавите места за риболов, а също така регистрират своеобразни рекорди.
Сред подобни любопитни постижения е най-голямото водно чудовище, хванато с въдица: бялата акула-канибал с тегло 1208 кг и дължина 5,13 м, извадено от водата с 58-килограмова корда от Елф Диан в залива Динаел-Бей, намиращ се в Южна Австралия. Това се случва на 21 април 1959 г., а 17 лета по-късно - на 26 април 1976 г., край бреговете на Олбани Клайв Грин се сдобива с голяма бяла акула, предизвикваща всеки рибар с нейните 1537 кг. Този улов обаче остава сред легендите, предавани от уста на уста, и не е вписан в нито един от официалните документи, потвърждаващи рекорда, тъй като за стръв е било използвано месо от кит.
Най-голямата сладководна риба, хваната в САЩ на 9 юли 1983 г. и регистрирана от Международната асоциация по спортен риболов (МАСР), е есетра, тежаща 212,28 кг. Най-много световни рекорди - общо 1074, отбелязани в рамките на 12 месеца, са признати от организацията през 1984 г. Но и преди, и след това забележителни постижения шашват въображението и на рибарите, и на хора, неизкушени от мятането на въдица.
С помощта на харпун през юни 1978 г. се изважда на брега на пристанището Сан Мигел (Азорските острови) голяма бяла акула с дължина 6,2 метра и тегло 2268 кг. За най-голямо морско животно, убито с ръчно копие, и до днес се смята синият кит. Само разстоянието между перките на опашката му стига до 6,09 м. Един от най-едрите бозайници е хванат от Арчър Дейвидсън в залива Туфолд, Австралия, през 1910 г. Общата дължина на чудовището е 29,56 м.
Подводният риболов също бележи страхотни постижения. Черен морски костур, тежащ 364 кг, е убит от американеца Дон Пиндър преди 60 години и до днес този рекорд се смята за ненадминат.
Точно 32 часа и 5 минути са били нужни на Доналд Хитли от Нова Зеландия, за да хване край остров Майор големия океански марлин с дължина 6 метра и тегло 680 кг. По този начин влиза в историята с най-дълго проточилата се индивидуална борба с риба. Чудовището тегли 12-тонен кораб близо 80 км, преди да скъса кордата, но опитният моряк все пак успява да стане горд собственик на впечатляващ улов.
652 бройки е най-голямото количество риба, натоварено в лодката с един "поход" от белгиеца Жак Изънбаърт на 27 август 1967 г. в Унгария. Като легенда изглежда случаят на човек, оцелял в океана 133 дни, като се хранел най-вече със сурова скумрия и скариди. Вече четвърт век е ненадминат рекордът по риболов на отбора от Германия, който през 1980 г. успява за 3 часа да хване 34,7 кг риба. А в Амазонка най-много се говори за електрическата змиорка, която акумулира заряд до 500 волта. Преди да се отдадат на улова на тази риба, местните жители вкарват във водата стадо крави, които поемат смъртоносната за човека доза електроенергия, а след това на хората остава само да хванат змиорките.
В Нова Гвинея е разпространен доста необичаен вид риболов - с помощта на паяжина, тъй като тя се смята за най-здравия природен материал в света. В Африка пък използват лопати и кирки. Работата е там, че в някои региони много се цени рибата протоптер, която е способна да оцелява дори на сушата. За целта тя се заравя дълбоко под дебел слой кал. Но местните жители, въоръжени с уреди за копаене, успяват да осигурят на трапезата си този океански деликатес. А в древността в Япония и Китай ловували риба с помощта на корморани. На шията на птиците се слагал специален нашийник, който не им позволявал да поглъщат плячката, и тя била поемана от техните стопани.
Любопитен факт е, че в Мозамбик и Мадагаскар с помощта на прилепало (Echeneis naucrates) се ловят морски костенурки. Рибата се връзва за опашката и се хвърля при вида на едно от най-старите животни на планетата, съществуващо още от ерата на динозаврите. Прилепалото се засмуква за костенурката и така хората успяват да се сдобият с този деликатес. Ако пък теглото на влечугото с коруба е по-голямо от 30 кг, се използват няколко риби.
Експерти, изследвали многобройни видове риба, твърдят, че повечето различават сладкото по-добре от хората, но пък горчивото - по-зле. Вкусовите рецептори на щуката са разположени в устата, шаранът ги има по цялото тяло, а морският петел - в края на предните плавници.
Смята се, че рибите могат да бъдат дресирани: например по сигнал да доплуват до определено място. Специалистите дори успяват да обучат двойка сомове да излизат от дупката си. Дават им прякори и една от рибите реагира на името си, когато се произнася, а другата го разпознава, ако е написано на табелка. Дали това би попречило на непосветени да им хвърлят въдица, а?...