Работещо общество, а не сбирщина от блъскащи се индивиди

Сложничко е, действително.
Илф и Петров се явяват двама човека. А Ортега и Гасет - един.
Проблемът фактически не е толкова до осведоменост, колкото до културни напластявания.
Развитата социална пазарна икономика предполага наличието на пазар, но обуздан. С юзда. Опитомен. Вкаран в цивилизовано русло. Модерен, не от ХIХ век.
Такъв, който не унищожава дюните. Не слага в сиренето палмово масло. И не пише безпрекословни сметки.
Който едновременно обогатява всички. Възможностите му за произвол са строго лимитирани. Не както ги е описал Дикенс.
При социалната пазарна икономика обикновеният човек има права и перспектива.
Дори да паднеш зад борда, не ставаш клошар.
Не ровиш из кофите за боклук.
Дори да си богат, разликите с "онези долу" не са астрономически.
Значи, налице е функциониращо общество, а не безогледно блъскащи един друг с лакти псевдоиндивиди.
Такова общество се явява солидарно.
Елитът му е национално отговорен. Което пък означава, че той преследва не лично егоистични и групови цели, а неотклонно служи на общонационални такива. Както и че понася адекватно последствията от своите евентуални управленски и прочие простъпки и престъпления.
Само такова общество може да открие и дефинира обединяващи го интереси и да ги отстои. То може да бъде консолидиран и уважаван субект в международните отношения и геополитиката, а не обект на всякакъв тип манипулации, машинации и интриги.
Данъчната му система е справедлива.
Няма плосък данък.
При криза посредством засилване на прогресивното облагане тежестите се разпределят справедливо.
Няма ДДС върху лекарствата. Ставката на ДДС върху важните за населението хранителни стоки като правило е редуцирана.
Хазартът не само че не е освободен от ДДС, но е натоварен още и с акциз.
Преразпределя се 45% от брутния продукт, а не 38%. Само по този начин се достига предпоставената социалност, другото е просто демагогия.
Търговските банки не са едностранно привилегировани спрямо кредитополучателите.
Не се търпи банково картелиране, разоряващо с необосновано високи лихви и такси дребния и среден бизнес, даже едрия. На това пречат  централно банковите регулации, както и конкуренцията от страна на държавни, популярни и кооперативни банки.
Не се допуска спекула с основните хранителни продукти. Нито дискриминация на местните производители от транснационалните търговски вериги.
Следи се монополите да не злоупотребяват с положението си. И да не обрастват с паразитни посредници.
Приватизацията на основни национални природни ресурси не се позволява. Те са богатство на и за цялата нация.
Комуналните услуги са отговорност на комуналните органи, те принципиално не се концесионират и раздържавяват.
Инфраструктурата е изградена, тя само се достроява и е от полза за всички граждани.
Средно статистическият човек при развитата социална пазарна икономика е високо образован и квалифициран.
Той е трудово реализиран.
Предпоставка за това е, че образованието е достъпно. Основна роля тук играе доброто държавно образование. Принципът на равния шанс, респективно на равния старт в живота са свещени крави.
Общодостъпно е и здравеопазването.
Доходите съответстват на производителността, в обществото не се допуска полярно социално разслоение. В контекста може да се каже, че олигархията въобще няма думата.
Пенсиите са прилични, защото те също са част от житейската реализация. Осъзнато е, че всеки на практика е бъдещ пенсионер.
При развитата социална пазарна икономика се живее предсказуемо, спокойно, "скучно".
По този начин благосъстоятелните и осигурени хора не емигрират. Страната им не опустява, демографски не катастрофира и не се превръща в територия, обект на подивяване и чужди апетити.
Широката средна класа, характерна за развитата социална пазарна икономика, не гласува на изборите доверие на месии и шарлатани. Нито дава шанс за социални експерименти в държавното управление. Левият и десен център се състезават повече посредством екипи, отколкото с алтернативни парадигми. Социалното пазарно стопанство се явява достатъчен общ идеологически знаменател.
Конфронтационните настроения в обществото и диктатът на улицата са редки изключения. Предпочитание се отдава на съгласието, обществения диалог, преговорите, компромисите, партньорството.
Обществото разполага с достатъчно собствена наука, сиреч с ум, познания и с техните носители. Така не се налага внос посредством платени отвън институтчета - ретранслатори.
Масмедиите предоставят свободна трибуна за аргументирани мнения, а не за нагли лобистки лозунги и на пълни интелектуални недоразумения.
...
Четвърт век ние в България се движехме не към гореописания в най-едри щрихи идеал, а в диаметрално противоположната посока. По задънената неолиберална улица, в края на която се озовахме.
Пред стена.
Какво следва нататък?
Движение в кръг из опознатата до болка безизходица или най-после поврат "кръгом" и поемане в европейска социално пазарна посока?
Социалната пазарна икономика и съответстващата й социална държава не са импровизации в отделни области, а взаимосвързан комплексен избор. Избор задълго.
Избор обществен, национален, политически, широко консенсусен.
Повтаряме, избор обхватен, мащабен.
В нашия случай - подлежащ на програмиране не само за един правителствен мандат. А по необходимост последователно приемствен.
За мъдри хора, за държавници, а не за такива събрани от кол и въже, милиционери, чалгаджии, обикновени мошеници, партократи и прочие "празни множества".
Избор, който, ако и този път изхитруваме по нашенски и решим да го подминем, стопроцентово изчезваме и като държава, и като нация.
Което след повече от тринадест века история би могло да бъде определено най-малкото като истински достойно за съжаление.
Безсъмнено трябва да приключим със сегашното вълче общество, обаче съмнението в контекста дали ще съберем достатъчно акъл, сили и инструменти, остава да виси като Дамоклев меч.